В дългия списък с отрицателни фактори, които търговската война между САЩ и Китай създава за световната икономика - включително, наред с други неща, забавяне на икономическия растеж в много страни - сега можете да добавите още един: рискът от „валутна война“, пише в статия за The Hill американският икономист и бивш високопоставен служител на Държавния департамент Робърт Хорматс.
Според експерта, на 5 август курсът на китайския юан падна под „психологическата граница“ от 7 юана за долар - и въпреки че този спад не надхвърли 2%, той беше последван от необосновано силна реакция от пазарите. Президентът на САЩ Доналд Тръмп побърза да обвини Китай в манипулиране на обменния курс на валутата си, за да я изравни спрямо долара и по този начин да неутрализира ефекта от митата, наложени от Вашингтон върху китайските стоки. Според Хорматс подобна оценка на американския лидер едва ли е вярна, тъй като спадът от два процента едва ли ще компенсира по някакъв начин митата в САЩ от 25%, наложени върху почти половината от целия китайски внос.
Междувременно г-н Тръмп започна да изисква от Федералната резервна система на САЩ (ФРС) да отговори на стъпките на Пекин, като свали долара и повиши курса на юана, продължава авторът. Както подчертава анализаторът, всъщност ФРС няма съответните правомощия в Америка, а ги има Министерството на финансите - обаче и Министерството на финансите не започна да предприема подобни действия.
Според автора обменът на любезности от такъв род между Вашингтон и Пекин предизвиква опасения - страните могат да започнат серия от мерки за обезценяване на валутите си, опитвайки се да се заобиколят една друга и това вече ще бъде пълноценна „валутна война“.
Централната банка на Китай в миналото вече провеждаше валутни интервенции за намаляване курса на юана за да намали цената на китайските стоки и повиши тяхната привлекателност на световния пазар и в същото време да увеличи цената на вносната продукция за да намали вътрешното търсене, пише Хорматс. През последните години Китай, напротив, предприе мерки за укрепване на националната валута - но сега реши да ги съкрати, в резултат на което юанът започна да пада под натиска на пазара (включително поради очакванията за намаляване на износа за Китай поради въвеждането на американските мита), отбелязва експертът. Очевидно политическите съображения отчасти стоят зад тази стъпка, а именно желанието на Пекин да предотврати налагането на допълнителни мита върху китайските стоки, с което Доналд Тръмп вече заплаши китайците като наказание за нарушаване на „примирието“, което изглежда е постигнато от страните в кулоарите на срещата на върха на „Голямата двадесетка“ през юни, предполага Хорматс. След като спря да подкрепя юана и пусна валутата си в контролирано, но все пак падане, Китай даде на Америка сигнал, че въвеждането на допълнителни мита може да засили пазарния натиск върху валутния курс и че Пекин е готов да го понижи допълнително, обяснява икономистът.
Както пише Хорматс, в САЩ има три критерия за обявяване на страната за "манипулатор на валутните курсове", но Китай отговаря само на един от тях - и обвиненията от Министерството на финансите на САЩ, чиито представители заявиха, че Пекин манипулира валутите, защото китайската централна банка не извършва валутни интервенции и не подкрепя юана, не се отнасят към тези критерии. Освен това, ако Вашингтон все пак обяви определена държава за „манипулатор“, американското законодателство само предписва Министерството на финансите в сътрудничество с Международния валутен фонд (МВФ) чрез преговори да накара тази страна „редовно и незабавно да коригира валутния курс“ - обаче МВФ вече заяви, че не счита юана за надценен, се споменава в статията.
Това обаче не означава, че настоящата криза няма да има последствия, предупреждава Хорматс. Според икономиста администрацията на Тръмп може допълнително да увеличи митата, като използва предложението, направено от Министерството на търговията, да разгледа намаляването на курса на юана като „субсидиране“ от Китай на собствените си предприятия и да въведе такси за изравняване, които обикновено се прилагат в отговор на директни субсидии за търговия. По-рано обаче никоя държава в света не е използвала подобно определение за субсидии и Китай може да започне спор в Световната търговска организация (СТО) в това отношение, тъй като подобни мерки противоречат на нейните правила, убеден е авторът.
САЩ също могат да се опитат да си осигурят подкрепата на други страни, за да постигнат със съвместни усилия поскъпването на юана и поевтиняване на долара, се казва в статията. Подобно нещо вече се е случвало - по-специално през 1985 г. САЩ подписаха така нареченото Съглашение „Плаза“ с Франция, Германия, Япония и Обединеното кралство, благодарение на което Вашингтон успя рязко да обезценява долара, особено във връзка с японската йена, пише Хорматс. Независимо от това, в сегашните условия подобен пройом едва ли ще проработи - за бъдат убедени ключовите съюзници на САЩ, повечето от които имат собствени претенции към Вашингтон, да подкрепят американската инициатива, ще бъде почти невъзможно, а Китай няма да направи сериозни промени по отношение на валутните курсове, смята икономистът.
И накрая, САЩ могат да се опитат да действат самостоятелно, като използват Фонда за парична стабилизация на Министерството на финансите на САЩ, се казва в доклада. Тук обаче всичко няма да е лесно: обемът на стабилизиращия фонд на Министерството на финансите не надвишава $100 млрд, а ФРС, която разполага с много по-сериозни средства, едва ли ще участва в подобни авантюри, убеден е Хорматс. Междувременно, валутните резерви на Китай сега възлизат на около $3 трлн, а Америка „едва ли ще успее да излезе от тази битка като победител“ - още повече, че ще предизвика изостряне на търговската война и съпътстващата нестабилност, която ще привлече инвеститорите към надеждни американски облигации и в резултат няма да доведе до отслабване, а до укрепване на долара, предупреждава експертът.
Според Хорматс, президентът Тръмп почти сигурно ще засили натиска върху ФРС, за да намали още повече основния си курс, предполагайки, че това ще намали привлекателността на доларовите облигации и ще провокира обезценяване на американската валута. ФРС обаче най-вероятно ще премине към по-ниски ставки, просто защото търговската война започва да забавя икономиката на САЩ - но това ще бъде постепенен процес, който едва ли ще помогне за решаване на търговския баланс между Китай и САЩ, прогнозира икономистът.
Както и да е, въпреки че досега стъпките на Пекин и Вашингтон по отношение на валутните курсове не са предизвикали сериозни последици, конфликтът може да се влоши всеки момент - и най-лошият от сценариите за неговото развитие ще бъде именно валутна война: тя не само ще доведе до хаос на всички световни финансови пазари, но това ще се отрази и на ситуацията вътре в САЩ, което ще доведе до последици за ипотечното кредитиране, пенсионните фондове и т.н., предупреждава Хорматс. За да се избегне подобен резултат, и двете страни трябва да включат поне няколко други основни финансови държави в своите преговори, за да намерят компромис, който да отговаря на международните норми и правила и да устрои както Вашингтон, така и Пекин, обобщава той.
Превод: М.Желязкова
