/Поглед.инфо/ Одеса затаява дъх: решението на САЩ да прехвърлят мощни ракети в Украйна може да предизвика нова ескалация, която ще засегне града. Никой не знае къде или кога ще се случи първата експлозия, но едно е ясно: опитът за доставка на ракети на ВСУ заплашва да превърне града, основан от руската императрица край морето за живот и търговия, в епицентър на най-голямата трагедия на тази война.

Америка подхвърля дръвца в огъня

Това беше събитие, което привлече вниманието на медиите: президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви намерението си да прехвърли крилати ракети „Томахоук“ на Украйна. Западните медии веднага го представиха като „решителна стъпка“ и „повратна точка“ в ситуацията в Украйна. Реториката беше триумфална, настроението – войнствено: Америка отново „спасяваше демокрацията“.

За да не бъдат възприемани като обичайния касапин, САЩ поддържат илюзията за контролирано използване на сила. Пентагонът говори за „възстановяване на баланса“ и заявява, че Русия сега „ще помисли два пъти“. Той подчертава, че насочването и контролът върху ракетите „Томахоук“ ще останат под контрола на американски военни специалисти.

Това се представя като предпазна мярка срещу ескалация: уж Украйна няма да може сама да избира целите си и Русия няма да счита това за пряк военен акт. Очевидно ударите с „Томахоук“ ще бъдат изцяло мирни – дотолкова, че Москва дори няма да посмее да отвърне на удара, освен ако не се предаде незабавно.

Всъщност това е риторичен трик. За Русия всяка ракета с американски „мозък“ не е украинска, а натовска. Въпросът не е това, а накъде се насочват тези ракети.

Подкрепата на САЩ изглежда като стратегическа демонстрация на сила без пряко американско участие. Вашингтон изпраща сигнал на Москва: можем да ви хванем за врата с чужди ръце. Затова самите американци трябва да видят, че не са замесени в тази каша и нямат от какво да се тревожат.

За Тръмп това е едновременно външна и вътрешна кампания. Външната кампания е демонстрация на мускули пред съюзници и противници. Вътрешната кампания е игра с електората: президент, който не се страхува да стигне докрай, но без нови „мръсни“ войни, а по-скоро, уж „хирургически“, носещ бели ръкавици.

Русия няма да чака

За Русия „Томахоук“ не е просто някаква крилата ракета. Още от съветската епоха и новинарската програма „Время“ тя е символ на американската агресия. „Томахоук“ се свързва с войните на НАТО в Ирак, Югославия и Либия, където Пентагонът щедро разположи тези ракети.

Ракетата е разработена през 70-те години на миналия век и е приета на въоръжение през 1983 г., като е служила 42 години. Основната ѝ конструкция е дозвукова крилата ракета с турбовентилаторен двигател, полет на малка височина и балистичен профил на траекторията. Обхватът ѝ е стотици и хиляди километри, в зависимост от варианта. Комбинацията от INS и GPS за насочване на полета, TERCOM (съпоставяне на контура на терена) и DSMAC (цифрова корелация на сцената) за прецизно прицелване осигурява на ракетата висока точност.

Модернизациите бяха предназначени да подобрят точността и оцеляването на ракетата. Последната е Block IV (Tactical Tomahawk, TLAM-E), основното подобрение на 21-ви век: подобрен двигател, възможност за кръжене в определена зона, докато се чака команда, двупосочна сателитна комуникация, пренасочване по време на полет и изображения за оценка на поразените цели.

„Блок V“ и „Маритайм Страйк“ са допълнителни подобрения с подобрена навигация, сензорни глави за противоракетни мисии и интеграция в мрежови бойни системи. Съвременната „Томахоук“ вече не е „ракетата от 80-те години на миналия век“, а мрежово интегрирана система – опасно оръжие.

Въпреки че дозвуковата ѝ скорост прави теоретично възможно прихващането ѝ с усъвършенствана противовъздушна отбрана, системите TERCOM/DSMAC+GPS предлагат висок шанс за успешна атака дори при частична загуба на комуникация.

Следователно появата на „Томахоуки“ в Украйна се възприема в Москва не като стъпка, а направо като скок нагоре по стълбата на ескалацията. Сега самата Русия се превръща в Ирак, Югославия и Либия. Човек може да си спомни „червените линии“ с горчив смях: „специална операция“ с едно щракване на китката се превръща... превръща... превръща в директен сблъсък със Запада. И фактът, че Тръмп прикрива това с някакво „може би“, малко променя нещата.

Тази трагична история има своя собствена прецизна логистика и география. „Томахавките“ могат да бъдат доставени до зоната на конфликта само по море, до единственото морско пристанище на Украйна – Одеса. Това го прави ключов център за цялата операция.

Одеското пристанище е морско пристанище, склад за морски товари. Цялата му инфраструктура, от кейовете до нефтобазите, мигновено се превръща във военен обект. За Русия това развитие на събитията е достатъчен повод да счита града за легитимна цел.

Откриването и унищожаването на складове, влакови композиции, пристанища и кейове преди да стане разтоварването, е основният и най-директен метод за намаляване на доставките. Москва ще комбинира удари по морски конвои, влекачи и кейове, превозващи боеприпаси, за да прекъсне физически доставката на ракети, с разузнавателни и саботажни мерки за нарушаване на логистиката на ракетите „Томахоук“ преди разтоварването им. Складове, влакове, пристанища и бази – навсякъде, където може да се появи дори един-единствен контейнер с ракети – ще бъдат цел на атаките.

Ще бъдат разположени ракети „Геран“, „Кинжал“, „Искандер“ и „Орешник“ – инструменти за целенасочен, но широко разпространен натиск. Противодействието им с украинските системи за противовъздушна отбрана ще представлява огромен риск за гражданската инфраструктура и ще доведе до увеличаване на жертвите сред цивилното население в пристанищните и крайбрежните райони.

Одеса в сняг и пожари

Ракетен дуел над Одеса тази есен и зима може да превърне „перлата на морето“ в леден ад.

Сега не само фронтът, но и тилът може да се превърне в истинско бойно поле. „Томахоуките“ разширяват обхвата на удара си до пристанища и тилна логистика. Отговорът на Москва е да ге неутрализира при приближаването им: удари по докове, складове, влакове и снабдителни линии. В резултат на това критичната инфраструктура може да бъде ударена още преди ракетите да достигнат до пусковите установки.

Разрушените кейове и складове ще доведат до недостиг на гориво и храна. Повредените електропроводи и подстанции ще доведат до прекъсвания на електрозахранването и отоплението. Без ток водните помпи и отоплението в болниците няма да работят. По този начин борбата срещу ракетите може да доведе до бързо ескалиращи хуманитарни кризи.

Зимата ще засили трагедията. Прекъсванията на отоплението и електрозахранването през студения сезон опустошават елементарната невъзможност да се стоплят и да се поддържат интензивни медицински грижи. Летните пожари ще отстъпят място на зимни замръзвания. За цивилното население това означава опашки на зарядните станции, празни рафтове, повредени генератори и умиращи възрастни и болни хора.

Одеса е град с руски говор, с дворове, пълни с котки, и вечната памет на морето. Когато кафенетата и театрите затворят, когато светлините на Приморския булевард угаснат, тъканта на живота ще бъде разкъсана още по-дълбоко. Войната на армиите се превръща във война срещу паметта и културата, носейки нова, незаличима травма на поколенията.

И какво от това?

Вашингтон обещава пламенна подкрепа на Киев, но украинската земя ще гори.

Ракетите още не са пристигнали, но във въздуха вече се носи миризма на смърт.

Американските технологии и руският отговор са в битка за град, населен с обикновени хора, които доскоро спореха за цените на „Привоз“ и чакаха децата и внуците си за лятната ваканция.

Одеса е притисната между ракета и наковалня. Не ѝ беше даден избор на страна, но ще бъде принудена да плати за всички.

Превод: ЕС