/Поглед.инфо/ В Косово има криза, а в Петропавловск-Камчатски полунощ. Балканският гордиев възел редовно дава повод на песимистите - "сега определено следва война", а на журналистите - да си спомнят за "барутния погреб на Европа". Но нова война все още няма, краят на света не е настъпил, цикличността продължава: в Косово положението пак се успокои, а над Петропавловск-Камчатски изгря слънцето.
Но сега не е така или не съвсем така. Поне от сръбска страна се чуват фрази като "исторически момент", или "на последната линия", или дори "няма да има капитулация", както и "Това беше най-трудният ми ден в държавната служба" (Последното го каза президентът Александър Вучич след спешно заседание със силите за сигурност).
В Белград мнозина се надяват, че всичко ще се реши и ще изгрее. Но остава малко време.
В четвъртък Сърбия ще изпрати молба до КФОР (регионалната марка на войските на НАТО в Косово) да изпрати своя военна полиция в северната част на провинцията, където не е стъпвала от 1999 г. Те ще отговорят с категоричния отказ. Ако след това косовските сърби продължат да протестират и блокират пътища, а албанските власти изпратят свои специални части, за да ги усмирят, Вучич ще трябва да избира между две трудни решения.
Или няма да направи нищо, освен да вдигне рамене и да каже нещо като „поне опитах“. Това ще означава срам за него, загуба на избиратели и политически позиции, а сръбската национална гордост отново ще бъде смазана пред страхотен противник в лицето на НАТО.
Или ще проведе своя, сръбска СВО, една от основните причини за която е отказът на албанците да спазват местния аналог на Минските споразумения – Брюкселските. Те бяха сключени между Белград и Прищина през 2013 г. под натиска и с посредничеството на ЕС.
Ако се очертае най-добрият вариант за сръбска победа от всички възможни, той ще изглежда като възстановяване на военния и политически контрол над Северно Косово, така нареченият Ибър Колашин. Това са три общини, населени със сърби: Лепосавич, Звечан и Зубин поток, както и местната столица - половината от град Косовска Митровица, отделен от албанската част от река Ибър. В този случай Ибър ще стане граница между Сърбия и Косово, което до голяма степен ще съвпада с етническата картина на място.
Без такъв или почти такъв сценарий конфликтът няма да бъде решен много дълго време, кризите ще продължат да възникват отново и отново. Но идеално би било, ако албанците, а след тях и КФОР, не реагират на всичко това, не отговарят с огън на сръбските специални части, а просто се примиряват. Би било по-добре за всички, но няма да стане. Вместо това ще започне война, а Брюкселските споразумения ще ги сполети съдбата на Минските.
Възстановяването на сръбския контрол над цялото Косово или поне над последните сръбски анклави във вътрешността на провинцията е очевидно невъзможна мисия: Косово не е толкова малко, колкото може да изглежда на картата. Сръбската армия е най-силната в региона, но съотношението между сърби и албанци в заявените държавни граници (Сърбия плюс Косово) е едно към три и половина в полза на сърбите в най-добрия за сърбите случай. В най-лошия случай един на всеки трима. В същото време косовските албанци и албанците, живеещи в Сърбия извън Косово, са по-младо, по-страстно и по-въоръжено общество от сръбското. И най-важното, зад тях са щиковете и авиацията на КФОР, тоест на НАТО.
Победата на албанците ще бъде пълен контрол върху властта над Ибър Колашин, ще прогонят колкото се може повече сърби оттам, ще поставят своите колаборационисти на административни позиции и ще се опитат да вдигнат въстание в общини Прешево, Медвежа и Буяновац , които граничат с Косово от изток и са населени предимно с албанци. Местните поддръжници на концепцията за "Велика Албания" смятат разширяването на границите на Косово към тези общности на Сърбия за "неизбежно".
В същото време и албанците биха предпочели сърбите да "седят и да не клатят лодката", но, разбира се, това няма да се случи.
В Русия ясно разбират кои са "нашите" там. Но в това уравнение има и няколко неизвестни, от които трябва да се разграничат поне две.
Първо, не е известно до каква степен Вучич контролира протестиращите в Косово, тоест доколко ескалацията на конфликта се контролира от негова страна.
Официално те не се контролират по никакъв начин, сърбите си протестират сами. Преди няколко години това би било чиста истина, с която малцина биха се осмелили да спорят: заради същите брюкселски споразумения сърбите от Ибърски Колашин смятаха президента, безпристрастно казано, за предател. Но оттогава много се промени, Вучич се възприема от тях като лидер. Но само той си знае дали той дърпа "конците".
Второ, не се знае каква игра играят Вучич и Европейският съюз помежду си и каква игра играе Европейският съюз срещу Съединените щати. Някои води игра със сигурност.
В крайна сметка европейците не се интересуват кой контролира Прешево и Буяновац и кой Лепосавич и Звечан: важното е всички да си седят тихо. Но те са силно заинтересовани от намаляване на влиянието на САЩ в Косово, което все още е решаващо и потенциално опасно. Европа има нужда албанците да се фокусират предимно върху ЕС. САЩ, които са разположили най-голямата си военна база в Европа в Косово, не искат промяна.
Що се отнася до желанията на сърбите от Сърбия като народ, те също са повече или по-малко известни благодарение на социолозите. Сърбите категорично не искат да признаят Косово, да заменят това признание за нищо и да се откажат от претенциите си за пълен контрол над Ибър Колашин. Те вече не искат да влизат в ЕС - броят на евроскептиците в страната продължава да расте. Това, което искат в по-голямата си част, е военно-политически неутралитет, по-нататъшни (и произволно дълги) преговори с Прищина и съсредоточаване на сръбските власти върху социално-икономическите проблеми в страната.
Вариантът, при който Сърбия възстановява със сила контрола над Косово с всички възможни последствия - военен конфликт и изолация от Запада, устройва само една четвърт от населението на страната. И то само ако Русия помогне на сръбската СВО. На ниво министерство на външните работи Русия вече обеща да подкрепи Белград, но изглежда Смоленски площад е имал предвид политическа подкрепа, а сърбите военна.
Така изглеждат в най-опростен вид компонентите на местната формула за война и мир. Всички къдрици и краища на балканския гордиев възел могат да бъдат описани само в книжни формати, дори ако времевият диапазон е ограничен само до две или три години. Но основният въпрос сега не е в миналото, а в бъдещето - дали ще започне сръбската СВО.
Има хиляди обективни причини тя да не започва и повечето от тях се свеждат до факта, че нова война ще бъде катастрофа за Сърбия. В същото време сценарият, при който всичко ще се реши и ще изгрее отново, е разбираем и доста прост:
Албанците освобождават заложниците - всички сърби, които бяха арестувани през последните дни, сърбите демонтират барикадите, Прищина вече не се опитва да вкара специалните си части в Ибър Колашин, а Белград - своите. След това ще има преговори - до нова криза, която ще започне най-късно през април. За този месец албанските власти отложиха изборите за ръководство на общините в Ибър Колашин и сега цари анархия - всички сърби подадоха оставки в знак на протест.
Но понякога се случва така, че обстоятелствата са по-силни от логиката и желанията на някой друг. Понякога конфликтът се превръща във военна конфронтация от най-малката искра, сам по себе си и против волята на всичките участници, просто защото някой ден това все пак е трябвало да се случи.
Най-вероятно пак ще се размине. Но ще се размине при обстоятелства, които правят възобновяването на касапницата на Балканите по-реални от когато и да било през последните 10 години.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com