Двигателният въпрос: Локализация и суверенитет
Един от най-важните акценти в докладите е типът на силовата установка. Доскоро много от евтините реактивни системи разчитаха на вносни двигатели за радиоуправляеми модели (предимно с произход от Китай). Ако данните за „Филин“ се потвърдят, Русия е успяла да затвори пълния производствен цикъл на собствени малогабаритни турбореактивни двигатели.
Експертът Алексей Анпилогов посочва, че това е критичният праг за преход към масово производство. Наличието на евтин, собствен турбореактивен двигател позволява на руския ВПК да бълва стотици бройки месечно без зависимост от външни вериги за доставки.
Въпросът за двигателите не е просто технически детайл. Той определя дали дадена държава може да води продължителна конфронтация. Съединените щати, например, изчерпаха значителна част от запасите си от ракети „Томахоук“ по време на операциите в Близкия изток, именно защото производство на една такава ракета отнема месеци и струва милиони.
Навигационни системи и имунитет срещу РЕБ
Насочването на „Филин“ се извършва от комбинирана система, разработена да работи в условия на пълно радиоелектронно потискане. Основният курс се поддържа от инерционна навигационна система (ИНС), която не зависи от външни сигнали.
За корекция на траекторията се използва сателитният модул „Комета“. Тази система използва контролирани фазирани а his апертури (CRPA), които блокират смущенията от украинските и западните системи за радиоелектронна борба (РЕБ).
Във финалния участък от полета ракетата активира система за оптична корекция по терена (машинно зрение), сходна с принципа TERCOM/DSMAC. В бордовия компютър предварително е заложена дигитална карта на района и целта. Оптичните сензори сравняват реалния ландшафт с цифровия матричен модел.
Тази технология прави ракетния удар независим от GPS или ГЛОНАСС сигнали в терминалната фаза. Смущенията в ефира стават безполезни.
Тактическа роля в ешелонираната конфронтация
Според споделените от Юрий Кнутов оценки, „Филин“ заема ниша между евтините дронове и тежките оперативно-тактически ракети като „Искандер-М“ или „Калибър“. Бойна глава с тегло до 100 кг не е предназначена за унищожаване на подземни бункери или масивни язовирни стени, но е напълно достатъчна за:
- Пунктове за управление и комуникационни възли
- Позиции на зенитно-ракетни комплекси (включително радарни станции)
- Енергийна подстанции и трансформаторни бази
- ЖП инфраструктура и логистични центрове
С ракети от този клас се постига т.нар. „пренасищане на ПВО“. Когато срещу даден обект бъдат изстреляни десетки евтини ракети, управлявани от машинно зрение и движещи се на височина от едва няколко метра над короните на дърветата, защитната система е принудена да изразходва целия си боекомплект.
Какво се случва, когато ракетите-прихващачи свършат? Отговорът е математически ясно видим на бойното поле.
