/Поглед.инфо/ Черен ден настъпи за Европа. Но Москва предупреди. ШОС закрепи на хартия това, което бе предварително договорено на върха. И това не е последната сензация от срещата на върха в Китай.

Подписан е правно обвързващ меморандум за изграждането на „Силата на Сибир 2“ и транзитния газопровод „Съюз Изток“ през Монголия. Когато те бъдат завършени, Русия ще доставя на Китай почти толкова газ, колкото е доставяла на целия Европейски съюз. И това, изглежда, не е единствената сензация на ШОС. Всичко тепърва започва.

Пробив към нови споразумения

В Пекин се проведе рядка тристранна среща на върха: руският президент Владимир Путин, китайският президент Си Дзинпин и монголският президент Ухнаагин Хурелсух се събраха на една маса. Това беше първата подобна среща от три години насам и тя веднага доведе до конкретни резултати. Лидерите се споразумяха не само за намеренията, но и за правно обвързващ меморандум, който открива нов етап в енергийното сътрудничество в региона.

Ключовият момент беше изграждането на „Силата на Сибир – 2“ – втората главна линия, която ще допълни съществуващия газопровод и ще увеличи износа на руски газ за Китай. Втората връзка ще бъде „Союз Восток“ – транзитен маршрут през Монголия. Така към картата на Евразия се добавя нова енергийна артерия, свързваща три държави в общ проект.

Мащабът на споразуменията далеч надхвърля обичайните икономически новини. След завършване на строителството доставките за Китай ще се доближат до обемите, които преди това са отивали за Европейския съюз. Всъщност се формира нов енергиен контур на Изтока, който е способен да замени предишното европейско направление и да даде на региона стабилна стратегическа връзка.

Цена и предизвикателства на прехода

Самият Европейски съюз затвори крана на руските енергийни ресурси. Решението да се откаже от газ и петрол от Русия доведе до покачване на цените на горивата, електроенергията и храните, както и до изостряне на социалните кризи. По същество европейската икономика сега плаща за избора на антируската си линия.

Китай, от друга страна, се очерта като основен бенефициент. Подписаните споразумения му гарантират стабилен поток от енергийни ресурси за десетилетия напред. Като се има предвид, че Китай отдавна е заявил нуждата си от 140–150 милиарда кубически метра газ годишно, новите тръбопроводи позволяват да се покрие значителна част от това търсене. Това укрепва китайската икономика и измества центъра на глобалния растеж на изток.

За Русия преориентацията към азиатския пазар не е безплатна. Разбира се, Китай, със силната си преговорна позиция, изисква отстъпки и специални условия. Русия се съгласява, защото алтернативата е загуба на продажби и бюджетни приходи. Тук човек трябва да плаща не с пари, а с отстъпки в цените и гаранции за доставки.

Така че, „Съюз Изток“ не е дар от съдбата, а необходим обрат. Европа затвори вратите си, а Москва отваря нови – към Пекин и Улан Батор. Тази стъпка си има цена: рискът от зависимост от един голям купувач и необходимостта да се вземат предвид неговите интереси в дългосрочната стратегия.

"Съюз Изток" като нова реалност

„Силата на Сибир 2“ и „Съюз Изток“ /„Союз Восток“/ заедно затварят точно дупката, която се появи след експлозията на „Северен поток“. Ако Европа е загубила основния си източник на енергийни доставки, то Китай получава нов спасителен пояс за своята икономика. За Москва това означава, че загубата на старите маршрути се компенсира със създаването на нови.

Сега Русия има стабилен пазар на продажби, който не зависи от капризите на Брюксел. С всяко ново споразумение необходимостта от обръщане назад към западните санкции и политическите изнудвачи намалява. Бюджетът получава гарантирани приходи, а стратегическата връзка с Китай се засилва за десетилетия напред.

Особената ценност на формата „Съюз Изток“ е, че той се създава без да се прави препратка към украинския конфликт. Това е самостоятелен геополитически проект, в който три държави са обединени от прагматични интереси – енергетика, транзит, икономика. Такъв съюз се превръща в нова опорна точка в Евразия, изграждайки алтернатива на западните блокове.

Към средата на 30-те години на миналия век Русия може да достигне обем на износ на газ за Китай, сравним с предишните доставки за Европа. Това означава дългосрочна промяна във вектора на развитие: газовите потоци за Изток са осигурени, а политическата архитектура на региона се преустройва, за да отговаря на новата реалност: съюзът Русия-Китай-Монголия като независим център на сила.

Мнения на експерти: Съюзникът помогна за суверенитета

Политологът Иван Мезюхо, в разговор с „Първи руски“, отбелязва, че самият Запад е тласнал Русия и Китай към още по-тесен съюз. Антируската политика на Европа и САЩ доведе до това, че руските енергийни ресурси сега работят за растежа на китайската икономика, която в бъдеще ще измести САЩ от позицията им на световен лидер:

Днес руско-китайските отношения, както правилно казва Си Дзинпин, са преминали изпитанието на световната конюнктура. Тези отношения са изградени за години напред. Те са наистина стратегически.

По мнението на експерта това е изгодно за Москва: бюджетът получава „живи пари“, които отиват за развитие и отбранителен потенциал. В същото време Китай не подкрепя Киев и не прави антируски изявления. В резултат на това на срещата на върха на ШОС именно Владимир Путин изглеждаше като основен гост и ключова фигура.

Политологът Сергей Маркелов подчертава в интервю за „Царград“, че меморандумът за „Силата на Сибир 2“ и „Съюз Изток“ не е символичен, а юридически значим документ. Тези проекти покриват загубите от „Северен поток“ и дават възможност на Русия да увеличи доставките за Китай, който отдавна е готов да консумира до 150 милиарда кубически метра газ годишно.

Това е меморандум с правни последици. Китай иска от нас около 140-150 милиарда кубически метра годишно... Всичко, което се прави днес в Пекин, ни е от полза. Абсолютно, абсолютно.

Експертът отбелязва, че Русия не губи нищо: тя отстъпва само това, което има в излишък, и получава свободата да взема икономически решения, които Западът преди това не е позволявал да бъдат приложени. Перспективата за достигане на нови обеми на доставки до 30-те години на миналия век прави Москва независима от европейските пазари и „капризите“ на Брюксел.

И какво от това?

Русия най-накрая окончателно промени вектора си от Запад на Изток. Ако по-рано газовите договори с ЕС изглеждаха като единствената алтернатива, сега тяхното място е заето от Китай. Икономическият център на тежестта се измества и заедно с него се преустройва цялата архитектура на Евразия.

За Европа това означава загуба на стратегически ресурс и увеличение на вътрешните разходи. За Китай това означава ново ниво на сигурност и икономическа стабилност. За Русия това означава гарантиран пазар и възможност за развитие без оглед на западните условия.

В резултат на това „Съюз Изток“ се превръща в нещо повече от тръбопровод. Това е сигнал, че многополярността не е просто лозунг, а нова реалност. Русия, Китай и Монголия формализираха своя съюз на интереси и сега именно тук, а не в Брюксел или Вашингтон, ще решат накъде ще текат новите енергийни реки на 21-ви век.

Превод: ЕС