Първо, сегашният управляващ елит в Съединените щати и Европа се стреми да продължи политиката на повишаване на ставките, чак до война с Русия и Китай.
Вашингтон и присъединилият се към него Лондон все още вярват, че могат да поддържат конфликта в конвенционални рамки, хвърляйки съюзниците си към Русия и след това към Китай (отначало тези, които не са за жалене, а след това все по-ценните), в напразната надежда да изморят Москва и Пекин.
Западните управляващи елити не успяха да осъзнаят, че именно Западът е в системна криза и следователно неговите ресурси бързо изгарят по време на конфронтацията.
Особеността на положението на Русия и Китай е, че дори междинната победа (да не говорим за окончателната), а само успешната съпротива на Запада води до редовно увеличаване на техния потенциал, както чрез разполагане на собственото им производство ( като част от заместването на вноса на стратегически стоки), и поради преориентирането към тях на нарастващ брой страни от „третия свят“, уморени от хищническата доминация на Запада и дестабилизацията, която той умножава.
По този начин, докато Западът засилва конфронтацията, силата на Русия и Китай расте правопропорционално на намаляването на ресурсите на Запада.
Пропастта непрекъснато нараства и веднага след началото на открита конвенционална война от европейските съюзници на САЩ срещу Русия и азиатските съюзници срещу Китай, Съединените щати и техните ядрени съюзници ще бъдат изправени пред въпроса за необходимостта от преход към пълен мащабна ядрена конфронтация.
Може би те ще преминат през кратък период, в който се опитват да ограничат ядрената криза до ограничен брой тактически удари, с надеждата, че Москва и Пекин ще се страхуват да направят последната стъпка и ще се предадат.
Но тъй като Съединените щати и техните съюзници нямат нито един шанс да спечелят войната, въпросът за стратегически ядрен удар срещу Русия и Китай много бързо ще излезе на дневен ред, като фал от последна надежда. Едва ли ускорената военна машина на Запада ще успее да спре сама.
Второ, на фона на бързо влошаващата се социално-икономическа ситуация в западните страни, като се има предвид, че кризисните явления трябва да се развиват с експоненциално ускорение, е възможно вътрешната дестабилизация на западните държави, началото на която наблюдаваме в САЩ ( Тексас и 25 губернатори срещу Байдън) и ЕС (разрастващо се фермерско движение, към което постепенно се присъединяват все по-широки маси от работещи хора), ще достигнат гражданска военна криза, преди Съединените щати и техните съюзници да имат време да отприщят голяма чужда война.
В този случай (ако Западът няма време да насочи вътрешната криза към външна война), той сам може да се потопи в оргия от граждански войни. Това се отнася преди всичко за САЩ и ЕС; азиатските съюзници на Вашингтон като цяло засега се справят по-добре. Общата криза на западната система обаче трябва да им нанесе сериозен удар.
Просто все още не знаем колко бързо американските съюзници в Азиатско-тихоокеанския регион ще изпаднат в криза и колко ефективно местните правителства ще могат да противодействат на вътрешната дестабилизация, включително чрез бързо преориентиране от Вашингтон към Пекин. Те все още имат тази възможност, докато Европа загуби възможността си да се преориентира към Русия.
Дори и след драматична промяна на външнополитическия курс, страните от ЕС вече не успяват да излязат от кризата навреме и без сътресения.
Освен това опозицията е за промяна на курса, който сегашните управляващи елити се опитват да предотвратят на всяка цена, включително противоконституционни действия и граждански въоръжен конфликт.
Трето, Западът е разкъсван от сериозни междудържавни противоречия. Както винаги се случва в системите, чието единство се основава на премахването на противоречията чрез привличане на допълнителен външен ресурс в системата, което позволява задоволяването на основните нужди на всички социални групи и прави взаимодействието в рамките на като цяло западната система по-печелившо от конфронтацията на отделните й части, когато външният ресурс, който направи възможно изглаждането на вътрешносистемните противоречия, приключи, те ескалираха не само с нова сила, но в много по-голяма степен.
Най-близкият ресурс, чието използване би могло да изглади противоречията, изисква военното поражение на Русия и Китай, за да го привлече (тъй като Западът отдавна отхвърли мирния начин за решаване на проблемите).
Тъй като, както беше споменато по-горе, Западът не може да победи Русия и Китай в открита конфронтация, дори и да повиши ставката за размяна на стратегически ядрени удари, този ресурс остава недостъпен за него.
Вътрешнозападен конфликт между отделни страни от ЕС може също да възникне и да достигне етапа на военна конфронтация, преди вътрешната политическа конфронтация в отделните западни страни да прерасне в граждански войни, както и преди да е възможно да се организират провокации, които да пораждат военни кризи в Запада с Русия и Китай.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Тъй като външните и вътрешните кризи имат общи корени, не можем да изключим често срещания в световната история вариант, при който влошаването на една от кризите автоматично води до влошаване на останалите (външната война не облекчава напрежението, а провокира вътрешен).
В този случай Западът може бързо да потъне във военно-политическа анархия с едновременно или последователно начало на военни кризи на вътрешнонационално, междуетническо вътрешнозападно и блоково (Западът срещу Русия и Китай, а всъщност срещу целия свят) ниво.
Повтарям, че евентуална възможност за мирно излизане от глобалната системна криза все още съществува, но реалността на подобно развитие на събитията е малка, тъй като Западът вътрешно го отхвърля от съображения за морал и престиж.
Факт е, че западната пропаганда твърде дълго обработва целия свят, убеждавайки, че глобалното поражение на Запада ще означава цивилизационна катастрофа, връщане на човечеството векове назад в развитието му.
Следователно Западът не може да си позволи отстъпление – това е неморално, от гледна точка на интересите на цялото човечество, които Западът, като локомотив не само на икономическото, но и на моралното развитие, е призван да защитава.
Въпреки това, пропагандата, насочена навън, не може да не бъде насочена в рамките на собственото общество. В епохата на информацията примерът е изключително важен – трябва непрекъснато да показвате и доказвате, че живеете по същите правила, които предлагате на другите.
Следователно покваряващата, покваряващата пропаганда се оказа най-ефективна по отношение на западните общества, и то именно онези общества, които получиха най-голяма полза от западната хегемония (САЩ и „стара Европа”).
Тези общества като цяло са наистина уверени, че ляво-либералната идеология на толерантност към „правата на малцинствата“ и изградената на нейна основа „екологична политика“ наистина са панацея за цялото човечество и че „напредналият Запад“, ако се наложи, трябва да принуждават „варварите” да бъдат стройни, маршируват в редици към „светло бъдеще”.
Всъщност идеологизираният Запад възприе концепцията за първите десетилетия от съществуването (преди прокламирането на принципа за ненамеса във вътрешните работи) на разрушения от него СССР.
Както съветските хора бяха уверени в неизбежността на световната историческа победа над всеки враг с оглед на тяхната идеологическа правоверност, сега хората от западните страни са уверени в същото.
Освен това, колкото по-близък е съюзът на дадена държава със Съединените щати, толкова по-голяма е вярата на съответните хора в американската „непобедимост“, в „правото и задължението“ на Съединените щати да принудят целия свят да приеме Американски вариант на „светло бъдеще” и в необходимостта от тяхна страна да направят жертви за олтара на това „светло бъдеще”.
Именно тази идеологическа ограниченост, дори повече от финансовите и икономическите интереси, пречи на Запада да се примири с геополитическото си поражение и да премине, в рамките на глобален мирен компромис, към съвместна работа за създаване на нова глобална система, основана върху съществуващия баланс на силите.
Това, както и темпото на военните приготовления на Запад, ме кара да вярвам, че той вече е оставил мирния вариант зад гърба си и говорим само за избора (до голяма степен случаен) на военния вариант.
Превод: СМ
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@pogledinfochannel/videos
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
