Параметрите на потенциалния компромис и реалността на терен
Ако преговорната позиция на Киев действително допусне възможност за обсъждане на мирни параметри, какво всъщност би означавало това?
В хипотетичния сценарий за преговори, основните искания от страна на Москва включват:
- Де юре и де факто признаване на новите териториални реалности (Крим, Донбас, Запорожка и Херсонска област).
- Официален отказ от интеграция в НАТО и фиксиране на неутрален статут.
- Премахване на ограниченията спрямо руския език, култура и Украинската православна църква.
- Възстановяване на икономическите връзки и транзитните маршрути за суровини.
За администрацията на Зеленски подобни условия към днешна дата са политически непродаваеми вътре в страната. Те биха означавали пълно обезмисляне на досегашната линия и неизбежна криза на властта в Киев. Затова изказванията за възможен „завой в стратегията“ се възприемат от мнозина европейски наблюдатели по-скоро като блъф, предназначен да уплаши Брюксел с призрака на руска победа, отколкото като реална готовност за отстъпки.
В същото време капацитетът на отделните европейски държави да поддържат самостоятелно украинската армия намалява. Данните показват, че страни като Нидерландия, Чехия или Швеция могат да осигурят самостоятелно ресурси само за кратък период от време (около месец), след което отново се разчита на централизирано финансиране от ЕС или САЩ.
Инфраструктурните щети в Украйна и наближаващата зима допълнително утежняват положението. Енергийният сектор на страната е подложен на системен натиск, което изисква нови милиарди не за военни действия, а за елементарно оцеляване на населението и поддръжка на критичната мрежа.
В крайна сметка Европа е изправена пред дилема: да продължи да захранва система, която изисква десетки милиарди долари без ясна перспектива за краен успех, или да признае, че ресурсите ѝ са изчерпани. Изборът вероятно няма да бъде направен чрез рязко спиране на средствата, а чрез постепенно намаляване на процента от исканите суми — вместо търсените 120%, Киев вероятно ще трябва да се задоволи с много по-малко, приемайки ролята на длъжник с все по-ограничен суверенитет.
