/Поглед.инфо/ Обикновено при боевете в силовите спортове, някъде открито, а някъде нелегално се правят залози за резултата. Ако вярваме на холивудските екшъни все още по света се организират битки до смърт. Тогава се залага за живота на участниците.
Ако проявим не толкова голяма фантазия бихме могли да оприличим и предизборната кампания на подобно спортно поле, където също се залага. Тази обаче, в която Тръмп спечели, беше по-особена и се водеше по жестоки правила, ако се вземе предвид двата атентата срещу него. Имам неприятното усещане, което не е само плод на кошмарен фатализъм, а по-скоро на аналитична оценка на ситуацията, че продължава събирането на залози. „Мизата“ е ще доживее ли Тръмп до 22 януари. Това постоянно прозира изказано или подсказано в специално подбраните репортажи и медийни коментари. Някъде съвсем са заприличали на оня, който от ринга зове желаещите за залагат. Дано всички в надпреварата без значение за какво са заложили останат с пръст в уста и човекът да си влезе читав в кабинета. Дано и партньорите му от Г-20 търпеливо и без необмислени мърдания да изчакат това да стане.
И у нас се появи един виден от всякъде политик, който за разлика от Тръмп не се старае да се опази, а просто му се иска да му се случи нещо подобно. Е, не съвсем като при Тръмп, а нещо по-нашенско, по-мижавичко и главно безопасно, като на бившия главен прокурор, но също да послужи за реклама и за допълнителен адреналин на неговите избиратели. Да си го закачиш на партийния герб и току виж станал си като Тръмп макар и в по-малък, български вариант. Всичко в последните му заявления и действия говори за това, че той се стреми към подобна „окраска“ и мъчително чака нещо да се случи. Да речем изстрел откъм президентството, например. Да се надяваме на хората от НСО, които охраняват и двамата. Едновременно! Дано ни остане жив и здрав. Ако толкова иска, нека сам да се орезили, без чужда намеса.
Има обаче друга група евроактивисти, които не участват в залозите, а просто без да се хващат на бас чакат дали ще стане номерът, който обеща Тръмп. Как за 24 часа ще успее да прекрати войната в Украйна. Още повече, че и от двете страни водещите личности в един глас заявиха, че няма как да се получи това. Толкова изглежда ясно, че това е кауза пердута за Тръмп. Вероятно вече се готвят първите разбиващи го коментари, че и насмешки, посветени на планирания му първи гаф. И тук дойде една подсказка, която ни дава възможността като децата да кажем – „топло, топло“. Мъск влезе в кабинета на Тръмп. Нищо чудно, ще кажат консуматорите на масовите новинарски менюта, нали той му даде маса пари за изборите. Това на български, например, звучи достатъчно като обяснение и основание да се приключи темата за появата на Мъск в Белия дом. Понеже по-горе споменах за неприятните усещания, в този случай за да сме справедливи трябва да отбележим, че вече подобни тикове се появиха особено у Зеленски и неговите генерали, което последно време е видно от изнервените им заявления. Подсказката, която би могла да ни даде отговора, се намира не в тайния сейф на Тръмп, а пред очите ни. Стига, както казваше на времето Христос, който иска да види и който иска да чуе. Само ако си представим, какво ще се случи, ако никой не се вслуша в посланията на Тръмп и Мъск вземе, че отключи сателитната система за водене на бойните действия. И ще настане тишина. Поне за известно време, в което двете страни трябва да решат дали да продължат да се трепят вече с тояги и боздугани, или все пак да седнат на преговори. А за какво, ясно кой ще каже. Ако оцелее до 22 януари.