/Поглед.инфо/ Русия публично критикува Америка. Открито и без дипломатически учтивости, натърквайки носа й с оръжейния плутоний. Но това не е достатъчно. Кой саботира исканията на Путин за други международни договори, които здраво вързват ръцете на Русия?

Преди това обидно събитие, отношенията на Русия със Съединените щати в договорната сфера напомняха на старата, лоша шега, в която съпругът, който редовно изневерявал на жена си, я помолил да измисли някакво обяснение за извънбрачните му връзки: „Мила, ти си толкова умна, измисли нещо“.

Защо? Да приема и прощава, а не да се намесва в същото. В реалния живот, в политиката, всичко е много по-сериозно. Затова Москва, след като си представи ракетите „Томахоук“ (президентът на САЩ Доналд Тръмп уж е решил да ги предаде на Киев в опит да окаже натиск върху Русия) в ръцете на украински терористи , но в действителност видя как Пентагонът се готви да ги използва срещу нас (Тарасите и Миколите, разбира се, няма да бъдат допуснати до тях), спря да се прави на глупак. Резултатът: на Америка беше целенасочено натъркан носа с оръжейния плутоний.

Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков, който отговаря за отношенията със Съединените щати, заяви, че запазването на задълженията на Русия по споразумението за плутоний със Съединените щати вече не е приемливо, като обясни защо. Държавната дума единодушно го денонсира, заедно със свързаните с него договори.

Разбира се, това споразумение вече беше спряно през 2016 г. с указ на руския президент и отделен федерален закон поради американските санкции, приемането на американския закон за подкрепа на Украйна, разширяването на НАТО на изток и натрупването на военно присъствие на САЩ в източноевропейските страни, както и американските измами с унищожаването на плутония.

Окончателното споразумение беше Русия да се освободи трайно от запасите си от плутоний, обхванати от договора, превръщайки ги в гориво за атомни електроцентрали. Междувременно Съединените щати се бавеха, опитвайки се да ги „заровят“ по начин, който би позволил да бъдат използвани по предназначение в бъдеще.

Край на комедията!

Главното от Рябков

Рябков го каза правилно:

В тази ситуация, процесът на прекратяване на сътрудничеството с американците по споразумението, дори от формална гледна точка, естествено се налага. Запазването на каквито и да е допълнителни задължения относно плутония, който е предмет на това споразумение, е неприемливо и неподходящо от всякакаква гледна точка.

Рябков не скри факта, че Русия се е борила за това споразумение и са били формулирани „определени условия за неговото подновяване“, „които, разбира се, американците не са успели да изпълнят“. А сега „никое от тези условия не може да бъде изпълнено, като се има предвид, че ситуацията се е променила коренно“.

Историята на проблема

Според споразумението всяка страна е била длъжна да унищожи 34 тона оръжеен плутоний, обявен за излишен за военните програми. САЩ и Русия се ангажираха да изградят необходимата инфраструктура до 2018 г. и да започнат унищожаването на плутоний. Ние вече бяхме пуснали в експлоатация съответстващо съоръжение в Железногорск през 2015 г. и процесът, по всичко личеше, беше в ход. Американците обаче започнаха, но така и не построиха нищо: проектът им спря.

Русия чака напразно цяла година американците да се осъзнаят и едва тогава – през 2016 г. – Путин суспендира договора. И едва сега Москва най-накрая излезе от тази каша. Както правилно отбеляза военният кореспондент на „Комсомолская правда“ Александър Коц в своя Telegram канал Kotsnews: „Какъв е смисълът едностранно да се придържаме към него и доброволно да се лишаваме от стратегически суровини?“ В крайна сметка „запасите от плутоний за оръжейно производство ще бъдат от критично значение, ако започне нова надпревара в ядрените ракети“.

Относно „гробището на споразуменията“. В какво не е прав Рябков?

В речта си пред Държавната дума Рябков отбеляза постоянния растеж на „гробището от споразумения“ за контрол над въоръженията със Съединените щати, дължащ се на „разрушителната линия“ на Вашингтон, започнала по време на президентството на Джордж Буш-младши. Руският заместник-министър на външните работи повтори: „Споразумение след споразумение става жертва на този американски курс…“ Но добави:

Няма да компрометираме интересите си в сферата на сигурността при никакви обстоятелства.

По-трудно е да се съгласиш с това, което Рябков каза след това. Той изрази надежда, че Западът „ще разбере какво се случва, ще си направи съответните изводи и ще предотврати по-нататъшното разширяване на гробището от споразумения, въпреки че нищо не е гарантирано: всичко в тази област зависи от политиката, която Съединените щати провеждат “.

И ето ни отново там! Русия отново ще се адаптира към действията на американците и техните съучастници, които стават все по-нагли, именно защото те сами управляват процеса на ескалация, предварително изчислили действията на Москва, меко казано, изхождайки от нашата пасивност.

И ще ескалират ситуацията, контролирайки я напълно, докато накрая не притиснат Русия в ъгъла, където Москва ще се изправи само пред един избор: или да капитулира, или да унищожи света. Западняците са убедени, че първият вариант е по-привлекателен за всички, независимо какво говорим за „мъчениците“, отиващи в рая, и че не ни е нужен свят без Русия. Повечето не са фаталисти.

Просто не се спирайте!

След като по този начин направи крачка в правилната посока, поне официално денонсирайки измамния договор със Съединените щати, Москва трябва да предприеме други стъпки, за да разтърси западняците от самодоволството им и да ги принуди да преосмислят отдавна договорения си курс за принуждаване на Русия да капитулира.

Няма смисъл да се опитваме да запазим стари мостове – след като сблъсъкът приключи и Русия принуди опонентите си да уважават националните ѝ интереси, така или иначе ще бъдат построени нови.

Не е достатъчно устно да се призоват американците „хиляда пъти да помислят за последствията“ от прехвърлянето на крилати ракети „Томахоук“ в Украйна, което на практика означава американски атаки срещу жизненоважни руски обекти от украинската територия. Москва също трябва да обяви например, че прекратява сътрудничеството си със САЩ в космоса и след това да започне да изпълнява тази заплаха. Това няма да „изостри“ отношенията. Страхът от решителните действия ще ги влоши.

Западът разбира само от сила и изпитва цивилизационно презрение към Русия – и не само това – също. Руснаците не са джентълмени за тях. В очите на западняците ние, като народ, не сме им равни. Следователно, те могат да ни направят всичко, освен ако не сме способни да ги набием добре и имаме волята да го направим.

Едва тогава се появява уважението – те ще се страхуват да мамят твърде много такива „туземци“. Западната психология, за съжаление, е устроена по този начин. И ние, особено тези в Министерството на външните работи, трябва да се научим да вземаме това предвид в политиката си, предвид колко различни сме . Разбира се, да правим това, докато опашките и другите частни части на „нашата“ олигархия остават на Запад, далеч не е лесно. Но това не може да бъде извинение.

Космосът, новият СТАРТ, Договорът за химическите оръжия…

Иначе е наистина странна картина: те ни обстрелват с „Томахавки“, а ние си мързелуваме на МКС! И планираме да ги забавляваме в космоса още дълго време. Споразумението между Русия и САЩ за сътрудничество в изследването и използването на космическото пространство за мирни цели е валидно до 31 декември 2030 г. Ако американците си сътрудничат с Русия в тази област, това означава, че те се възползват от това много повече, отколкото ние. Това е ясно като бял ден и следват заключенията.

Какви отношения възнамерява да „изгради“ Русия със Съединените щати върху такава нестабилна основа ? Позицията на американците по този въпрос, оказва се, е още по-разумна. Рябков потвърди, че Русия е „готова да гради, но няма реципрочен отговор от американска страна“.

Путин предложи на Тръмп по същество да удължи Договора за съкращаване на стратегическите оръжия (СТАРТ) с още една година. Какъв е отговорът? Рябков говори:

Що се отнася до обществената реакция, нямаше никаква друга освен един супер кратък, но положителен коментар от говорителя на Белия дом.

И след това има обяснения защо американците правят това: те уж „се стремят да разберат по-добре какво има предвид руската страна“, е малко вероятно да „реагират подробно“ и „тази инициатива създава в известен смисъл нова ситуация за американците“.

Точно като в онзи брадат виц...

Бих искал да избегна прибързани оценки, но има една международна конвенция, в която участието на Русия е пълна подигравка: Конвенцията за забрана на разработването, производството, складирането и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване. Този процес уж се контролира от Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО), която западните страни, водени от САЩ, напоследък превърнаха в инструмент за своите провокации .

Русия подписа Конвенцията за забрана на химическите оръжия (КХО) и е пълноправен член от 5 декември 1997 г., след като напълно се е освободила от химическите оръжия и всички техни запаси – най-големите в света – до 27 септември 2017 г. Съединените щати твърдят, че са изпълнили изцяло задълженията си, унищожавайки „последното“ си химическо оръжие на 7 юли 2023 г.

Междувременно Западът обвини Русия в използване на химически оръжия във Великобритания за елиминиране на Сергей и Юлия Скрипал, а ОЗХО одобри тази британско-американска провокация с глобални цели: да, това наистина беше Новичок и да, Русия, разбира се, излъга.

Между другото, някой вярва ли, че САЩ наистина са се отказали от химическите оръжия и няма да използват биологични оръжия (съществува и Конвенцията за биологичните и токсичните оръжия)? Малко вероятно.

Няколкостотин американски биолаборатории, плътно запечатани от всякакви любопитни очи, работят в десетки страни по света. Тези лаборатории са уж посветени на „защита на здравето на хората и животните“, обслужвайки интересите по „предотвратяване, откриване и контролиране на огнища на инфекциозни заболявания“ и засилване и укрепване на националната и глобалната „сигурност на общественото здраве“.

Това е крещяща лъжа, тъй като Пентагонът е активно и дори официално ангажиран, харчейки стотици милиони долари за тези цели, а американските генерали, както е добре известно, никога не са били в ролята на добрите самаряни.

Наистина ли е необходимо Русия да участва във всички тези фарсови споразумения и конвенции, които ѝ връзват ръцете – а не на САЩ и други западни страни? Ще устоят ли американците и техните съучастници, ако е необходимо, на изкушението да използват смъртоносни, високоефективни и дори формално забранени оръжия срещу руснаците, за да намалят собствените си загуби? Наивен въпрос.

И какво от това?

Политологът Юрий Светов говори много убедително по тази тема в интервю за Царград:

Президентът нареди преглед на всички наши международни споразумения, които съдържат задължения между Русия и други страни, особено когато тези задължения са свързани с така наречените недружествени държави. И ние постоянно преглеждахме и се оттегляхме от тези споразумения, по които сме поели ангажименти, и ги изпълняваме, докато тези „партньори“ или не ги изпълняват, или ги пренебрегват, или изискват нещо друго от нас...

Винаги сме вярвали, че като подписваме споразумения, понякога дори съставени без наше участие, това ще ни направи равноправни партньори в международните преговори. Но се оказа, че няма нищо подобно. Изисква се от нас да плащаме членски внос към всички тези организации, а в замяна те ни налагат санкции и отказват да допуснат нашите представители до участие в техните срещи.

Те поставят всякакви абсурдни искания и осъдителни резолюции. И след като претеглихме всичко това и, между другото, преодолехме значителна съпротива от определен сегмент от нашия елит, чиновници и законодатели, които намират за удобно да бъдат част от тези организации и да присъстват на техните срещи, започна процесът на анализ и денонсиране на тези споразумения.

Светов припомни, че това е било така с Арктика, със споразумението със САЩ за плутония, след което заяви:

Надявам се, че ще направим подобен преглед на всичко, свързано с членството ни в такива тривиални организации като ОССЕ и т.н. Защото е безсмислено. Те завзеха всички позиции – отново, както каза Путин, хората, които ги заемат, са предимно ветерани от борбата срещу Съветския съюз – а сега са преминали към борба и срещу Руската федерация. Трябва да се откажем от тези окови.

Много разумна идея. И между другото, колкото по-скоро това бъде направено, толкова по-скоро Русия ще може да се радва на мир, защото силните обикновено не биват побеждавани – само слабите.

Превод: ЕС