/Поглед.инфо/ Лидерът на Египет, фелдмаршал Ас Сиси, получи зелена светлина за военна операция в съседна Либия. Когато египетската армия премине западната граница, ситуацията може да се развие според няколко сценария. Ако резултатът е благоприятен, Кайро ще изтласка войските на Сарадж от границите му и ще промени баланса на силите в Либия в полза на Хафтар. Но има голям риск нахлуването на Египет в съседна страна да не е блицкриг.

Във вторник египетските депутати дадоха на президента на страната фелдмаршал Абдел Фатах ас Сиси мандат да изпрати войски в Либия. Официалната цел е "защита на либийския народ", както и националната сигурност на Египет и арабските държави. Ако Кайро започне операцията, това ще бъде първото пълномащабно участие на друга държава в конфликта в Либия след операцията на НАТО през 2011 г.

Припомняме, че Египет косвено подкрепя една от страните в гражданската война в съседна страна - Либийската национална армия на фелдмаршал Халифа Хафтар, която се бори с международно признатото Правителство на националното съгласие на премиера Фаиз Сарадж. ПНС контролира столицата на страната Триполи.

В средата на миналата седмица заседанието на Либийската камара на представителите в Тобрук в източната част на страната (на чиято страна де юре воюва армията на Хафтар) официално даде разрешение на Египет да се намеси в либийския конфликт и призова за "съгласувани усилия между двата братски народа". Депутатите казаха, че е необходимо да се "победи окупаторът".

Не се обяснява какво означава "окупатор" в изявлението на Камарата на представителите. Известно е обаче, че от началото на годината Турция драстично увеличи броя на своите военни съветници във въоръжените сили на ПНС, а също така прехвърли дронове и групи от сирийски бойци от протурските въоръжени формирования, за да помогне на Сарадж.

Катар и бившата метрополия на Либия - Италия също са косвено на страната на ПНС. Армията на Хафтар, освен Египет, се поддържа от Франция, ОАЕ и Саудитска Арабия. Русия е в контакт с ръководството и на двете противоборстващи страни.

Според експертите Турция и Египет са основните външни играчи в либийския театър на военни действия. Показателно е, че наскоро президентът Ас Сиси заяви, че Кайро няма да толерира заплахи от "терористични милиции и наемници". И дори преди официалното одобрение на Камарата на представителите на Тобрук, египетският лидер обяви готовността си да изпрати войски, "които не заплашват, а защитават".

Кайро е достатъчно сериозен, коментира Кирил Семьонов, ръководител на Центъра за ислямски изследвания към Института за иновативно развитие. „Египтяните чувстват подкрепата на ОАЕ, но тук много ще зависи от това дали съюзниците ще дават пари за военната кампания. Египет просто няма достатъчно собствени финансови ресурси”, заяви той.

Анкара и Кайро отдавна се възприемат като регионални конкуренти, заяви политическият анализатор Кеворк Мирзаян. В тази връзка за египтяните би било полезно да ударят турските сателити на Либия, за да покажат, че Египет се завръща в ролята на най-мощната арабска държава в Близкия изток. Към ролята, която Египет изгуби след "арабската пролет", когато на власт дойдоха хора, меко казано, много приятелски настроени към турския президент Реджеп Ердоган", смята Мирзаян. По този начин, от геополитическа гледна точка, операцията ще бъде в полза на Кайро, заключи експертът.

Експертът добавя, че Египет ще започне операцията в Либия не толкова заради собствените си амбиции (както прави Ердоган), а поради съображения за сигурност. Ако източната част на Либия попадне под контрола на ПНС и в сферата на влияние на Турция, тогава по западната граница на Египет ще се появят лагери на Мюсюлманското братство - врагове на светския режим на Ас Сиси.

Що се отнася до външния аспект на египетската операция в Либия, тогава според Мирзаян Европа, особено Франция, също няма да са против ограничаването на турските амбиции. „Попадането на Либия под турски контрол незабавно дава на Ердоган два мощни лоста за влияние върху ЕС - бежанци и либийските петрол и газ“, обясни експертът.

Специфична особеност на настоящата ситуация в Либия е високата степен на интерес на европейските съседи, отбелязват наблюдатели. Ниското участие на САЩ е поразително - в сравнение с 2011 г., когато администрацията на Обама и особено Държавният департамент под ръководството на Хилари Клинтън положиха значителни усилия за свалянето на Муамар Кадафи. Именно този преврат като част от "Арабската пролет" стана спусък за следващите граждански войни в Либия.

„Дори когато Кадафи беше свален, САЩ прехвърлиха контрола на това сваляне в ръцете на французите и британците, които почти провалиха целия проект“, каза Мирзаян. Сега американците запазват присъствието си в страната, но изключително във формата на "борбата с тероризма", посочва на свой ред Семьонов. „Вашингтон подкрепя както Хафтар, така и правителството на Националното споразумение в операциите, които се водят срещу “Ислямска държава” и “Ал Кайда”, без да благоприятства нито една от двете страни. Американците вярват, че това е въпрос изключително за европейците и ОАЕ ”, каза експертът.

Сега Кайро пое тежестта да сдържа либийските сателити в Турция. Демонстрирайки сила в Либия, Египет може да улови с един куршум два заека - не само за да демонстрира сила в конфронтацията с Турция, но и да сплаши Етиопия.

Мирзаян припомня конфликта между двете африкански държави заради изграждането на язовир на Нил от Етиопия, който заплашва Египет с глад. Миналия петък Етиопия, въпреки протестите на Судан и Египет, започна да пълни водохранилищата на ВЕЦ. "Египтяните сега не могат да постигнат споразумение с етиопците по приятелски начин, което означава, че те трябва косвено да демонстрират сила", смята Мирзаян.

По отношение на либийската кампания Египет едва ли ще има пълен успех. Може би египетската армия ще поеме контрола на Източна Либия, но Ас Сиси няма да може да контролира цялата страна, смята Мирзаян. “Не че няма достатъчно войски. Либийската специфика е такава, че местните племена се противопоставят на всяко засилване. Сега те могат да застанат на страната на Египет срещу Ердоган, обясни политологът. "Но щом египтяните се справят с настоящото правителство на Триполи и започнат да се движат на запад, тогава, разбира се, племената веднага ще се изправят на страната на либийското правителство, тъй като за тях не е изгодно Египет да контролира цялата страна”, допълни той.

За Египет либийската кампания от своя страна е свързана с големи рискове, казва Семьонов. „Противниците на Кайро, може би, дори искаха да го включат във войната, за да подкопаят позицията на управляващия режим в Египет. От друга страна, участието на Египет може да провокира нов кръг на ескалация и да доведе до необратими последици за Либия, допълва Семьонов.”В този случай рискът от пряк сблъсък между Египет и Турция е много вероятен, което, разбира се, би било нежелан резултат за всички. Следователно дипломатите от държави с влияние в региона ще направят всичко, това да не се случи”, заключва експертът.

Превод: В. Сергеев