/Поглед.инфо/ Официален Белград заяви: Сърбия ще разположи войските си в Косово, ако терорът срещу сръбското население продължи там. И той ще продължи, а „западните партньори” няма да се намесят, тъй като те вече са позволили на албанците да се забият в капан. Много в тази ситуация зависи от Москва, а главният въпрос сега звучи така: дали всичко, което се случва сега, е шанс за Сърбия или капан за Русия?

„Ако международната общност не реагира, както е предвидено в резолюцията на ООН, ако сърбите са подложени на погроми, ако бъдат нападани, тогава Белград ще трябва да реагира, а Сърбия е готова за това”, заяви министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич. В същото време той изрази надежда, че на Белград няма да му се наложи да се обръща за помощ към Москва. Разбирайте както искате.

Например, можете да разгледате всичко това като дежурно изказване сръбски дипломат, тъй като има много причини да се говори за Косово сега - формално и неформално.

Досега, меко казано, инцидентът с биенето на руския дипломат Михаил Красношеков от косовските албанци (ще използваме терминологията, предложена от постоянния представител на Русия към ОССЕ Александър Лукашевич) от полицията не е уреден. Фактът, че неговият имунитет на ООН е нарушен, вече е признат, но въпросът не е напреднал. Виновните не се наказват, не се отправят извинения.

На този фон в Сърбия започват съвместните учения „Славянско братство-2019” с Русия и Беларус, включващи 600 военнослужещи, повече от 50 единици наземно оборудване и транспортни самолети. Това може да се приеме като своеобразно предупреждение за ръководството на Косово..

Наредили са се важни годишнини. В сряда се отбелязват 20 години от една тъжна дата - датата на руския десант към косовското летище Слатина (тъжна е, защото това действие можеше да промени много, но не промени нищо).

Косовските албанци имат свои собствени празници. Двадесетата годишнина от появата на войниците от НАТО в провинцията се празнува по същото време и затова бившият президент Бил Клинтън и бившият държавен секретар Мадлин Олбрайт бяха поканени в Прищина за тържествено откриване на паметник на бюста в чест на последната (Клинтън си има отдавна паметник в Прищина ). Издигането на паметници на хора, които все още не са починали, не е съвсем обичайно, но става дума за специални хора - не всеки може да лобира и да извърши операция за бомбардиране на мирните градове на Европа, а те могат.

Накрая, в събота се отбелязва 620-та годишнина от битката на Косово поле - събитие за сърбите като легендарната и епохална за нас битка на Куликовското поле. Вярно - с основната разлика, че сме спечелили битката си, а сърбите са загубили своята. Да, османците не успяват да решат поставената си задача, а първият султан на Османската империя, завоевателят Мурад I, е убит, но огромните загуби обезглавяват сръбската аристокрация, изтощава сръбските войски и лишава сръбските земи от последния независим владетел, княз Лазар Гребелянович. С оглед на това последвалото завладяване по онова време на вече фрагментираната сръбска държава става неизбежно, а Косово придобива такова символично значение за нацията, което все още до голяма степен се определя с формулировката «Косово је Србија».

На другия ден тази формулировка бе изписана от Ивица Дачич с писалка на банкнота от 100 долара. Разбира се, говорейки за възможното въвеждане на войски в Косово той има предвид, разбира се не символичното значение на Косово Поле. Обстановката в края сега е напрегната до край, така че обръщането към Русия за помощ, също споменато от Дачич, не е краен вариант. Това е напълно възможно насъщна необходимост за близкото бъдеще.

Русия вече помага на Сърбия - не само дипломатически, но и с превъоръжаването на армията. Само, че превъоръжаването може и да не е достатъчно – регионът буквално мирише на война.

Това описва ситуацията възможно най-кратко. Преди време ЕС и САЩ почти със сила поставиха сръбското правителство и косовско-албанската администрация на една маса и наредиха да постигнат споразумение. Резултатът от споразуменията, според тях трябва да е взаимното признаване на границите и „окончателното разрешаване на конфликт” което ще затвърди западната легенда за сръбските фашисти и младата косовска демокрация. Непоправимите оптимисти вярват, че след това Сърбия и Косово ще се съберат в рамките на ЕС, но именно заради това ги наричат непоправими оптимисти.

Към самите тези преговори можем да се отнасяме както си искаме, включително колкото лошо си искаме, но в тях все пак има нещо рационално и дори в Белград са започнали да „готвят почвата”, признавайки на високо равнище пълната загуба на контрола над Косово. Видите ли, вече сме загубили, дайте да си върнем нещичко.

Всъщност „взаимното признаване и окончателното разрешаване на конфликта“, както и самото „разрешаване на конфликти“ е абсолютно невъзможно без размяната на територии. Прищина, на теория, трябва да отстъпи безконтролните си северни части, населени от сърби (известен още като Ибър Колашин), Белград - част от долината на Прешево, населена с албанци. Това само по себе си е задача за един милион, но едно обстоятелство я прави напълно неразрешима - албанците не могат преговарят.

Всичко, което правят напоследък, е изнудване и провокации, целта на които е да се вземе максимумът, без да се отказват от нищо. И в същото време те не се интересуват от мнението на „международната общност“, било то ЕС или НАТО

Те официално са създали собствена армия (всички, с изключение на САЩ, се противопоставиха на това). Те наложиха 100% мито върху стоките от Сърбия и БиХ, като обещават да ги анулират едва след признаването на тяхната независимост (всеки се противопоставя, а в САЩ мълчат). Противно на всички споразумения, извършиха няколко нападения на север, набиха руски дипломат и арестуваха около 30 души (абсолютно всички, включително американците, се напрегнаха тук).

И тук е „черешата“: по време на посещението си в Албания президентът на Косово Хашим Тачи, известен по време на своето гангстерско минало като „Змията”, всъщност обеща на албанците (по-точно на „братята по оръжие”) от двете страни на границата „една косовско-албанска държава”, каквато е “волята на хората” и сега е необходима само волята на двата парламента.

За да разберем точно къде косоварите са видели мнението на своите западни куратори, ние изясняваме следното. При провеждането на дългосрочната специална операция „независимо Косово”, на косовските албанци строго им забраниха използването на албански държавни символи и дори намека за обединение с Албания - това е пряко записано в новата конституция на Косово. „Уважаемите западни партньори” са цинични авантюристи, но знаят що е идеята „велика Албания” и разбират що е то местният иредентизъм – войните в Босна, Гърция, Македония, Сърбия и Черна гора ще последват веднага.

Ето защо външният министър на Албания, Гент Чакаи, въпреки цялата „воля на народа”, коментира призива на Тачи по много опростен начин - с думи за задълбочаване на сътрудничеството и други безвредни забележки, които не дразнят запада.

Между другото, това е „обединението”, според Тачи, алтернативна и на териториалната размяна със Сърбия, от която той вече е решил да се откаже лично, и от„интеграционния процес с ЕС”, който е блокиран “от страна ЕС”. Тоест, това не е нищо повече от пряко изнудване на европейските страни - дайте ни всичко, което искаме, иначе ще го вземем сами.

Ако е необходимо ще пренапишат конституцията. За да се твърди това, не е необходимо да се разбира психопатичната идентичност на личността на косовския премиер Рамуш Харадинай (друг главорез, чудно оправдан от Хага). Достатъчно е да се знае, че директно обеща на избирателите си съюз на албанските земи.

Какво се случва след това е повече или по-малко ясно. Косовско-албанската страна безкрайно ще проточи преговорите с Белград, толкова ценни в очите на Запада, паралелно с изтласкване на етническите сърби от север чрез въоръжени провокации и други начини, които правят реалния живот непоносим. Защото, ако в северната част на региона няма сърби, просто няма какво да се даде на Сърбия.

Това ще бъде политическо предизвикателство за Белград и - в същото време - изчерпателна причина не просто отново да се приведе войската в пълна готовност, а физически да ги доведе в северната част на региона, за да дойде на помощ на местните. На границата стоят сили на НАТО, но през 1999 г. силите на НАТО заменят сръбската армия и полиция въз основа на споразумение, което изрича задължението им да защитават етническите сърби в региона. Ако това споразумение не бъде спазено, сръбската армия получава правото да се върне.

Всъщност точно това заяви Дачич. Никой не е отменил резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, към която правилно се позовава, дори ако нейните разпоредби бяха грубо нарушени от страните, признали независимостта на Косово.

Ако официалният Белград просто преглъгтне всичко това, нищо няма да спаси политическата кариера на президента Александър Вучич. Ако войските напредват в Косово, НАТО ще удари тези войски. Или пък не, ако Русия се намеси директно (не дипломатично, а пряко - и това също го разбирайте както искате).

И дали Русия ще се намеси, въпросът е теоретичен. Точно същият теоретичен въпрос беше обсъден във връзка с Грузия, Украйна и Сирия и всеки път Русия изненада мнозина. Но нищо не може да се каже със сигурност: Косово не е Крим, нито дори Латакия.

В същото време никой не може да гарантира, че цялата тази многопластова провокация не е създадена само за да се намеси Русия. Фактът, че следващата конфронтация между нея и Запада ще бъде в балканския регион, бе обещан от редица западни анализатори преди три години.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели