/Поглед.инфо/ Резолюцията на ООН за „геноцида в Сребреница” развълнува целия сръбски свят, който сега чака или нова война, или разпадането на Босна в своя полза. От една страна, Западът постигна своите цели, които бяха много различни от заявените. От друга страна, вотът показа, че САЩ и ЕС продължават да губят влияние.

Ако погледнете отстрани, гласуването в Общото събрание на ООН за признаване на събитията в босненска Сребреница като „геноцид над мюсюлманите“ стана събитието на годината на Балканите. Някъде се радваха, някъде протестираха, но навсякъде се караха до пресипналост. Всеки се регистрира, както можеше.

Например сръбският президент Александър Вучич, който лично пристигна в Ню Йорк за случая, демонстративно се уви със сръбското знаме, а онези министри, които останаха в Сърбия, за да работят във фермите си, гледаха предаването на живо от Общото събрание с тениски с надпис „Гордея се, че съм сърбин“.

Медиите писаха за голямата вероятност от нова голяма война в „бурето с барут на Европа“ - някои със страх, други със злорадство. Обидените от сърбите народи говореха за „триумфа на историческата справедливост“, а самите сърби продължиха да насърчават конспиративната теория, според която Република Сръбска в Босна сега ще бъде с отнет държавен статут с аргумента „народ, извършил геноцид, няма право на държавност”, а това определено означава война.

Твърди се, че за тази цел гласуването в Общото събрание е започнато от Запада, който иска да преустрои босненския проект в своя полза, като го включи в НАТО заедно със самата Сърбия, която е загубила и последната си способност за съпротива. Но всъщност сърбите не са загубили тази способност, което означава, че война ще има.

Подобни апокалиптични прогнози се обсъждаха в петък. В понеделник животът в балканския регион вървеше нормално. Войната, ако е неизбежна, отново се отлага в името на отпускарския сезон. Защото, колкото и парадоксално да звучи, всички основни участници в това действие могат да бъдат доволни от резултата, тълкувайки резултата на таблото в своя полза.

От една страна, резолюцията беше приета с гласовете на 84 страни от ООН. От друга страна, 110 страни не гласуваха, бяха против или се въздържаха въпреки натиска на САЩ и ЕС. „НАТО загуби мнозинството си в ООН“, отбеляза синът на генерал Ратко Младич, когото Западът смята за главния виновник за клането в Сребреница.

Решенията на Общото събрание имат едно значение – декларативно. Тоест, по начало съдържаше само информационна продукция и не бяха предвидени политически последици. И планът на Запада, очевидно, не надхвърля границите на чистия пиар.

Първо, по този начин САЩ и НАТО ще легализират със задна дата участието си във войната в Босна на страната на мюсюлманите. Второ, сякаш подават ръка на ислямския свят, когато той открито се възмущава от случващото се в ивицата Газа и обвинява не само Израел, но и САЩ и ЕС за палестинската трагедия.

С други думи, Западът спешно трябваше да осъди събитията отпреди 29 години като „мюсюлмански геноцид“, за да отвлече вниманието на световната умма от текущите събития и да преодолее обвиненията в ислямофобия.

Формално този проблем е решен. Резолюцията беше приета благодарение на гласовете на множество мюсюлмански държави, предвидливо гласуващи на принципа на ислямската солидарност. Дори рязко антизападният Иран гласува „за“, въпреки че със сигурност споделя повечето точки на гласувалите „против“ (например Русия и Китай), относно опасния и провокативен характер на резолюцията, с помощта на която НАТО се опитва да се освободи от отговорността за военните престъпления на Балканите.

Но още по-забележителни са пропуските, които гласуването показа. Въздържането на Алжир не е особено изненадващо: настоящите му светски власти са в конфликт със САЩ и ЕС, макар и не в такъв екзистенциален конфликт като властите в Сирия (заедно с Мали, където се проведе антифренски преврат, е единствената мюсюлманска страна, която гласува с „не“). Но защо (или благодарение на кого) Обединените арабски емирства се въздържаха е наистина мистерия, където разследването може да се равнява на дисертация по балканистика.

Гърция и Кипър, където традиционно симпатизират на сърбите и не харесват мюсюлманите, както и Словакия, която постепенно се превръща в антибрюкселски фронт (затова и премиерът на страната Роберт Фицо стана жертва на атентат и е сега в болница) отпаднаха от западния блок. Всички тези страни се въздържаха от гласуване, а Унгария, чийто премиер Виктор Орбан дълго време е в антибрюкселския фронт, дори намери сили да гласува „против“. Най-вероятно решаваща роля е изиграл фактът, че Орбан отдавна е приятел с лидера на босненските сърби Милорад Додик.

В крайна сметка само вечните сателити на Запада в Азия, Америка, Африка и Океания – по-малка част от планетата – се вписват в проекта за създаване на „мост“ между Запада и ислямския свят. „Това е провалена резолюция, което означава, че ООН не я подкрепи. Планът им да наложат геноцид и морална дисквалификация на сърбите се провали“, коментира Додик ситуацията.

Така дори той вижда причина да бъде доволен, тъй като резолюцията ще спомогне за сплотяването на босненските сърби около него. Преди това Западът се опита да оспори статута на Додик като регионален лидер на сърбите, но той допълнително затвърди този статут и дори наля масло в проекта си за мирно разединяване с Босна (тоест отделяне на Република Сръбска с евентуално анексиране към Сърбия ).

Додик обещава да представи план за такова разграничаване до месец, сякаш просто е чакал причина. „След това, което се случи, няма причина да останем заедно“, сопна се той.

Що се отнася до сърбите в Сърбия, които бяха толкова развълнувани от новините от Ню Йорк, техният президент Александър Вучич все още е силен в таланта си на политик и се възползва от ситуацията лично за себе си. Врявата с множеството преговори, интервюта, изпъкналите национални символи, изобщо очевидно обречената битка му даде множество поводи да се изфука подобаващо и да покаже, че защитава сръбските национални интереси.

Ако той не ги беше защитил, тоест ако не беше участвал по никакъв начин в борбата срещу резолюцията, тя нямаше да промени нищо. И защото щеше да бъде прието във всеки случай - световната умма не може да бъде разубедена да подкрепи своите и защото решенията на Общото събрание нямат юридическа сила и могат просто да бъдат игнорирани. Гореспоменатият Израел, от чиито действия умират мюсюлмани невоюващи в момента, прави точно това, само че рутинно обвинява ООН в антисемитизъм.

Вучич обаче реши да действа, демонстрирайки на страната, че има енергичен, патриотичен и активен президент. Това означава, че сърбите от Сърбия също могат да бъдат доволни.

Вучич е от онези политици, които могат да въртят очи и с треперещ глас да обещават на нацията трудни времена заради машинациите на Запада. И когато трудните моменти се окажат обикновени, той го смята за една от заслугите си. Това поведение, което при други обстоятелства рационално би се считало за политиканство, не е недостатък на Вучич, а неговата сила или, както беше посочено по-горе, талант.

Именно благодарение на него Вучич победи всички политици в страната, на които Западът разчиташе, като същевременно избегна превръщането на Сърбия в диктатура като Украйна. Благодарение на него Белград успешно балансира между Запада и Русия, без реално да се кара с никого и без да напуска позициите си.

Ако начело на Сърбия стоеше малко по-различен човек, той отдавна щеше да наложи санкции срещу Русия и да признае властите на Косово, което е неприемливо за сърбите. Вучич успява да избегне и двете години наред, без да се отказва от своите или да жертва националните интереси на страната, въпреки че е принуден да играе с доста слаби карти – общоизвестно е, че Сърбия е сериозно зависима от ЕС икономически и няма излаз на море.

Така че сега той действаше като изключителен актьор, който спечели аплодисменти благодарение на събития, които нямат реално значение.

Което обаче не означава, че със сигурност няма да има нова война в Босна или Косово. На Балканите винаги я чакат – с повод или без повод. По-често неоснователно. Но веднъж на всеки половин век, а понякога и по-често, той със сигурност започва, потвърждавайки валидността на изтърканото определение за региона като бурето с барут на Европа.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101