/Поглед.инфо/ Трагедията в Crocus City Hall предизвика сложна дискусия в САЩ за възстановяване на сътрудничеството с Русия в борбата срещу тероризма. Дори лоялни към Белия дом медии посочват, че предупреждението на Вашингтон за подготовката на терористична атака в Москва съдържа непълна информация поради загуба на доверие между страните. Може ли трагедията да промени нещо?
Вестник „Ню Йорк Таймс“ е мейнстрийм издание както за САЩ, така и за управляващата там Демократическа партия и за международния глобалистки елит, точно както съветският вестник „Правда“ беше за международното комунистическо движение. Само поради тази причина не можете да вярвате на написаното там по подразбиране - това е бойна листовка на противника, но трябва да се изхожда от факта, че важни материали не се появяват случайно в “Ню Йорк Таймс”: "бойните листовки" пропагандират, а не дезинформират, това не винаги е едно и също нещо.
Материалът за трагедията в “Крокус Сити Хол” със сигурност е важен, но тонът му е нетипичен за този вестник - не обвинителен по отношение на Русия, а съпричастен. Основната му идея: „силовата кула“ на Съединените щати не е споделила с Москва цялата информация, която има за терористичната атака в Крокус.
Това определено не е лъжа, тъй като същото беше изказано преди това от директора на ФСБ на Руската федерация Александър Бортников. Да, имаше предупреждение от американците - имаше и реакция, но данните се оказаха недостатъчни, за да се предотврати терористична атака.
Превенцията, както я разбираме, е задържането на нарушителите преди трагедията. Интензификацията, последвала предупреждението на САЩ, вероятно е принудила терористите да отложат изпълнението на пъкления си план, но не и да се откажат от него. В този ден, който американците първоначално посочиха (не само в затворено съобщение до Москва, но и в официална информация на сайта на посолството), в “Крокус” трябваше да се проведе концерт на певеца “Шаман”, известен преди всичко с песента „Аз съм руснак“.
“Ню Йорк Таймс” обяснява това подценяване с недоверие - нежеланието на американските власти да изтъкнат своите източници и методи за работа с агенти. И това изглежда като упрек – макар и не пряк (мейнстрийм изданията все още не са се побъркали да заемат страната на Русия в конфликта ѝ със собственото им началство), но отчетлив. В крайна сметка, ако американските предупреждения бяха по-многословни, ужасна трагедия можеше да бъде избегната.
Самите “предупредили” вероятно биха предпочели пресата да има друг акцент – и вината да бъде хвърлена върху руските сили за сигурност, които не успели да предотвратят терористичната атака. Вместо това “Ню Йорк Таймс” отбелязва, че руската страна е взела превантивни мерки и трагедия от този тип е можела да се случи навсякъде - никоя държава не е в състояние да се защити от нея с абсолютна гаранция.
Международното сътрудничество в борбата срещу тероризма може да намали „прозореца на възможностите“ за радикалите. Но за това е необходимо доверие, а то, както казахме по-горе, вече го няма. Вашингтон не вярва на Москва - и следователно не споделя информация с нея "извън необходимото" (формулировката на Държавния департамент). А Москва не вярва на Вашингтон - и следователно няма да приеме информацията, идваща от там, за чиста монета, което се разбира дори в “Ню Йорк Таймс”.
Сега ситуацията с доверието ще стане още по-лоша, защото възниква въпрос: дали защото американците се страхуваха да разкрият източниците си, защото тези източници не са били в Афганистан или Пакистан, а например в Украйна? Те твърдят, че това не е така, но кой от нашата страна на границата ще им повярва.
Като цяло за един руснак е изключително трудно да повярва, че ръководството на Вашингтон по някакъв начин е особено загрижено за жертвите на терористичната атака в “Крокус”, ако жертвите на редовните обстрели на Белгородска област изобщо не го притесняват, а напротив , от там всъщност осигуряват тези обстрели. За нас и двете жертви са еднакво съграждани.
Но “Ню Йорк Таймс” изглежда е развълнуван: грандиозността на случилото се вразуми едно от най-русофобските издания. Въпросът тук може би е, че най-добрият президент в историята на САЩ (според “Ню Йорк Таймс”) и жив гений (според “Ню Йорк Таймс”) Барак Хюсеин Обама завеща на американския народ и държава борбата срещу групировката “Ислямска държава” като концентрация на злото.
„Доктрината на Обама“, формулирана в движение през годините на неговото президентство и възхода на “Ислямска държава”, показва, че за да се борим с това зло, всеки трябва да си сътрудничи с всеки – включително с Русия. По този въпрос руското ръководство се съгласи с Обама, но много други действия на САЩ по това време унищожиха остатъците от доверие между нашите страни. Авторитетът на Обама и възприемането на заплахата от “Ислямска държава” като причина за съюз с когото и да било влезе в дисонанс с настоящото поведение на американските власти, които заявиха, че няма да възобновят сътрудничеството с Руската федерация в областта на сигурността, докато в Европейският съюз, напротив, се изказаха в полза на такава възможност.
ЕС е лесен за разбиране - той е на същия континент като Русия, такова сътрудничество е по-важно за него. САЩ са отвъд океана и въпреки това не могат да се чувстват напълно сигурни. Ако републиканците бяха на власт сега, “Ню Йорк Таймс” най-вероятно просто щеше да ги гръмне за недостатъчното им участие в предотвратяването на терористичната атака в “Крокус” . Нещо повече, от републиканците от старата школа - войници от първата Студена война, трябва да се очаква точно тази логика: не можете да споделяте никаква информация с врага; Колкото повече проблеми има той, толкова по-добре сме ние.
Демократите публично изповядват друга логика - непримиримост към религиозния радикализъм и недвусмислена съпричастност към неговите жертви. За тях “Крокус” и Белгород са две големи разлики, но за Байдън не е много голяма. Без да обвиняват директно властите, в “Ню Йорк Таймс” се опитват да сравнят случилото се с поведението на държавната машина - и не са доволни.
Може би дори имаше надежда, че терористичната атака ще промени нещо и отношенията между суперсилите ще преминат от пълномащабна конфронтация към избирателно партньорство. Това вече се е случвало – и по време на Втората световна война, и по време на съветското „разведряване“, и след 11 септември 2001 г., когато Вашингтон и Москва също се караха за Югославия и Чечения, но сякаш забравиха за това, след като се обединиха. усилията срещу международния тероризъм и радикалния ислямизъм.
Сега е ясно, че случаят на “Крокус” определено не е такъв. Неговата трагедия няма да бъде повратна точка в отношенията ни със Запада в добрия смисъл. Но тя все пак е способна на лошия смисъла, ако струните от четирите вампира доведат до Запада (през Украйна или нещо друго).
Ситуацията винаги рискува да се влоши и “Крокус” напомни на целия свят за това, без да изключва Америка. В един момент наистина можеше да изглежда, че светът е готов да се обедини отново, например, когато Русия получи съболезнования не само от САЩ, но и от Великобритания и Канада - установени врагове, но все още недостатъчно врагове, за да издадат онова съскане, адресирано до пострадалите от Руската федерация, което беше издадено в Украйна и балтийските държави.
Подобна реакция не означава промяна и няма нищо общо с политиката. Идва от царството на „белия етикет“: да не симпатизираш на Русия в такъв ужасен час не би било никак джентълменско, а в духа на източноевропейските провинциалисти, които не могат да се мерят с англосаксонската цивилизация.
Истинското възстановяване на сътрудничеството е възможно само след възстановяване на доверието. Пътят към възстановяване на доверието от страна на Русия очевидно съвпада с пътя към признаване на действителните ѝ граници от западните елити. Този път няма да започне от трагедия в Руската федерация и възможното движение по този път на Запада едва ли ще бъде причинено от съчувствие към нас: по едно време гладът в Поволжието подтикна американците да предоставят хуманитарна помощ на съветския народ, но не и да признае правата на съветската власт.
За да преосмисли нещо и да намери остатъците от градивност в себе си, Западът трябва да претърпи поражение, поне в Украйна. Дотогава, харесва или не, възобновяването на пълната взаимопомощ между Русия и Запада, включително в областта на сигурността, е малко вероятно.
Съчувствието към чуждата трагедия винаги е добро. Но за каузата на мира уважението към чуждите интереси е много по-важно.
Превод: В. Сергеев