/Поглед.инфо/ Премиерът Кирил Петков сега щеше да се тюхка, че няма свободни места за самолетния трафик дето го откри по дестинациите София-Скопие и обратно, ако бе успял да убеди своя свеверномакедонски колега, че би трябвало да се отчетат поне реалните 150000 българи в Република Северна Македония, колкото е броят на тамошните граждани с български документи за самоличност, вместо подигравателните 3700.

Но, както се очертава, инициативата да има самолетна връзка между София и Скопие може и да се разсъхне. Медиите съобщават, че компаниите спират продажбата на билети. Все още не казват причината. Но се знае, че е имало полети за превозване дори на 2-3 пътници, по-малко от екипажа.

Спихващата се иновация и очертаващото се възможно разреждане или дори спиране на полетите са индикация какво може да се получи от усилията на Петков да се поставя каруцата пред коня.

Тоест да се полагат усилия за уреждане приоритетно на бизнес дела между двете държави при положение, че в едната от тях българите не са признати за нормални хора. И как те ще правят бизнес в Северна Македония и биха пътували до там с туристическа или културна цел. Онези безбройни българи, които Петков очаква да полетят като вихрен вятър от София към Скопие. И онези македонци, дето не могат да ги дишат българите щото са татари, номади и бандити.

Така че, и в този случай е по-добре да се кара по утвърдената процедура.

Първо да се решава важният проблем, после да се върви към подробностите.

А важният въпрос на въпросите, стоящ пред разрешението на България за начало на разговорите на РС Македония за членство в Ес, е защо в продължение вече на 109 години (1913-2022) българите отсъстват от етническата палитра във Вардарска Македония независимо какви държавни оргнизации и имена е придобивала тази територия. По коя причина тамошните власти се опъват като магарета на мост пред нуждата да обявят българите за държавнотворен народ. Защо не щат да им дадат права като българи. Защо крият и не назовават истинското число на техния брой в държавата.

Ако не се реши този фундаментален въпрос, спъващ изграждането на нормални отношения между двете държави, не само самолетите няма да летят между столиците.

Но и всички останали икономически проекти могат да претърпят провал.

От колко години се строи железопътната връзка между Гюешево и Куманово и все я няма?

Кога Божем ще бъде завършена магистралата между двата града?

Хората от столетие насам нямат влак, за да изминат с лекота мижавите двадесетина километра, Петков се надява празнотата да се запълни с някакви си самолети, дето качват до по петдестина пътници два пъти седмично.

Е, реалността показа, че не става!

Ами че то, времето, което един човек, живещ в някой от софийските квартали Младост, Люлин или Надежда, трябва да отдели, за да отиде до летището, да измине всички процедури по граничния контрол, чекинга и митническите декларации и проверките, да се придвижи до самолета и се настани удобно заедно с другите пътници, да прелети разстоянието, след това да премине през цялата административна и транспортна процедура в обратен ред докато стигне до крайната му цел в Скопие, ще бъде доста повече, отколкото ако се качи на малката си кола и измине разстоянието, напазарува, изпие едно кафе за разтуха и се върне обратно. Та даже може да се окаже, че е спестил и някое и друго евро в сравнение с цената на самолетния билет, дето няма да е купил.

Така де.

И това е икономика. И то съвсем реална.

А не мечтана.

Вярно е, че според митологията мечтите се сбъдват.

В реалността обаче как ще се сбъдват мечтите зависи от много фактори и може да се получи тъй, че резултатът да е доста различен от лелеяния и очаквания.

Когато изучавахме оперативно изкуство и стратегия във военната академия, един полковник професор доктор на военните науки – дребен, нисичък, кротък и невероятно умен, говореше тихо и ни напомняше почти на всяка лекция, семинар и решаване на практическа задача. Знайте, колеги, които ще ставате големи началници, че времето, отделено за организиране на една работа, колкото и много да ви се струва, не е изгубено време. Защото в противен случай цената ще бъде висока и ще я плащат масовите войници и командири и обикновените беззащитни хора.

И в политиката е така.

Нужно е да се търси и прави възможното в преследването на националния идеал и за защита на националния интерес, пред красивите мечти или вследствие на поддаване на нечий натиск.

И в двата случая цената ще я плащат обикновените хора.

Но в първия тя може да се окаже много по-малка и по-приемлива.

И, разбир се, с по-добра перспектива за собствената нация и държава.

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като алтернатива против блокиране във Фейсбук:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели