/Поглед.инфо/ Американската президентска администрация роди поредната миротворческа инициатива. Този път Доналд Тръмп планира окончателно да помири Сърбия и Косово, предлагайки на Белград подкуп за признаване на независимостта на региона. Какъв би могъл да бъде такъв „подкуп“ и трябва ли сърбите да се съгласят на него, като най-накрая приемат поражение в борбата за люлката на своята цивилизация?

Предложение на страните в дългосрочен териториален конфликт с някаква „голяма сделка“ е корпоративната идентичност на Тръмп, наследена от предишната му професия на предприемач. Не може да се каже, че това би донесло някакви ползи - дългогодишните конфликти са си дългогодишни, защото не може да се разрешат бързо. Но миротворческите дейности на сегашния президент поне не са белязани от избухването на нови войни, което не е характерно за американските президенти - до края на първия мандат почти всички те нахлуват някъде, откакто Америка се разочарова от изолационизма и се почувства като империя.

Сега е ред на Сърбия и квазидържавата Косово: след 10 дни, 27 юни, президентът Александър Вучич и "президентът" Хашим Тачи ще се срещнат във Вашингтон. Дотогава Белград обеща на Тръмп да забави дипломатическата работа по оттеглянето на признаването на независимостта на Косово, а Косово - същата дейност, но при присъединяването към международни организации.

Между другото, усилията на сърбите наистина дават плод. От февруари 2018 г., когато се отбеляза десетата годишнина от обявяването на независимостта на Прищина, тази независимост не е призната от никоя нова страна. В същото време 14 държави оттеглиха издаденото преди това признание.

На договарящите страни е обявено: ако сделката не им изнася, те ще се върнат към статуквото веднага щом напуснат Вашингтон. Преведено от бизнес езика на Тръмп, това означава, че отхвърлянето на офертата не означава санкции, а загубени ползи. Нежелаещите страни няма да наказват, а ще се купуват.

Нека сега си си припомним очевидните интереси на страните.

Националните интереси на САЩ вече са осъществени - това е колосална военна база “Бондстийл”, разположена в Косово. Никой никога няма да изгони американците оттам, но би им се искало такъв актив да се разполага не в пиратска държава на мафията, а на малко по-прилично място. Косово няма да стане Дания, но при старание може да стане нещо като Молдова.

Интересът на Запада в широкия смисъл е най-накрая да приключи случая с Косово, който е свързван с геополитически аванттюри и военни престъпления. С други думи, резултатът от тези престъпления - независимостта на Косово, трябва да бъде узаконен на всички възможни нива. Ако нещата останат както сега, рано или късно ще се стигне до нова война (която всяка година все по-уверено се обсъжда в Белград “в кулоарите”) и нелегитимната косовска държавност няма да стане напълно дееспособна и винаги ще виси на врата на приемните родители - Вашингтон и Брюксел, въпреки че трябва да живее сама, ако е възможно, според закона, а не според местните племенни представи.

Интересът на косовските албанци е също да получат държавно признание от Сърбия, като по този начин гарантират членството си във всички възможни международни организации (включително в бъдеще, НАТО и ЕС) и така да привлекат инвестиции в тяхната крехка земя, защото тяхната република не може да съществува вечно от контрабанда.

Що се отнася до Сърбия, нейната задача е да размени единствения си основен коз в този конфликт (тоест заявеният отказ да признае независимостта на Прищина) поне за нещо. Да, за сръбския патриот тезата за приемане и смирение е безусловно предателска. И въпреки че патриотите там като цяло са по-здрави, отколкото в Украйна, където мнозинството все още се надява на завръщането на Крим, реалността е жестока и за двата народа: шансовете Косово отново да стане сръбско са не по-големи от шансовете Крим да стане украински. За това е необходимо коренно да се промени етническият състав на населението.

Скоро ще разберем как изглежда идеята на Тръмп. Но нещо може да се предположи още сега, въз основа на другите помирителни проекти на сегашната американска администрация.

По правило екипът на Тръмп изхожда от етнополитическата карта на настоящия ден, от това какви територии контролира тази или онази сила в момента. Това се отнася и за „сделката на века“, предназначена да помири Израел и Палестина, и принадлежността към Голанските възвишения (Белият дом ги призна за част от Израел), и конфликта в Сирия в широк смисъл (при Тръмп, Вашингтон се отказа от идеята да счита контрола на Башар Асад над по-голямата част от страната за „временен“ феномен “, както беше при Обама).

Ако е така, в най-добрия случай на Белград ще му бъде предложен контрол над Ибърски Колашин - Северно Косово, което все още е населено от сърби и не се подчинява на Прищина. Това би позволило прекратяване на етнополитическия конфликт във вида, в който съществува сега - редовни провокации на албанците и не по-малко редовни въстания на сърбите под лозунга „нито крачка назад“.

Напълно възможно е това да бъде в същия пакет с предложения за реципрочни териториални отстъпки - за промяна на картата, така че сръбските райони, населени с албанци, които не са част от автономията на Косово, да бъдат прехвърлени в Прищина.

Хората на Вучич и Тачи се опитват да се споразумеят за нещо подобно повече от година, но с друг посредник - Европейския съюз. От своя страна американската администрация поощряваше албанците и в крайна сметка те станаха напълно нагли: същият Тачи повдигна въпроса по такъв начин, че Сърбия трябва да отстъпи на албанците земи, но няма да получи и педя.

Косоварите приемат САЩ като основен покровител. Теоретично следва, че ако Вашингтон промени позицията си, албанците могат да я изслушат и да се съгласят на териториален обмен. Но това е на теория: на практика безпрецедентната наглост на принципа „дай или ще ти отнема” местните е нещо като манталитет. Европейският съюз с неговите претенции беше направо изгонен, отпратиха дори и НАТО, а САЩ не са отпращани само защото няма причина: преди това Вашингтон се грижеше за „кучия си син“ като всепрощаващ татко.

Има въпроси, с които косоварите дразнят всички, например 100% мито върху сръбските стоки, въведени на административната (от гледна точка на сърбите) граница. За това са порицавани и от САЩ, и от ЕС, на което албанците махат с ръка - видите ли, това е продължаване на борбата за нашата независимост, ако Сърбия ни признае, ще говорим.

Отмяната на това мито срещу американски нисколихвен кредит за 200 милиона долара е единствената клауза в сделката, която американците са разкрили. Най-вероятно финансовата част на въпроса няма да се ограничи само до това: заемите, гаранциите за заеми и директните инвестиции са друг незаменим компонент на миротворческите инициативи на Тръмп, заедно с признаването на истинската етническа карта.

На кого и колко в крайна сметка ще предложат - „ще се изчисли“, но спешно са необходими инвестиции както в Сърбия, така и в Косово, където също така постепенно се оформят политически сили, които са настроени не толкова за вечна борба със съседите „заради принципа“, колкото за прагматизъм. Все пак независимостта, за която се бори преди албанският избирател, я има май, но не може да се намаже на филийка.

Повтаряме: това са само предположения за това каква може да бъде „сделка с Тръмп“, изградена върху аналогии с предишни сделки. В най-добрия случай за Сърбия тя ще си възвърне Ибърски Колашин и ще получи някои обещания относно финансирането в замяна на признаването на независимостта на Прищина. В най-лошия случай всичко ще се ограничи само до обещания: на Северно Косово ще му е предложено да предаде срещу някои гаранции на водохранилището Газивода, което се намира в Ибърски Колашин и е стратегически значимо, тъй като осигурява енергия както за Северно Косово, така и за Южна Сърбия (както може би се досещате, косовските албанци не искат категорично да се разделят с него, това е "червена линия" за тях).

Най-вероятно на сърбите ще бъде предложено много по-малко, отколкото би могло, но личните симпатии и антипатии на Тръмп тук не играят роля.

Ясно е, че например при сделката за конфликта в Близкия изток, американският президент играе заедно с Израел - тук играят роля както политическата традиция, така и личността на Джаред Кушнер, старши съветник и обичан зет, както и известната неприязън на Тръмп към мюсюлманите.

Косовските албанци, за разлика от албанците в Албания, са почти изцяло мюсюлмани. Дали това е изиграло роля при подготовката на сделката е открит въпрос, но по-скоро не, отколкото да. Тръмп никога не се е интересувал от Балканите и очевидно е предал на външни лица въпроса за мироопазващата инициатива, а сред вашингтонските специалисти по Балканите преобладават “ястребите”, чиято основна задача е да не се допусне засилване на влиянието на Русия в региона, което на практика значи противопоставяне на засилването на Сърбия.

Москва също е включена към търсенето на компромис във Вашингтон. Когато официално бяха обявени предстоящите преговори, Вучич се обади на Владимир Путин и се изказа в полза на „разработването на компромис, приемлив за Белград“. Със сигурност лидерите ще обсъдят този въпрос отново. Три дни преди началото на пазарлъка във Вашингтон, Вучич ще отлети за Москва, за да участва на Парада на Победата.

В знак на солидарност с желанията на руския лидер отбелязваме, че перспективите за окончателно разрешаване на конфликта в Косово не се виждат в близко бъдеще. С голяма вероятност парата отново ще изхвърчи със свистене и поредната амбициозна мирна инициатива на Тръмп ще се провали.

Защото значителна част от управляващите кръгове в Косово наистина разбират само от езика на силата и Америка няма да използва сила срещу такъв еднозначен съюзник. Точно обратното: Тръмп се нуждае от някакъв „прогрес“ в региона главно, за да получи причина да изтегли част от войниците от Косово. Той, както бе обещано, сега се опитва да провежда тази политика почти навсякъде и метежният сръбски регион не е нищо повече от поредната точка на картата, където той може да спести бюджет на Пентагона в полза на нещо мегаломанско тип „Междузвездните войни“ на Рейгън.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели