Ако проявим не толкова голяма фантазия бихме могли да оприличим и предизборната кампания на подобно спортно поле, където също се залага. Тази обаче, в която Тръмп спечели, беше по-особена и се водеше по жестоки правила, ако се вземе предвид двата атентата срещу него. Имам неприятното усещане, което не е само плод на кошмарен фатализъм, а по-скоро на аналитична оценка на ситуацията, че продължава събирането на залози. „Мизата“ е ще доживее ли Тръмп до 22 януари. Това постоянно прозира изказано или подсказано в специално подбраните репортажи и медийни коментари. Някъде съвсем са заприличали на оня, който от ринга зове желаещите за залагат. Дано всички в надпреварата без значение за какво са заложили останат с пръст в уста и човекът да си влезе читав в кабинета. Дано и партньорите му от Г-20 търпеливо и без необмислени мърдания да изчакат това да стане.
И у нас се появи един виден от всякъде политик, който за разлика от Тръмп не се старае да се опази, а просто му се иска да му се случи нещо подобно. Е, не съвсем като при Тръмп, а нещо по-нашенско, по-мижавичко и главно безопасно, като на бившия главен прокурор, но също да послужи за реклама и за допълнителен адреналин на неговите избиратели. Да си го закачиш на партийния герб и току виж станал си като Тръмп макар и в по-малък, български вариант. Всичко в последните му заявления и действия говори за това, че той се стреми към подобна „окраска“ и мъчително чака нещо да се случи. Да речем изстрел откъм президентството, например. Да се надяваме на хората от НСО, които охраняват и двамата. Едновременно! Дано ни остане жив и здрав. Ако толкова иска, нека сам да се орезили, без чужда намеса.
Има обаче друга група евроактивисти, които не участват в залозите, а просто без да се хващат на бас чакат дали ще стане номерът, който обеща Тръмп. Как за 24 часа ще успее да прекрати войната в Украйна. Още повече, че и от двете страни водещите личности в един глас заявиха, че няма как да се получи това. Толкова изглежда ясно, че това е кауза пердута за Тръмп. Вероятно вече се готвят първите разбиващи го коментари, че и насмешки, посветени на планирания му първи гаф. И тук дойде една подсказка, която ни дава възможността като децата да кажем – „топло, топло“. Мъск влезе в кабинета на Тръмп. Нищо чудно, ще кажат консуматорите на масовите новинарски менюта, нали той му даде маса пари за изборите. Това на български, например, звучи достатъчно като обяснение и основание да се приключи темата за появата на Мъск в Белия дом. Понеже по-горе споменах за неприятните усещания, в този случай за да сме справедливи трябва да отбележим, че вече подобни тикове се появиха особено у Зеленски и неговите генерали, което последно време е видно от изнервените им заявления. Подсказката, която би могла да ни даде отговора, се намира не в тайния сейф на Тръмп, а пред очите ни. Стига, както казваше на времето Христос, който иска да види и който иска да чуе. Само ако си представим, какво ще се случи, ако никой не се вслуша в посланията на Тръмп и Мъск вземе, че отключи сателитната система за водене на бойните действия. И ще настане тишина. Поне за известно време, в което двете страни трябва да решат дали да продължат да се трепят вече с тояги и боздугани, или все пак да седнат на преговори. А за какво, ясно кой ще каже. Ако оцелее до 22 януари.
