/Поглед.инфо/ Турция, за разлика от западните страни, показва висока степен на разбиране за положението на всички народи, живеещи в Босна и Херцеговина. Турският президент Ердоган се опитва да настани всички участници в кризата в Босна и Херцеговина на масата за преговори, без да налага предварително подготвени решения, които да удовлетворяват само едната страна. Срещата между Милорад Додик и турския президент е още по-важна.
Срещата между сръбския член на президентството на БиХ Милорад Додик и турския президент Реджеп Тайип Ердоган е важна заради представянето на истинската картина на ситуацията в страната. Досега образът на сърбите се представяше изключително от политическото Сараево.
За турския президент беше важно да разбере от първа ръка какви са намеренията на Република Сръбска, коментира Желко Будимир, професор по международни отношения в Университета в Баня Лука.
Турция ще донесе стабилност на БиХ, а не Западът
Според него целите на Република Сръбска са в рамките на Конституцията на БиХ и Дейтънското споразумение и Баня Лука просто иска да се върне към позицията, която тези документи й гарантираха.
Припомняме, че след срещата с Ердоган Милорад Додик заяви, че в разговора с него е посочено, че мирът няма алтернатива и че всяка заплаха или употреба на сила не може да реши никакъв проблем.
Додик каза, че и двамата смятат, че така е най-добре за всички хора и че президентът на Турция е запознат със ситуацията в Босна и Херцеговина, а също че срещата в Анкара е била възможност да му представи ситуацията и да го помоли да разбере политическите процеси .
За Милан Ситарски от Института за социални изследвания в Мостар това е среща на хора, които са сред най-важните участници в разрешаването на кризата в Босна и Херцеговина.
„Интересно е, че и двамата актьори се срещат не само един с друг, но и с други актьори – всичко това е на фона на инициативата на хърватския президент (Зоран) Миланович да създаде някаква официална структура за преговори, която да включва самия него и Ердоган, както и (президентът на Сърбия) Вучич", казва той.
"От друга страна, ще бъдат включени ключови участници от народите на Босна и Херцеговина“, каза Ситарски.
Остава да видим какви ще бъдат ефектите от тези срещи, включително срещите между Милорад Додик и президента Ердоган.
Според Будимир, Турция досега е демонстрирала по-премерен подход в политиката си към Босна и Херцеговина, отколкото западните либерални демокрации. Турският подход е зачитал възгледите и на сърби, и на хървати, което на пръв поглед може да изглежда парадоксално.
„Турция показва по-висока степен на разбиране за ситуацията в Босна и Херцеговина и мисля, че я следи по-подробно", твърди експертът.
"От друга страна, Турция напоследък има негативен опит със Запада, така че интересът на Турция да бъде участник в разрешаването на кризата в БиХ е по-голям", смята още той.
"Това, което Република Сръбска вижда, когато става дума за президента на Турция, е, че той наистина се опитва да доведе до масата страните в Босна и Херцеговина, за да се опита да постигне решение чрез диалог. И което е особено важно за Република Сръбска, той се опитва без да налага решение“, обяснява Будимир.
Ето защо за Република Сръбска е много важно Турция да бъде посредник, който ще остави място на местните участници да стигнат сами до решението на кризата, добави той.
Турция се интересува не само от Босна и Херцеговина, но и целият регион да бъде стабилен, за да може да присъства в него, както политически, така и икономически - това може да се види чрез инфраструктурни проекти - тя не иска БиХ да бъде страна в криза , но кризата се създава от някои други участници, които не са в добри отношения с Анкара, казва Будимир.
Няма обективни преговарящи, но това е без значение
Предвид специалните връзки, които имат Турция и бошняците, Анкара не може да бъде обективен посредник, но това не е толкова важно, защото нито Хърватия, нито Сърбия могат да бъдат обективни посредници, е мнението на Милан Ситарски.
„Няма смисъл някой да се преструва, че има някаква абсолютна обективност, а да артикулира своята субективност възможно най-прозрачно, да я хармонизира със субективността на другите актьори, за да се опита да намери някакви острови на консенсус", казва той.
"Ако не друго, те могат да постигнат консенсус например относно факта, че Босна и Херцеговина е неделима и че нейните образувания не подлежат на премахване", смята още експертът.
"Това би бил начин за постигане на консенсус и всички културни, исторически, традиционни връзки, ако бъдат формулирани по правилен, предимно ориентиран към диалог начин, мисля, че биха могли да имат ефект, който да доведе до постигане на някаква основа за консенсус. “, вярва Ситарски.
Така постигнатата консенсусна база постепенно ще се разширява за решаване на всеки спорен въпрос поотделно и за постигане на общ консенсус, при който никой няма да постига максималистични цели, но всички субекти и всички съставни народи ще бъдат удовлетворени и ще бъдат защитени техните елементарни интереси, каза още Ситарски.
Ще се съгласи ли Изетбегович с формата за преговори?
Предложението на хърватския президент Зоран Миланович за посредничество на Турция, Сърбия и Хърватия в диалога за бъдещето на Босна и Херцеговина в политическо Сараево беше посрещнато с нож.
Лидерът на СДА Бакир Изетбегович го отхвърли, смятайки, че диалогът по проблемите в Босна и Херцеговина трябва да се води в президентството и Парламентарна асамблея. Изетбегович обаче се срещна с Ердоган миналата седмица и вече видимо има промяна във възгледите му, а непосредствено преди срещата на турския лидер с Додик, той каза, че "Босна трябва да се възползва от добрите връзки на Турция със Сърбия".
„Ердоган има добри отношения с Вучич и Додик. Той е лидер, който е много силен и установява добри отношения. Трябва да използваме това", каза той.
Ситарски изразява надежда, че изявленията на Изетбегович свидетелстват за притъпяването на твърде остри противоречия в дебатите в Босна и Херцеговина.
„Това не означава непременно, че преговорният формат, предложен от президента Миланович, ще бъде формализиран, но не мисля, че и това е от решаващо значение", казва той.
"Важно е в рамките на шестте (Турция, Сърбия, Хърватия и представители на трите съставни народа в Босна и Херцеговина) срещите да се провеждат възможно най-често, възможно най-редовно", смята експертът.
„Да бъде максимално ясно съдържанието на срещите и да бъде възможно най-конструктивно“, казва той.
Кръговете, които се страхуват от формализирането на преговорния формат, са силни и затова трябва да се обърне внимание на интензивността на срещата, ако е възможно, на решаването на конкретни въпроси. Това според Ситарски би облекчило ситуацията.
Дали политическото Сараево ще приеме посредничеството на Анкара е голям въпрос, тъй като босняшкият политически елит е най-настроен за посредничеството на западните страни - САЩ и ЕС, защото те изпълняват всички желания на босняците, обяснява Будимир.
„Това е най-големият политически проблем на Босна и Херцеговина, това очакване на трета страна, която ще пречупи другите две страни", казва експертът.
"Това винаги прави решенията в БиХ сложни, защото третата страна налага решения – ние никога не стигаме до решения, които са приемливи за всички политически участници в БиХ“, заключава Будимир.
Превод: СМ