/Поглед.инфо/ През 1999 г., когато самолетите на НАТО бомбардираха Сърбия, никой не можеше да си представи, че историята ще вземе такъв обрат

През януари А. Вучич в обръщението си към нацията обяви за ултиматум, поставен му от Запада. В допълнение към фактическото признаване на независимостта на Косово имаше и други искания: Сърбия трябва официално да застане на страната на Запада по отношение на Русия, да извърши чистка на проруските активисти, да изтегли руските парични активи в икономиката и т.н. , ще бъдат взети крути мерки. Срокът за Белград да приеме капитулацията е до юни.

Министерството на отбраната на Сърбия официално уведоми: „С решение на правителството на Република Сърбия от 16 март 2023 г. беше одобрено провеждането на международните тактически учения Platinum Wolf 2023. “ Отбелязва се, че ученията ще се проведат на територията на Сърбия от 16 до 30 юни 2023 г. Сръбското министерство на отбраната съобщи, че Белград поддържа мораториум върху международни военни учения, но прави изключение за маневри, съвместни с НАТО.

На 23 март съветникът на Държавния департамент на САЩ Дерек Шолет благодари на президента А. Вучич в своя Twitter (блокиран в Руската федерация) за „възобновяване на сътрудничеството със Съединените щати в отбранителни военни учения“ . Сръбският "изследователски" център Демостат, който работи в тясно сътрудничество със структурите на Атлантическия съвет, подчертава, че това „може да се тълкува като ясен индикатор в каква посока е решила да се движи Сърбия“ .

В началото на април началникът на Генералния щаб на Сърбия генерал Милан Мойсилович беше на посещение във Вашингтон, където се срещна с председателя на Обединения комитет на началник-щабовете Марк Мили. Имаха много да обсъждат...

През февруари А. Вучич за пореден път заяви , че страната няма да влезе в НАТО. Емоциите го завладяха: „Тази сутрин слушах глупости от фалшиви патриоти, че ние водим Сърбия към атлантическа интеграция. Ние не го правим. Ние ще продължим да поддържаме нашия военен неутралитет и, за разлика от тези, които унищожиха нашата армия, ние изграждаме нашата армия.

Той каза, че няма право сам да решава такива проблеми и като цяло властите също не могат да поемат такава отговорност. Според президента всичко трябва да се реши от сръбския народ на референдум и в този случай той е готов да подаде оставка.

Несъстоялият се гросмайстор е прав, че не става дума конкретно за него - курсът се провежда последователно и целенасочено от 1999 г., като в Белград процесът изобщо не се контролира. И поставената там цел ще бъде постигната и ще минат без референдум, както никой не е питал мнението на хората в съседна Черна гора.

Варварските бомбардировки над Сърбия бяха извършени от 24 март до 10 юни 1999 г., а още през юни мироопазващите сили на НАТО в Косово (KFOR) и сръбските въоръжени сили подписаха военно-техническо споразумение, известно като Кумановско. Беше сформиран Съветът за съвместно изпълнение (Joint Implementation Council).

През 2003 г. Белград кандидатства за членство в програмата на НАТО Партньорство за мир (ПзМ). През същата година алиансът завършва проект за унищожаване на 28 000 "излишно" стрелково оръжие и преминава към следващата фаза - унищожаването на 1,4 милиона леки противопехотни мини и след това обезвреждането на около 2 000 тона "излишни боеприпаси и експлозиви." През 2005 г. НАТО стартира проект за доверителен фонд на ПзМ за преквалификация на бивш сръбски военен персонал във връзка с „реформата“ на сръбската армия и „оптимизирането на числеността на въоръжените сили“.

От най-мощната армия на Балканите са останали само спомените на ветераните и записките на военните историци.

През 2006 г. Сърбия официално се присъедини към програмата ПзМ, а НАТО има представителство в Белград. Групата за реформа на отбраната на Сърбия/НАТО (DRG ) е създадена, за да „създаде модерна, проста и демократично контролирана отбранителна структура“.

От 2007 г. Сърбия участва активно в програмата на НАТО „Наука за мир и сигурност“ ( SPS ) по въпроси от общ интерес и за подобряване на сигурността на НАТО и страните партньори. В резултат на такова сътрудничество през 2013 г. строго секретният военен обект в Крушевац (центърът за химически, биологични, радиологични и ядрени въпроси) беше прехвърлен под контрола на НАТО и преобразуван в Образователен център за партньорство.

В същото време генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен приветства споразумението Белград-Прищина за нормализация и поздрави страните за конструктивния им подход. Той не пропусна да отбележи, че НАТО ще продължи да осигурява сигурна среда в Косово.

През септември 2014 г. се проведе следващата среща на върха на НАТО, на която лидерите на страните - участнички приветстваха напредъка, постигнат от Белград в укрепването на партньорството с блока. Сърбия, представлявана от министъра на отбраната Братислав Гашич, беше поканена да участва в срещата на платформата за оперативна съвместимост.

През януари 2015 г. Сърбия изрази желанието си за задълбочаване на сътрудничеството с НАТО, последвано от поредица от интензивни консултации и взаимни посещения. Например първият вицепремиер и външен министър Ивица Дачич и министърът на отбраната Братислав Гашич посетиха централата на НАТО, където проведоха работни срещи с генералния секретар Столтенберг и Северноатлантическия съвет.

Председателят на Военния комитет на НАТО генерал Кнуд Бартелс посети Белград за по-нататъшно развитие на военните отношения между НАТО и Сърбия. На 23 ноември 2016 г. министър-председателят Александър Вучич посети щаба на НАТО, за да обсъди редица въпроси и общи предизвикателства, както и да укрепи партньорството. За първи път сръбски министър-председател се обърна към основния политически орган на НАТО за вземане на решения.

Споменатите събития дори не са крайъгълни камъни в дългото пътуване, а по-скоро щрихи към картината. Което е ясно и неопровержимо, тъй като тук са изброени само малка част от реалните стъпки. Привържениците на либералната демокрация ще възразят: Сърбия е суверенна и има право да решава в коя посока да се движи.

Мнението на по-голямата част от населението на страната обаче не съвпада с курса на властите. Мнението на избирателите или се пренебрегва, или гражданите са умишлено подведени. Практиката е безскрупулна, но, както казват експерти, в политиката няма такива.

Да се върнем обаче на темата за съвместната бойна подготовка на НАТО и сръбската армия. От 2014 г. се провеждат ученията на Алианса Platinum series: Platinum Lion в България, Platinum Eagle в Румъния и Platinum Wolf в Сърбия. Обръща се внимание както на националността на участващите военни контингенти, така и на разположението на полигоните, където се отработват умения за водене на различни действия в театъра на военните действия.

Например в Румъния беше избран полигонът Бабадаг, разположен близо до границата с Украйна. В учението Platinum Eagle 2018 участваха подразделения на въоръжените сили на САЩ, Молдова, България, Румъния и Украйна. Отработвани са настъплението и отбраната в градски условия, както и борбата с бронирана техника и хеликоптери.

Предишното учение Platinum Wolf се проведе в Сърбия през 2021 г. Наред със сръбски и американски военнослужещи в тях участваха представители на въоръжените сили на Босна, България, Гърция, Унгария, Румъния, Словения, Франция и Великобритания. Министърът на отбраната Бен Уолъс дори съобрази това събитие с официалното си посещение в Сърбия (впрочем първото в историята) и проведе поредица от разговори с Александър Вучич и сръбския си колега Небойша Стефанович.

Показателно е, че през 2020 г. Сърбия отказа да участва в съвместните с Руската федерация и Беларус учения „Славянско братство“. На 27 февруари 2022 г. Белград обяви решението да спре и отложи всички дейности, свързани с международни военни учения. Решението беше демонстративно и беше взето три дни след началото на СВО, но в официалната обосновка властите се позоваха на Стратегията за национална сигурност , която беше одобрена през декември 2019 г. В нея по-специално се казва: „Разработването на партньорското сътрудничество между Република Сърбия и НАТО, основано на политиката на военен неутралитет чрез програмата Партньорство за мир, както и позицията на наблюдател в Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) допринасят за стабилността на Република Сърбия. ”

Неутралитетът на Сърбия всъщност се оказа едностранен и за НАТО мораториумът беше вдигнат на годишнината от бомбардировките над Сърбия, променили радикално страната за 78 дни през 1999 г. Тогава никой не можеше да си представи, че историята ще вземе такъв обрат. Впрочем, дори в Япония, след Хирошима и Нагасаки през 1945 г., никой не можеше да си представи, че Токио и Вашингтон ще станат най-близките стратегически съюзници, подготвяйки се заедно за война за унищожаване на Русия.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?