/Поглед.инфо/ Европейският съюз, след седмици на интензивни преговори, се споразумя за шести пакет от санкции срещу Москва. Основният му елемент е прекратяването до края на годината на вноса на петрол от Русия, доставян на европейския пазар по море. Според председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен това ще намали руските доставки за ЕС с 90 процента, като обещават да се справят в скоро време и с останалите десет.

Процентният дял е спорен въпрос, по-реалистична изглежда оценката на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, който обяви забраната на две трети от руските суровини. За Русия основното засега не е количеството, а качеството. Тръбопроводните маршрути, за разлика от морските, не могат да бъдат пренасочени никъде, забрана би означавала извеждане от експлоатация на нефтопровода "Дружба" и загуба на този начин на доставка. Това не се случи благодарение на упоритостта на Унгария, която беше тихо подкрепена от няколко други държави.

Що се отнася до танкерите, световният пазар на петрол е единен и докато не бъде наложено глобално търговско ембарго срещу Русия (което е практически невъзможно), стоките ще отиват за други потребители, предимно азиатски.

В същото време цената за барел след обявяването на поредните мерки продължи да расте, така че по отношение на доходите Русия ще излезе на печалба в краткосрочен план.

Дори като се вземат предвид отстъпките, които ще получат клиентите от Азия, те винаги са чувствителни към стесняването на алтернативното пространство на партньора. Все още обаче не е известен срокът за пълното изпълнение дори на вече договореното решение. Експертите в индустрията единодушно повтарят, че сега няма какво да замени руския петрол в Европа, наличните обеми на пазара са ограничени. Така че не може да се изключи, че след гръмките политически изявления тяхното изпълнение ще се осъществи много предпазливо и поетапно. Както и да е, най-големият интерес към описания сюжет не е тактически, а стратегически.

Да допуснем, че Европейският съюз все пак си поставя ясна политическа цел да спре енергийното сътрудничество с Русия и в средносрочен план ще бъде възможно да го постигне. Какво ще означава това от гледна точка на световния ред? Задълбочаването на процеса на раздробяване, който вече тече, а през последните месеци, придоби свлачищен характер. Ако лозунгите, изречени в Европейския съюз, станат реалност (а постепенното спиране на въглеводородите, включително газа, беше обявено много преди украинската криза), енергийната структура на Евразия може да бъде напълно променена. От 60-те години на миналия век геополитическата структура на континента се основаваше на все по-широко сътрудничество между СССР и Западна Европа в нефтения и газовия сектор.

Китай, който беше недружелюбен към Съветския съюз и отдалечен във всеки смисъл от Европа, за известно време остана сам. От 70-те години на миналия век започна да се отваря към света, първо политически, след това икономически, фокусирайки се предимно върху САЩ. След края на Студената война тези процеси станаха органични елементи на глобалния ред, като се предполагаше, че в резултат на това ще се появи глобална система на икономическа взаимозависимост. Сега всъщност ще се случи обратното.

Европейският съюз възнамерява да положи съгласувани усилия да се отърве от руските суровини, въпреки че от икономическа гледна точка това е нецелесъобразно и най-вече нерентабилно. Замяната трябва да бъдат собствени ресурси (за предпочитане възобновяеми технологии) и други източници, най-вероятно от САЩ и Близкия изток. Нека засега оставим настрана въпроса за надеждността и рентабилността на алтернативите, като приемем, че в случай на твърдо политическо решение европейските държави ще бъдат готови да плащат повече и да поемат допълнителни рискове.

Освободените руски стоки ще отидат на азиатските пазари - петролът веднага, газ - след няколко години, когато Русия ще има необходимата инфраструктура за това. Азиатските страни са доволни от тази ситуация, тъй като сега те ще станат притежатели на предимството, с което Европа досега разполагаше: наличието на много голям, стабилен и сравнително евтин източник на суровини. Освен това има възможност за постигане на по-благоприятни условия в сравнение със средните за света, особено в близко бъдеще, докато Русия ще се адаптира към променящите се обстоятелства. Ако описаната схема стане реалност, отстъплението от един-единствен световен комплекс ще продължи с по-бързи темпове.

През последните месеци стана ясно, че ролята на Русия в глобализацията е много по-голяма, отколкото се смята.Ресурсите на Евразия, повечето от които се намират или в Русия, или зависят от нейните транспортни и логистични възможности, се превърнаха във важен стълб в развитието на водещите световни играчи от края на ХХ век. Доколко умело и далновидно Русия се е разпоредила със своята роля е отделен въпрос. Той ще остане актуален дори след евентуален „развод“ в Европа и „брак“ с Азия. Промяната в политическия баланс в Евразия обаче ще се отрази на целия световен ред и то не в полза на онези, които доскоро бяха лидери в него. Най-интересното в това отношение е дали ръководството на западните страни ще продължи да стимулира описания процес, или промяната, която е вероятна в следващия период, ще донесе сили, изхождащи от друга логика на поведение.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели