/Поглед.инфо/ Пред Беларус се очертава риск от фалит заради държавните дългове. Политическата криза в страната, на фона на трудната икономическа ситуация в света, доведе до спад на валутните приходи. Русия е основният кредитор на съседа, Минск дължи на Москва почти 8 милиарда долара. В същото време Лукашенко почти няма валута в хазната, но Русия има интерес към белоруската индустрия.
Президентът на Беларус Александър Лукашенко е загрижен заради задълженията на държавата да изплати външния си дълг. В крайна сметка забавянето на плащането на публичните дългове за държавата е изпълнено с фалити, което не носи нищо хубаво нито за местната валута, нито за финансовата система, нито за обикновените граждани. Според Лукашенко, ако е необходимо да се рефинансира държавният дълг, тогава трябва да се пристъпи към работа.
Батька се оправдава с трудните времена: „Хвърлихме много пари за лечението на хората от коронавируса, плюс икономическата ситуация се обтегна с тези ходения по улиците, така наречените акции, митинги - никой от тях не брои парите. А вече виждаме загуби от 500 милиона, а и не се знае колко ще са косвените загуби.
Според местното министерство на финансите бюджетът на Беларус тази година може да получи по-малко от 4 милиарда белоруски рубли поради ситуацията с петрола и забавянето на икономическия растеж на фона на пандемия. Тази година Беларус трябва да плати около 3,6 милиарда долара дълг в чуждестранна валута, заяви министърът на финансите на Беларус Юрий Селиверстов пред Лукашенко. Преди изборите Минск успя да плати 2 милиарда долара, включително чрез емитиране на еврооблигации. До края на годината обаче трябва да бъдат изплатени още 1,6 милиарда долара, което в настоящата ситуация няма да бъде лесно.
Проблемът е, че Беларус отдавна е пристрастен към кредитната игла: за да изплати старите дългове, набира нови. Русия е основният кредитор на републиката. И до миналата година Минск постоянно искаше да преструктурира дълга си към Русия, Москва направи отстъпки и отложи изплащането на дълга за по-късно време. През лятото на миналата година обаче Русия за първи път отказа да отложи заема, като поиска окончателно да се изплатят дълговете. Вероятно влияние има натискът от Минск по въпросите на петрола и газа. Отчаянието принуди Минск да вземе повече заеми от Китай и да заема на външния пазар - чрез емитиране на еврооблигации.
„Технически Беларус изплаща дългове. Но всъщност Беларус отдавна се занимава с импровизирано преструктуриране на дълга, въпреки че официално не го признава“, казва Валери Емелянов, финансов анализатор.
Съвкупният държавен дълг на Беларус е около 40 милиарда долара, от които той дължи 7,5 милиарда долара на руското правителство плюс 0,44 милиарда долара за заем за изграждането на белоруската атомна електроцентрала. Общо Минск дължи на Русия почти 8 милиарда долара. От 2012 г. този дълг на практика се е удвоил. Като цяло руският дълг представлява около една пета от общите задължения на Беларус и Русия е най-големият кредитор.
Освен това Беларус дължи 3.3 млрд. долара на Китай, още 2.7 млрд. долара на Евразийския фонд за стабилизиране и развитие (който всъщност се управлява от Министерството на финансите на Русия) и още 3 млрд. долара заеми са към западни инвеститори (включително Световната банка).
Западните правителства не отпускат преки заеми на Беларус, а го правят през международни банки и фондове като ЕБВР. „Ето защо за Беларус е по-важно да се разплати със Запада навреме, отколкото с Москва. Както знаете, Москва е много по-снизходителна по условията за отпускане на кредити за съседи. Кредитните процедури на Запад не предполагат, че е възможно да се „заеме отново“ без ясно обяснение за какво ще бъдат изразходвани парите и как ще бъдат върнати по-късно“, казва Емелянов.
На въпроса за евентуалното рефинансиране на заеми, които Русия е предоставила на Беларус, Кремъл отговори, че това е предмет на преговори. „Това е абсолютно икономически проблем. Ето защо, ако са направени подобни инициативи, такива предложения, те ще бъдат разгледани от нашето Министерство на финансите ", - каза прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков.
От една страна, Беларус все пак не е силно задлъжняла страна. „По отношение на съотношението на публичния дълг към БВП страната е на средно ниво в света с показател около 50%. Това е сравнимо със страни като Сърбия или Мексико, но, разбира се, не е толкова добро, колкото при Русия, с нейните 14%. При желание Беларус ще може да рефинансира дълга си на международния пазар. Но, разбира се, лихвите там няма да са сравними с тези, при които Русия отпуска заемите (8,5% годишно и по-долу). Кредитният рейтинг на Беларус е слаб - на нивото на Монголия, Украйна или Египет и по-лош от този на Гърция “, казва Валери Емелянов. От друга страна, страната няма да намери никъде другаде 1,6 милиарда долара за покриване на дълга.
„Като се има предвид, че Русия е най-големият кредитор в Беларус, поддържането на руските инжекции е от решаващо значение за поддържане на икономиката на страната. И този въпрос стана особено остър в момента, когато някои от белоруските предприятия се затвориха на фона на политически вълнения. И като се вземе предвид, че делът на публичния дълг в БВП в тази страна надхвърли 26%, отказът на Русия да преструктурира тази година може да повлияе критично върху икономиката на съседната държава - там просто нямат ресурси за плащания, за да намалят дълга ", казва доцентът от катедрата по икономическа теория на РЕУ “Плеханов” Олег Чередниченко. Въпреки това, предвид руската реторика срещу Беларус, вероятността за запазване на поддръжка изглежда много голяма, каза експертът.
Белоруският бюджет вече е загубил част от приходите от мита върху петрол и петролни продукти, както и от данък върху доходите. Бюджетният дефицит тази година може сериозно да нарасне до 5 милиарда белоруски рубли. Белоруското министерство на финансите има някакви белоруски рубли, натрупани предишните години. Те ще бъдат използвани за частично покриване на бюджетния дефицит. Само че за заплащане на дълговете не достигат долари.
С държавен дълг от 40 милиарда долара валутните резерви на Беларус са само 9 милиарда долара. Освен това в резервите има само 4 милиарда долара „истински“ пари. Недостигът на валута е вечният проблем на Лукашенко и сега той става още по-остър.
Ако в Беларус има смяна на властта, съществува висок риск от невръщане на белоруските дългове. Историята показва това неведнъж - Украйна не върна парите си на Русия след смяната на властта в страната. „Значителна част от междудържавните заеми в Беларус са издадени срещу лични гаранции на Лукашенко, всъщност за лоялността му към Москва. Ако отношенията бяха изградени на базата на взаимноизгоден пазар, сумите биха били по-малки, а лихвите - по-високи “, казва Емелянов.
Според него загубата на 7,5 милиарда долара от белоруския дълг не е фатална сума, но експертът предполага, че Москва няма да отпише този дълг или да преструктурира тези пари по принципни съображения. В случая с Украйна става дума за около 3 милиарда долара, които Киев все още не е върнал. Малко вероятно е Москва някога да успее да получи тези средства, но не се съгласи да преструктурира този дълг.
„Минск, за да не развали кредитния си рейтинг, може да се разплати с Русия с ценни активи, например, да позволи на руския бизнес да участва в приватизацията на ключови предприятия“, не изключва Емелянов. Например, КАМАЗ навремето искаше да се обедини с МАЗ, но поради твърде завишените оценки на Минск на собствения му завод, това сътрудничество не се осъществи. Русия също се интересува от акциите в “Беларускалий”, които се изхвърлят на китайския и индийския пазар, пречейки на руските производители на калиеви торове. Русия, разбира се, няма нищо против да получи акции от двете белоруски петролни рафинерии. Освен това, без руски петрол на цени с отстъпка, тяхната рентабилност ще бъде значително намалена.
Към 2019 г. цели 17 държави дължат на Русия. А Беларус е лидер по дългове от 7,5 милиарда долара. На второ място е Украйна, която никога не е върнала еврооблигациите си на стойност 3 милиарда долара, които заедно с лихвите вече са надхвърлили тази сума. През 2015 г. Украйна не изпълни задълженията си по тези еврооблигации, а Русия я съди в Лондон. Интересното е, че дотогава Украйна сама признаваше този дълг, защото плащаше лихвата върху него. Когато дойде време за връщане на цялата сума на дълга заедно с главницата, Украйна реши, че ще бъде по-лесно да нарече този заем политически и да замрази плащането му. Между другото, Върховният съд в Лондон разпореди на Киев да върне парите, тъй като това е държавен дълг.
Венецуела дължи на Русия 3,15 милиарда долара. Този дълг е формиран през 2011 г. под формата на заем за финансиране на доставките на руско оръжие за страната. Този заем е рефинансиран три пъти и падежът му е отложен до 2027 г., но едва ли може да се очаква да се върне.
Русия опрости на Куба над 30 милиарда долара дългове - 90% от общия дълг. Островът на свободата обаче дължи около 3 милиарда долара, които ще бъдат изплатени на вноски.
Превод: В. Сергеев