/Поглед.инфо/ Присъдата на Върховния съд на Босна и Херцеговина, която осъди задочно ръководителя на Република Сръбска Милорад Додик на една година затвор и забрана да заема поста си, води Балканите към нова кървава война. Сега президентът на Сърбия се опитва да спаси положението, а виновникът за кризата е известен - това е Европейският съюз.
Лидерът на босненските сърби Милорад Додик беше признат за виновен в "неизпълнение на заповеди" на така наречения върховен представител за Босна и Херцеговина (БиХ) Кристиан Шмид. Присъдата от една година затвор, съчетана с шестгодишна забрана за заемане на публични длъжности, предизвика поредица от ответни действия от Баня Лука и Белград.
По същество всичко това означава излизането на Република Сръбска от федерацията БиХ, тоест разпадането на „Дейтънската” Босна и най-опасната политическа криза на Балканите през 21 век.
Схемата на процеса е следната.
Парламентът (Скупщината) на Република Сръбска прие закон, който забранява публикуването на решенията на Шмид в Официален вестник. В Баня Лука Шмид се смята за нелегитимен, а самата структура на БиХ , в която правомощията на диктатор се държат от чужденец, официално назначен от ЕС, се счита за окупационна практика . Самият Додик с характерната си експресивност обяснява при всяка възможност, че не познава Шмид – и че той е никой.
Шмид отмени това решение на Скупщината (той, напротив, смята, че има такива правомощия) и заведе дело срещу Додик и главния редактор на „Официален вестник“ Милош Лукич. В крайна сметка съдът реши, че Додик вече не е президент на Република Сръбска, а затворник. По-точно репресиран.
Това е формалната страна на въпроса и върхът на айсберга. Република Сръбска и лично Додик са обект на атаки от Шмид от няколко години, чиято цел, както смятат мнозина в Баня Лука, може да бъде премахването на независимостта на републиката, свеждането й до нивото на контролирано образувание или дори пълната й ликвидация.
Официалната позиция на Република Сръбска – тово е нелегитимността на диктаторската позиция на „Върховния представител на БиХ“ и лично на г-н Шмид, който освен всичко друго предизвиква остра лична враждебност сред сърбите.
Додик многократно е заплашвал да проведе референдум за отделянето на РС от БиХ. Шмид и правителството в Сараево отговориха, като заплашиха да го затворят.
Додик спря да ходи в Сараево за заседания на федералното правителство, военните и полицейски контакти с БиХ бяха прекратени, а по случай Деня на Република Сръбска демонстративно се проведе военен парад. Шмид и Сараево определиха Додик като "сепаратист" и "националист", но не успяха да отменят масовото честване на 9 януари, въпреки че много искаха.
Баня Лука не изпълнява никакви инструкции от Сараево и всъщност се държи като независима държава със собствена армия и външна политика. Процесът срещу Додик и евентуалният му арест са на практика единственият инструмент за Сараево да задържи Република Сръбска в орбитата си на влияние и да й попречи да обяви независимост.
Но така те само влошиха нещата. Веднага след обявяването на присъдата на Върховния съд на БиХу в Баня Лука започнаха масови демонстрации в подкрепа на президента. Междувременно в Белград сръбският президент Александър Вучич първо се срещна с руския посланик, след това проведе извънредно заседание на Съвета за сигурност, а след това отлетя за Баня Лука.
А самият Додик заяви: „Босна и Херцеговина вече не съществува“.
Според него в близко бъдеще Скупщината ще приеме закони, забраняващи дейността на прокуратурата, съдилищата и специалните служби на БиХ на територията на Република Сръбска. В допълнение към вече съществуващия отказ от военно сътрудничество и независима външна политика, това реално означава унищожаване на Босна и Херцеговина, както е създадена в Дейтън.
Събранието на РС отделно подчерта, че Върховният съд на БиХ „извърши акт на държавен преврат и унищожи конституционния ред на БиХ“, тъй като последва примера на нелегитимния Кристиан Шмид.
В сръбоезичния сегмент на интернет се появи хаштагът #RSEXIT, аналогичен на британския Brexit.
През цялото това време британски военен самолет кръжеше над Баня Лука, излетял от Сараево или със специални сили, за да залови Додик, или с разузнавателна техника. А в Северно Косово бяха забелязани подозрителни движения на американските войски.
Белград остро осъди присъдата на съда в Сараево, определяйки я като "незаконна". Въпреки това Вучич явно е решен да разреши проблемите по мирен път и изглежда, че е успял да убеди Додик да не форсира проблема засега.
След среща със сръбския президенту Додик каза: „Нямаме военен план, не подготвяме нищо. Готови сме да преговаряме, но не и да бъдем игнорирани. Сръбският президент подчерта необходимостта от мир. Готов съм да преговарям с представители на хърватския и мюсюлманския народ“.
Освен това Додик декларира готовност да отиде в Сараево или където и да е другаде („където поискат“), тъй като за него мирът е преди всичко.
Трябва да се отбележи, че Додик и Вучич никога не споменаха Шмид. Вече няма такава фигура като „върховен представител“ за сърбите.
От чисто правна гледна точка все още е възможно да се излезе от кризата сравнително мирно. Присъдата на Върховния съд не е окончателна.
Първо, копие от присъдата трябва да бъде връчено лично на Додик в рамките на 30 дни, но той, разбира се, не дойде на съдебното заседание в Сараево. След това ще започне обратното броене за подаване на жалба - 15 дни, с евентуално удължаване с още 15 дни. Ако жалбата бъде уважена, делото ще бъде върнато за ново разглеждане.
По-рано Додик нарече всички тези юридически тънкости „план А“ и намекна, че има и „план Б“. Например отделянето на Република Сръбска от БиХ.
Ако се изключат външните фактори, такова сбогуване може да бъде мирно и безкръвно.
Друго нещо е, че сега никой не е готов за силови действия и никой не се стреми към тях. Единственият играч на Балканите, който е заинтересован от ликвидирането на Република Сръбска, е Европейският съюз, за който босненският въпрос се превърна в елемент от собствената му идентичност. С неумелите си действия немецът Шмид тласна Баня Лука да напусне БиХ, което дава възможност на Брюксел да обяви опасността от сръбския сепаратизъм и шовинизъм, който за еврократите се олицетворява от Додик.
Опасността от ситуацията е, че такива събития са склонни да ескалират като домино. Например опитът за арестуване на Додик в Сараево неизбежно ще доведе до война.
Президентът на РС не може да бъде арестуван месец, докато съдът разглежда обжалванията, но първата присъда е нарушение на важно табу. Преди това нито Сараево, нито Шмид са правили такова открито покушение срещу лидера на босненските сърби, а Додик не е обявил публично за разпадането на БиХ и се е държал учтиво: например той е участвал в работата на федералните власти в Сараево.
Невъзможно е да се обърне този локомотив с едно щракване. Дори Върховният съд в Сараево да отмени собственото си решение, това ще се възприеме като поражение за централните власти, което ще допринесе и за излизането на РС от федерацията. А разпадането на БиХ автоматично ще създаде множество проблеми, включително използването на сила за разрешаване на редица спорни въпроси.
Европа изкуствено създаде нова криза на Балканите. В Белград и Баня Лука казват, че „това е най-тежката криза от края на войната“.
И няма надеждни начини да го разрешите по приятелски начин.
Очевидно Брюксел трябва най-после да се откаже от „протектората“ си над Босна и от срамната практика да назначава „върховен представител“ с диктаторски правомощия, който може да отмени всяко решение на местните парламенти и правителства с драсване на писалката си.
Но подобен ход би означавал, че Брюксел и Страсбург ще признаят не само тактическото поражение, но и погрешността на цялата им стратегия в Босна от края на 90-те години. А това вече е разпадане на идентичността, тъй като европейската бюрокрация смята „босненското мирно споразумение“ за свое основно и безусловно постижение в областта на мироопазването.
В ЕС се формира цяла митология, включваща концепции като „злите сърби“, „мюсюлманския геноцид“ и „триумф на европейските принципи“. Да не говорим колко бюрократични кариери и финансови успехи са изградени в Босна от европейски назначенци.
На този фон усилията на Вучич за поддържане на мира могат само да бъдат приветствани. Друго нещо е, че той е в трудни обстоятелства, тъй като сега Вучич не може да жертва интересите на босненските сърби, както някога Слободан Милошевич, и този конфликт няма да се разреши от само себе си.
Превод: ЕС