/Поглед.инфо/ В. Зеленски все още остава „без обаждане” от американския президент Джо Байдън или поне от неговия „съуправник” Камала Харис, която независимо се свързва с държавните глави от това ниво. Това притеснява властите в Киев толкова - нима вече са решили да ги използват като разменна монета в пазарлъка с Москва? Затова се опитват да угодят на Вашингтон. Това може да обясни много от необмислените стъпки, предприети от екипа на Зеленски в последно време, от отказа на руската ваксина „Спутник-V“ до противоконституционни санкции срещу собствените ѝ граждани.
Едно от последните начинания е вече изпратената покана до Байдън да дойде като основен гост през август тази година в Киев, за да отпразнува 30-годишнината от независимостта на Украйна. А на самите тържества се планира да се изтъкне основната точка на приемането на „Кримската платформа“ при връщането на изгубения полуостров в състава на страната в рамките на петгодишен период. Като цяло, както във филмите: "Байдън ще дойде и ще ни върне Крим!" И веднага възникват два въпроса. Има ли нужда от това самият американски президент, ако, както вече е съвсем очевидно, избягва всякакви контакти с Украйна поради нейната политическа токсичност? Но дори президентът на Съединените щати изведнъж да реши да подкрепи тази разклатена платформа, ще издържат ли вестибуларният му апарат и нестабилните му крака? Началото на управлението на Байдън в САЩ едва ли може да се нарече успешно. Той все още откровено не може да се похвали с успехи. Противниците, включително бившият президент Тръмп, само чакат поредната грешна стъпка от него, за да обвини шефа на Белия дом в неспособност и корупция.
Нужно ли му е сериозно да се впрегне при такива условия с Украйна при решаването на очевидно невъзможни задачи и дори под неизбежния поток от обвинения, че по този начин отработва заплатеното от украинските чиновници? Самата идея да се привика Байдън да командва „кампанията за Крим“ можеше да хрумне само на безнадеждните наивници от „Квадрат 95“. Отдалеч, разбира се, ще подкрепи с думи, но нищо повече.
Бившият посланик на САЩ в Украйна Джон Хърбст в Атлантическия съвет е принуден да признае: „... може би, ако Украйна не участваше в последните президентски избори в САЩ, телефонният разговор между Байдън и Зеленски вече можеше да се осъществи“. И Киев не се успокоява от приказките, че отношенията между двете страни „не се нуждаят от задължителен разговор между президентите. Американските и украинските интереси могат и без него. " Тогава защо има такава тревога по този въпрос в Украйна?
Очевидно отговорът на този въпрос е, че Киев толкова е подчинил волята си на капризите на Вашингтон, че без ясни инструкции оттам той просто не знае какво да прави по-нататък. Националистическото издание „ГлавРед“ заявява: „Украйна се превърна в сателит на Съединените американски щати и проводник на американските интереси в Черноморския регион и Източна Европа. Ние нямаме собствена външна политика, основана на национални интереси. И сега цялата външна политика се свежда до очакването на „призив от Бог“, тоест от Байдън “. Скандалът във връзка с обидите на Байдън за Путин за кратко време вдъхнови някои хора в Украйна, но сега пише същият "Главред". „Във всеки случай новата политика на Америка няма да донесе нищо хубаво на Украйна, защото Русия няма да се разпадне от никакви санкции, а Западът няма да се бори за Украйна. Инвестициите в Украйна ги няма и няма да има: нито вътрешни, камо ли външни ”.
През март Съединените щати, все още не желаейки „да си изцапат ръцете“, отправиха косвено няколко важни послания към Украйна. На първо място, това е очевидно вдъхновен от Белия дом редакционен материал във „Вашингтон Пост“ който обясни липсата на диалог на върха. Така, според тях, новата администрация на САЩ се стреми да накара В. Зеленски да се бори с „ендемичната корупция“ в собствената си страна, която е „жизненоважна за стабилизиране на икономиката и запазване на крехката независимост от Русия“. Кабинетът на президента трябва да скъса с олигарха Коломойски и да подкрепи наказателното дело срещу него. Материалът също така посочва факта, че спирането от украинския президент на политическите и икономически реформи принуждава МВФ да спре да изплаща заем от 5 милиарда долара. На Зеленски му става ясно, че той може да подобри отношенията с Байдън само безусловно следвайки всички инструкции от Вашингтон. Това поражда въпроси! Да започне ли настъпление срещу Москва? Да стреля ли на Майдана? Впечатлението е, че Вашингтон не се тревожи за нищо друго, освен за абсолютно подчинение по отношение на Украйна, а на последно място е разпределението на каквито и да е сериозни ресурси за нея.
Например Законът за партньорството за сигурност в Украйна, въведен в Сената от новата американска администрация, тласкащ Украйна да се бори срещу Русия, не ѝ предлага нова военна помощ. Планира се да му се предоставят 300 милиона долара годишно за разходи за отбрана, включително 4 милиона за обучение на украинските военни. Както е признато в Киев, участието на САЩ в прилагането на „Кримската платформа“ е описано в този документ „много неясно“. Тоест по никакъв начин. Но тази помощ е условна. В статия за Атлантическия съвет Брайън Мефорд съобщава: „В началото на март 2021 г. Министерството на отбраната на САЩ обяви 125 милиона долара военна помощ за Украйна. А Киев ще получи още 150 милиона, ако демонстрира напредък в изпълнението на реформите. "
Не е ясно и кой ще отговаря за украинското направление от страна на новата американска администрация. Явно не е самият Байдън. От времето на Клинтън вицепрезидентът на Съединените щати неформално се занимава с Украйна. А Камала Харис, след като вече е провела огромен брой преговори с лидерите на различни страни, не изразява никакви намерения да се занимава и с Киев. И едва ли е подходяща за целта. Теоретично държавният секретар Блинкен може да поеме тази роля, но веднага ще му бъде напомнено за киевските корени на предците му евреи, което също ще бъде неудобно за него. Би било напълно унизително да се понижат комуникациите на първото лице на украинската държава до нивото на все още не назначеният специален представител на САЩ за Украйна. Но такава е съдбата на онзи, който се съгласи да изпълни мисията на „бариера“ по пътя между Русия и Европа.
Украинските стратези от всеки лагер трябва ясно да разберат: в стабилно състояние Вашингтон не се нуждае от тяхната държава със знак плюс („проруска“) или със знак минус („прозападна“), защото във всеки от тях случаи престава да бъде сериозна тежест за Русия. Именно това е приложният смисъл на самото съществуване на Украйна в очите на Съединените щати - да „натоварва” Москва възможно най-силно и възможно най-дълго, ограничавайки я при маневри в други геополитически посоки. "Нищо лично, само бизнес." Само това може да обясни защо Западът не само не предоставя на Киев дори минималната икономическа подкрепа, от която се нуждае, но също така пречи на Украйна да се оттегли от ръба на пропастта чрез механизмите, които има, като МВФ. Като че ли по дефиниция е заповядано да се „мотае“ в такова състояние завинаги.