/Поглед.инфо/ Геополитическият център на света уверено се измества на изток, никой не спори с това, освен лидерите на глобалния Запад, които се опитват да запазят своята хегемония. Как стана така, че вчерашната „изостанала Азия“ днес натрива носа на Америка?

По време на посещението на руския президент в КНДР и Виетнам, по тези въпроси KP.RU разговаря с ръководителя на Центъра за Югоизточна Азия, Австралия и Океания в Института по ориенталистика на Руската академия на науките, професора, доктор на историческите науки Дмитрий Мосяков.

- Какво, освен статистиката, потвърждава, че световният икономически, а следователно и политически център вече се намира в Югоизточна Азия?

- На първо място политиката на САЩ, огромните усилия, които те полагат, за да укрепят позициите си в източното направление. Въпреки че Америка, ако си спомняте географията, е по-скоро западна.

Това включва създаването на военни бази на тихоокеанските острови, редовното преминаване на техните военни кораби в Южнокитайско море и безкрайни маневри. Това също се вижда и в проблема за Тайван. И затова как се заселват във Филипините, след като президентът Маркос младши дойде на власт преди две години...

Те, разбира се, подкрепят и правителството на Аун Сан Су Чи, свалено от мианмарската армия, и пак се опитват да подкопаят китайското единство, включително чрез всякакви видове на интриги около Синцзян-уйгурския автономен регион.

Политическата активност на САЩ в региона е толкова екстремна, че дори контрастира с това как се държат американците в Европа и какво правят по отношение на Украйна. Там САЩ понякога много трудно помагат и няма общо разбиране какво ще постигнат. А тук политиката е абсолютно ясна.

Американците правят огромни и разнообразни политически инвестиции в Югоизточна Азия - за укрепване на техните приятелски режими, връзки с тях и създаване на военни блокове като Южна Корея - Япония - САЩ. Друг актуален блок са участниците в Четиристранния диалог по сигурността QUAD (Австралия, Индия, САЩ и Япония).

Вярно е, че последният не може да бъде изпълнен с военно съдържание, защото индийският премиер Нарендра Моди се съпротивлява на това. И също така добавете военния съюз AUKUS, който включва САЩ, Австралия и Великобритания...

Къде се намират основните американски самолетоносачни групировки? Разбира се, в този регион. Сега във Филипините се появяват девет военни бази, четири са съсредоточени на Тайван, пет - в Южнокитайско море.

БЕЛИТЕ ПАНТОФИ ЗА БЕЛИЯ ДОМ – И ТЕ MADE IN CHINA

- Западът още преди 25 години разбра, че центърът на тежестта се премества в Азия. И дори допринесе за това, като сам премести производството си там...

- Те виждаха глобализацията като универсална система за съществуване на света по американските закони и правила, и, разбира се, под техен контрол.

Но те не можаха да запазят лидерската си роля.“ Кога и какво се обърка?

- Когато американците пропуснаха икономическия растеж на Китай. Те го осъзнаха едва когато внезапно откриха, че основните бенефициенти са Китай и Виетнам. Те имат най-предвидимите, стабилни режими, организирана икономика и образовано население. И много елементи от социалистическата система са свързани със състоянието на обществото – то е много по-стабилно. Всичко това привлича бизнеса.

Да, световната политика, разбира се, е милион прогнози, изчисления, шахматни комбинации, но в основата си е игра, до голяма степен с характер на лотария. И Западът загуби в тази лотария. Той не взе предвид мащаба и скоростта на китайското движение.

Западняците ентусиазирано инвестираха огромни суми пари в Китай, получавайки огромни печалби. Когато преместиха там производството на, да речем, пантофи, които произвеждаха на местно ниво за 50 долара и продаваха за 55 долара, цената на тези чехли падна до 15 долара. Е, спомнете си максимата на Карл Маркс: с печалба от триста процента капиталът вече не се интересува от абсолютно нищо.

Те просто направиха грешка, те играха твърде много в тези игри с милиарди долари. И когато откриха, че там вече имат собствена индустрия, свои научни школи, кадри, тогава се изплашиха: какво е това, откъде идва? И в прекрасно време за тях - 90-те, началото на 2000-те - парите потекоха към Америка.

РАЗВИТИЕ ПОД САНКЦИИ

- Какво може да означава предстоящото посещение на президента Владимир Путин в КНДР не само за нас, но и за целия свят?

- Отношенията ни със Северна Корея са във възход. Това е страна на талантливи, образовани, организирани хора. Да, малко по-различно общество. Но то е ефективно именно от гледна точка на защита на националната независимост. Тъй като заплахите срещу Северна Корея от Юга и от Съединените щати бяха и остават просто колосални.

Вашингтон и Сеул редовно провеждаха военни маневри, когато техните войски кацаха на три километра от демилитаризираната зона. Поради този постоянен натиск Пхенян е принуден от десетилетия да харчи 70 до 80 процента от своя БВП за укрепване на отбранителните си способности.

Плюс това Северна Корея живее под толкова конкретни санкции, че там всичко е под международна забрана - външна търговия, финансови услуги, медицина. Дори храната трябва да се изпраща там по специални схеми. Опитаха се направо да „запечатат“ КНДР. Но те живеят и се развиват. На първо място, те подобряват своята отбранителна индустрия. Във връзка с всички днешни обстоятелства това може да бъде много интересно и важно за нас.

ВАЖНИ ПРОМЕНИ ВЪВ ВИЕТНАМ

- Защо е важно посещението във Виетнам?

- Важно е преди всичко икономически. Имаме три проблема с Виетнам. Първият е, че там има доста голям слой интелектуални среди, свързани с американците. Дори ми напомнят за нашите интелектуалци от осемдесетте години, които твърдо вярваха, че Америка ще се съобрази с интересите на Русия.

Във Виетнам най-често това са хора, които са свързани с емигрантите - южновиетнамци, и тези, които все още вярват, както ми каза един виетнамски другар, че „все още не са приключили тази война“. Техните деца изглежда продължават войната, която беше между севера и юга през 60-те и 70-те години по време на ерата на американската агресия.

Има огромен брой американски неправителствени организации и нестопански организации, работещи във Виетнам, и много хора там са свързани с този въпрос.

Втората точка е по-практична. Много е трудно да се правят плащания, защото американците заплашват с вторични санкции, а Виетнам има огромен търговски излишък със Съединените щати. И постоянно е принуден да се оглежда, за да се увери, че няма да я цапардосат с вторични санкции.

Виетнамският бизнес е обвързан с износа на огромен брой стоки за Америка - чипове, дрехи, обувки, платове... Обемът на нашата търговия е бил 7,1 милиарда долара през 2021 г., а сега е 3,6-3,8 милиарда. Има много проблеми които трябва да бъдат разрешени.

И третата точка е, че сега във Виетнам са настъпили важни промени. Бившият министър на държавната сигурност генерал То Лам стана президент и екипът му се ангажира да развива нашите традиционно приятелски отношения. Много е важно да се поддържа тази тенденция. Сигурен съм, че ще бъдат обсъдени големи съвместни проекти, които са необходими, за да се даде нов старт на отношенията между Москва и Ханой.

Превод: ЕС