/Поглед.инфо/ „След като 37 години съм служил в армията в името на опазването на мира, не мога сега да стоя настрана и безучастно да гледам как Германия бавно, но сигурно върви към активно участие в една чужда и безсмислена война“, казва о.з. генерал-майор Герд Шулце-Ронхоф. Макар да е публикуван преди две години, текстът с предупрежденията на генерала и днес звучат актуално. Затова го предлагаме на читателите на Поглед.инфо.

Повече от година продължават напразните опити на бившия германски армейски генерал Герд Шулце-Ронхоф да убеди германското правителство да се откаже от грешката да въоръжава Украйна и да подкрепя ескалацията срещу Русия, вместо да се заеме с активна мирна политика за разрешаване на украинския конфликт.

Базирайки се на професионалния си опит и военната си компетентност, Шулце-Ронхоф многократно отправя послания, писма и конкретни предложения към германски политици и членове на парламента от различни партии, но за жалост, те са оставяни без внимание. Генералът среща същото разочарование у много от неговите пенсионирани или все още активни колеги, включително такива по най-високите етажи на службата, които с недоверие и нарастващо неразбиране наблюдават изключително опасното развитие, дори ако проявяват (или са длъжни да проявяват) публична сдържаност.

Последното отворено писмо на Шулце-Ронхоф е от 14 февруари, подробно представено от германския сайт за анализи и политически коментари „Ansage“

„След като 37 години съм служил в армията в името на опазването на мира, не мога сега да стоя настрана и безучастно да гледам как Германия бавно, но сигурно върви към активно участие в една чужда и безсмислена война“, изповядва Шулце-Ронхоф. Нашите „Трима мъдреци“ – канцлерът Шолц, министър Линднер и министър Хабек, всички в младостта си отказаха да служат в армията – уж в името на германското право и свобода и за запазването на нашата демокрация. Сега харчат годишно над 10 милиарда евро от парите на данъкоплатците за (защита на) „закона“, „свободата“, „демокрацията“ и „западните ценности“ в една чужда държава, която нито е демокрация, нито отстоява западни ценности. С парите от нашите данци и с кръвта на чуждестранни наборници те удължават една война, която вече е станала безсмислена.

Украйна не е демокрация и нейните ценности не са наши ценности

Политическите убийства в Украйна са често явление. Забранени са 11 опозиционни партии. Зеленски забрани президентските избори, насрочени за март 2024 г. Всички медии в Украйна се регулират от държавата. Германските журналисти нямат право да публикуват критични репортажи от Украйна (докато критичните коментари за Русия от Москва са обичайни).

Тази Украйна нито е демокрация, нито пък отстоява нашите ценности, както германските медии и по-голямата част от нашите политически партии ни внушават. Официалното тълкуване, че Украйна защитавала нашите ценности, е толкова глупаво и тъпо, колкото беше и „защитата на Германия в Хиндукуш“ от Щрук.

Очаквам наборниците за военна служба, отказали на времето да служат в армията, които сега са в Бундестага и във Федералното правителство, да останат верни на своите предишни политически възгледи и убеждения за мир и активно да се застъпят за възможно най-бързо приключване на войната в Украйна като се откажат от нереалистичните си, призрачни видения за украинска победа. Очаквам същото и от всички останали управленци и парламентаристи. Идеята за евентуално ново обединение на двете разединени и вече намразили се взаимно, антагонистични части от един народ от обща тяхна държава, т.е. идеята за ново обединение на една бъдеща Украйна в предишния ѝ обхват, е мечта за глупци.

Амбицията на повечето германски партии да помагат на украинците с пари и доставки на оръжие за постигане на победа ми напомня за изявлението на руския генерал-лейтенант Александър Лебед, който по време на Първата чеченска война казва следното: „Нека да набера една рота от синовете на елита и войната ще свърши на следващия ден.“ (Лебед беше неуспешен кандидат за президент в Русия през 1996 г.)

На германците им омръзна

Вторият въпрос, на който се спирам, е дали след изтеглянето си от Централна Европа, т.е. след разпадането на Съветския съюз, Руската федерация действително е заплашвала Запада, дори една единствена страна от НАТО или пък друга съседна държава? Ще отговоря подробно на този въпрос в обосновката на следващото мое писмо до политиците (вижте по-долу).

От 15 август 2022 г. се опитвам да обясня на стотици членове в Парламента предисторията на руската инвазия и предхождащите я процеси в Украйна. Тогава изложих пред федералния канцлер и други бивши канцлери и водещи политици с все още отворени канали за комуникация с Москва предложение за една германска инициатива за бързо прекратяване на войната. Последен опит направих по Коледа 2023 г. изпращайки следното писмо до членовете на Федералното правителство, ръководителите на парламентарни групи и фракции на всички партии в Бундестага, до всички шефове и генерални секретари на всички партии, както и до всички държавни премиери. Само двама партийни лидери – и то от страничните галерии на пленарната зала, се отзоваха с отговор и изразиха съгласие, но заявиха, че не могат да предприемат нищо. Получих наскоро и учтивия, но отрицателен отговор от председателя на най-голямата опозиционна партия, чието мълчание и игнориране на дългата предистория на войната не мога да приема и чиито инсинуации срещу Путин далеч не мога да потвърдя. Уж доказани, неоснователните инсинуации, впрочем, бяха основен източник на напрежение и при двете световни войни. Въпреки цялата учтивост, отговорът създава впечатлението, че авторът му изобщо не е прочел мотивите зад моето предложение (следват по-нататък).

„Част от германското население е уморено – омръзна му да бъде неинформирано относно войната в Украйна. И въпреки ограниченията на собствените си бюджети, да влага 10-15 милиарда евро годишно в една безсмислена, чужда война, да инвестира за смъртта на десетки хиляди украинци и руснаци. Ако германското правителство, пренебрегвайки германските интереси, поема риска при ескалиране на войната в Украйна – както първоначално се опасяваше и канцлерът Шолц, да въвлече Германия в конфликта, тогава самият народ трябва да напомни на правителството за неговото основно задължение. Досега интересът на по-голямата част от германските политици е преди всичко победа за украинците и поражение за руснаците. На мира се отдава второстепенно значение. Моля, прочетете моето коледно писмо до „Politik”, споделете мисли с други, които имат интерес, опитайте да убедите вашите представители в парламента за възможността от бързо приключване на войната.“

С уважение, Герд Шулце-Ронхоф

С всички висши политици беше осъществен контакт още през декември

Към това отворено писмо от Шулце-Ронхоф беше приложен следният циркуляр, който беше изпратил седем седмици по-рано в навечерието на Коледа 2023 г. до всички председатели и генерални секретари на партиите, както и до ръководители на парламентарни групи в германския Бундестаг и министър-председатели на федералните провинции:

Дами и господа (…),

Войната в Украйна бушува вече почти две години без да се очертава нито край, нито пък практически импулс от страна на Германия, който би могъл да доведе до бързото ѝ прекратяване. След като безуспешно отправих предложение по този въпрос до канцлера Шолц и председателя на парламентарната група на Германската социалдемократическата партия /ГСДП/ в Бундестага, на което не получих никакъв отговор, сега пиша това писмо до всички председатели на германски партии, лидерите на парламентарните групи и фракции в Бундестага, генералните секретари на партиите и министър-председателите на провинциите, като ги призовавам да окажат натиск върху Федералното правителство да посредничи за незабавно мирно уреждане (...).

Трезвата оценка разкрива, че нито една от страните не може да спечели войната в Украйна, освен ако тя не ескалира в „Трета световна война“. Въпреки това САЩ, НАТО, ЕС и страните в рамките на тези организации – особено Германия, подсигуряват войната, сякаш е възможно да бъде спечелена от Украйна. Касае се за подпомагане и подстрекателство към военния колапс на Украйна и за съзнателно продължаване на масовите убийства и разрушения във военната зона. Изглежда, че водещите политически сили в Германия все още вярват, че са изправени пред военния избор „Русия или Украйна“. Вместо това, ние трябва съзнателно да направим политическия избор „война или мир“. Военната победа само за едната страна и трайният, ориентиран към помирение мир са взаимно изключващи се.

Трезвата и обективна оценка показва също, че с нашите ЕС-партньори Германия е била изправена пред осем (сега девет) теоретично възможни варианти. Всички опции обещават лош резултат. Нито една от тях не води до нещо по-добро от замразено прекратяване на огъня. Никоя от опциите не води до истински мир. НАТО и ЕС, и Германия заедно с тях, с досегашната политика по отношение на Украйна се намира в състояние на безизходица.

Девет теоретични възможности

Осемте (сега вече девет) споменати теоретични възможности са:

1.   Русия печели в смисъл, че поема контрол над Украйна. След това Германия и Западът, от една страна и Русия – от друга, се оказват в Студена война един срещу друг за много дълго време, което е в тяхна вреда.

2.   Украйна печели в смисъл, че си връща всички територии, окупирани преди това от Русия. Приблизително осем милиона руски граждани на Украйна са изправени пред ужасно преследване и наказание. Президентът Зеленски многократно е заявявал това. Респективно – Германия е заплашена от следващата вълна бежанци.

3.   На бойното поле е налице военна патова ситуация без последващо приемливо по взаимно съгласие мирно уреждане. Тогава сме изправени пред европейско „корейско решение“ със Студена война и постоянно тлееща гореща точка на опасност в Европа.

4.   Безкрайно продължаваща война – без патова ситуация и без победа. Още стотици хиляди украинци и руснаци ще загинат или безсмислено ще бъдат осакатени. Украйна ще продължи да бъде подлагане на унищожение, а Германия ще продължи да плаща и доставя оръжие на Украйна.

5.   Провеждат се преговори. Предвид взаимните предварителни условия, поставени от двете враждуващи страни, втвърдяването на позициите и нарастващата омраза, както и почти сигурната намеса на НАТО, ЕС и САЩ, това вероятно ще доведе до препирни в продължение на месеци, ако не и на години. Следователно, разрушенията и загубата на човешки живот ще продължават. Въз основа на настоящите украински и руски предварителни условия за преговори, предвидимо е, че преговори въобще няма да има.

6.   Договорено прекратяване на огъня. Не е решение на военния проблем, а просто процедурна стъпка. След това трябва да се постигне компромис между враждуващите съседни държави – Украйна и Руската федерация. В момента няма никакви индикации за желание или готовност за постигане на такъв компромис – нито между тях, нито в рамките на НАТО, ЕС, САЩ, нито в политическите кръгове на Германия.

7.   Украйна очевидно е близо до поражение. Това повишава риска НАТО, а следователно САЩ и Германия, да се намесят във войната. Всички предишни обещания за подкрепа от страна на държавите от НАТО и ЕС, въпреки твърденията за противното, сочат в тази посока.

8.   НАТО се намесва във войната в Украйна със собствени войски. Това създава опасност Русия да достигне границите на отбранителните си възможности и с риск от собствено поражение да използва тактическо ядрено оръжие в Европа. Русия няма да посмее да използва стратегическо ядрено оръжие срещу САЩ и войната ще се води в нашата Европа. Очевидни цели за руските тактически ядрени оръжия в Европа биха били командните центрове на САЩ, от които вече се предоставя и насочва американската подкрепа за Украйна: Рамщайн и Висбаден. (Допълнение от 6 февруари 2024 г., от интервюто на Тъкър Карлсън с Путин: Карлсън цитира американски сенатор, който по време на дебат на 5 февруари 2024 г. относно помощта на САЩ за Украйна казва: „Или ще подкрепим Украйна сега, или американски войници ще бъдат разположени и ще се бият в Украйна.“)

9.   САЩ ще се оттеглят напълно от финансовата и материалната подкрепа за Украйна след следващите президентски избори. ЕС, а заедно с него и основният му финансист Германия, ще продължат да подкрепят Украйна със значително увеличени собствени вноски също толкова неуспешно, както и преди, като по този начин ще поддържат тлеещ огън. Всички обещания за лоялност и помощ от Брюксел и Берлин сочат в тази посока. Това би въвлякло Германия още по-дълбоко в украинската дългова криза, отколкото преди.

Изход чрез намиране на нов подход

Тъй като всички опити за решения досега не са довели до нищо друго освен до по-нататъшно удължаване на войната, трябва да се намери различен подход, различна изходна точка. Един такъв подход за бързо прекратяване на войната може да бъде арбитраж под формата на напълно и всеобхватно формулиран мирен договор, подлежащ на договаряне за двете воюващи страни. Предложението трябва да удовлетворява жизненоважните интереси (не исканията), на двата воюващи народа – украинците и руснаците, който договор при трезв размисъл така или иначе би бил очакван – предвид по-нататъшния ход на войната. Процесът на арбитраж два пъти предотврати избухването на войни, които бяха „във въздуха“ през миналия век. С предлагане на текст за договор двете воюващи страни биха могли да преценят дали могат да постигнат споразумение на негова основа, да преговарят и да постигнат уреждане без „недоговаряеми“ предварителни условия или предпочитат продължаване на кръвопролитията и жертвите на войната. Арбитражното решение трябва да бъде представено на двете воюващи страни от Германия, Франция и Италия, по основателни причини – само от тях.

Всички досегашни призиви за преговори от кръговете на НАТО и ЕС бяха свързани с условия за едностранни отстъпки, налагани единствено на Русия и следователно бяха неефективни. Почти всички предишни призиви не съдържаха конкретно предложение към Русия. Прекарах 20 години в изследване на причините за войните, мирните усилия и мирните договори и съм написал книги по темата. (...)

Призовавам Ви да се застъпите за германска мирна инициатива във Федералното правителство.

Превод с незначителни съкращения: д-р Йорданка Янчева

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.