Това лято бях по неприятен начин въведен в културната война, когато на фона на убийството на Джордж Флойд, основното чартърно училище на петгодишното ми дете тук, в Лос Анджелис, се трансформира от академична институция, интересуваща се от подготовката на децата за работната сила и колежа, в идеологически център, отдаден на промотирането на критичната расова теория над всички други предмети.
Критичната расова теория е философията на хипер-расовизирането, което иска радикално да трансформира нашето "дълбоко расистко общество", включително и децата.
Под властта на критичната расова теория, мечтата на Мартин Лутър Кинг е унищожена, тъй като расовата идентификация е задължителна и белите деца биват учени да се самопрезират, а чернокожите деца да влизат в ролята на жертви.
Точно като религия, тази теория е неопровержима и издига субективния опит над обективната реалност, срутвайки се тежко при по-интелектуален контрол.
Безсрамен пример за индоктринацията с критичната расова теория в действие е, че първият урок, който бе преподаден на детето ми в детската градина тази есен, беше "как да бъдем активисти".
Речникът на Мериъм-Уебстър определя активиста като "човек, който използва или подкрепя силни действия (като обществени протести) в подкрепата или в опозиция на една страна по спорен въпрос".
Училището на детето ми реши съмнително да редефинира "активист", като "някой, който отбелязва, че системата е несправедлива към даден човек, група хора или животни и после създава нова система, която гарантира честност и справедливост за всеки човек, група хора или животни".
Промяната на дефиницията на "активист" е по-оруелско от каквото и да било. Думите имат значение и то е важно. Да наричаш магарето орел няма да му даде крила, с които то да полети.
Но лъливостта не свършва с това. Училището също преподава четирите четри на "активиста", които то твърди са "да наблюдава, да задава въпроси, да изпитва емпатия и да показва състрадание".
Но тези позитивни черти дефинират добрия съсед или приятел, а не думата "активист".
Променяйки значението на "активист" за да се напасне към идеологическата нужда и твърдейки, че всички "активисти" имат емпатия и показват "състрадание" е еквивалента от детската градина на това да преподаваш, че "войната е мир", "свободата е робство", а "незнанието сила".
Дали "активистите" на бартиската църква от Уестборо, Антифа или Ку Клукс Клан имат "емпатия" и "показват състрадание"? А какво да кажем за Адолф Хитлер, Владимир Ленин, Мао Дзедун и Осама бин Ладен?
Никоя от тези личности не е известна с емпатията и състраданието си също, но и те са започнали кариерите си като "активисти".
Джордж Оруел пише:
"Ако мисълта корумпира езика, то езикът може да корумпира мисълта".
Изглежда очевидно, че критичната расова теория е корумпирала езика, които се използва в училището на детето ми, както и че този корумпиран и заразен език има за цел от своя страна, да корумпира и зарази мислите и умовете на младите ученици.
Тези целенасочено лъжливи "активистки" уроци се провеждат през цялата учебна година и се съпровождат от "активистката песен", която се пее всеки път с мелодията на старата песничка "карай, карай, лодката си".
Текстът е:
"Аз съм активист, гледам и наблюдавам, аз задавам въпроси и намирам това, което е скрито! Да имам емпатия ми помага да разбера, че можем да направим промяна, работейки ръка за ръка!"
Това не е образование, а неприкрита индоктринация. Училището не учи децата как да мислят, или по-точно, учи ги КАК да мислят.
Училището твърди, че мисията му е да развие "критичната мисъл", но дали дезинформирането на децата за дефиницията на "активист" води до критично мислене?
Зададох този въпрос на ръководството на училището, както и за тяхната специфична дефиниция на "справедливост" и "анти-расисъзм" - термини, които те често използват.
Дали "справедливост" значи "равенство на възможностите" или "равенство на резултата"? Дали "анти-расизъм" значи "противопоставяне срещу дискриминацията във всичките й форми" или "дискриминация в полза на малцинствата"? Тези въпроси бяха в по-голямата си част игнорирани.
Също така попитах дали детето ми ще бъде дискриминирано в училището, а директорът и изпълнителният директор упорито отказаха да отговорят и на този въпрос, който уви, изглежда сам по себе си е отговор и може да доведе до юридическа отговорност.
Че това училище, което се финансира с парите от данъци, което според доклади току-що е получило между два и пет милиона долара заем по Програмата за кредитна защита, свързана с коронавирусната пандемия на федералното правителство, отказва да ми каже ясно дали ще дискриминира петгодишното ми дете, вече си е осъдимо.
То показва етическият гнилоч в центъра на критичната расова теория и катастрофалната грешка на американската образователна система, която прегърна въпросната теория.
В най-добрия случай, критичната расова теория е интелектуално плоска и коварно празна идеология, която се фокусира върху "отучването" на предполагаеми "наследствени пристрастия" за сметка на изучаването на основите на четенето, писането и аритметиката.
В най-лошия случай, тя е зъл, лъжлив и целенасочено отровен култ, който изисква дискриминация срещу някои от децата под предлог за "справедливост".
Родителите трябва да са отговорни за моралното и етично образование на децата си, и ако родителите искат да им преподават критичната расова теория вкъщи, тогава нека да го правят, но у дома. Точно, както и аз не налагам католическата си вяра на децата на други хора, не искам те да налагат култа си наречен "критична расова теория" на моето.
Много родители в частни разговори ми казаха, че са ужасени, че критичната расова теория се преподава в детската градина, но ги е страх да говорят, за да не бъдат наречени "расисти".
Това е част от играта наречена "социална справедливост", в която хората биват засрамвани за да мълчат и да се подчиняват чрез отвратителни етикети. Но родителите трябва да съберат куража си и да се борят, защото войната за умовете на децата им се води и учителските профсъюзи, училищните бордове и "будните" служители и администратори действат бързо и натискат здраво, за да направят критичната расова теория базисната основа на образованието в Съединените американски щати.
Индоктринирането на децата с критичната расова теория прилича на систематичен тормоз над децата, тъй като отнема тяхната невинност, изкривява умовете им и смазва духа им.
Родителите трябва да изместят цели планини за да защитят децата си и могат да го направят като се съберат и прогонят критичната расова теория от училищата с всички възможни и законни средства, ако е нужно.
Превод: СМ
