/Поглед.инфо/ Една от най-големите държави в Европа - Испания - изведнъж също се изправи пред заплахата от спиране на газа, но този път изобщо не става дума за руски енергийни носители. Все пак испанският случай е много подобен на случващото се между Руската федерация и ЕС – конфликт за транзитна страна и заплаха от пълен срив на икономиката. Какво стана?

Алжир предупреди Испания, че може да спре доставките на газ за Иберийското кралство, ако Мадрид се опита да използва газопровода “Магреб-Европа” в реверсен режим. В тази история има интересен контекст: испанските вестници, разпространяващи тази новина, не използват думата „шантаж“, която не напуска страниците на европейската преса в коментарите за доставките на руски газ за страните от ЕС за рубли.

Какво заплашва Испания прилагането на предупреждението на Алжир? Като начало си струва да споменем, че Алжир доставя на „страната на хамона и сангрията“ 13 милиарда кубически метра газ годишно. Това е почти половината от общия обем (22 милиарда кубически метра) синьо гориво, консумирано от Испания. Лесно е да се досетим, че врътването на кранчето от страна на африканска държава ще доведе до в икономическа катастрофа за европейска държава, нито повече, нито по-малко.

До септември миналата година газът от Алжир се доставяше за Испания по два тръбопровода: “Магреб-Европа” и “МедГас”. Маршрут на първия: находище Хаси-Рмел (Алжир) - Мароко - Кордова (Испания). Маршрутът на втория минава от същата начална точка до алжирското средиземноморско пристанище Бени Саф и по-нататък по дъното на Средиземно море до град Алмерия, разположен на испанския бряг.

През септември 2021 г. изтече 25-годишният договор за доставка на алжирски газ през “Магреб-Европа” за Испания. Правителството на африканската държава отказа да поднови това споразумение. Това е подадено като „наказание на Мароко, отказало се да признае независимостта на територията на Западна Сахара, действително окупирана от Рабат“.

Интересното е, че Мадрид също е склонен към версията, че Западна Сахара трябва да бъде суверенна държава. И на тази основа испанските власти редовно имат търкания с мароканските. Но нека отдадем дължимото на испанското правителство, то се опитва да не прекалявас политическата борба и да си спомни думите на Ленин, че „политиката е концентрирано изражение на икономиката“, а не обратното. Тоест, продължаването на взаимното ръчкане в политическата сфера не означава прекъсване на икономическите отношения между съседи, разделени от Гибралтарския проток. Ето защо Мадрид, чрез устата на Тереза Рибера, министъра на екологичния преход и демографията, наскоро обяви намеренията си да „продава газ на Мароко, като използва газопровода “Магреб-Европа” за изпомпване в реверс”.

Реакцията на Алжир не закъсня. Според испанския вестник “Ла Вангардия” в сряда, 27 април, министърът на енергетиката на тази страна Мохамед Аркаб каза, че е „получил известие по имейл от Рибера за планове за изпомпване на газ за Мароко“. И той предупреди, че „пренасочването на газ в посоки, които не са предвидени в договора за доставка на гориво от Алжир до Испания, би означавало нарушение от испанска страна на условията на договора и би имало последствия“ от алжирската страна, завъртайки кранчето.

„Европейският съюз напоследък обмисля възможността за спиране на покупките на руски газ. И всички разбират, че голямата зависимост от руския газ на страните от Централна и Северна Европа усложнява ситуацията. При такъв сценарий намаляването на доставките от юг би имало опустошителни икономически последици за Испания, ако се случи” съобщава изданието.

Испанският Министерски съвет смята изявлението на Аркаб за заплаха и също не се поколеба да отговори. „В светлината на информацията, идваща от Алжир, ние съобщаваме, че Мароко е поискало подкрепа, за да гарантира енергийната си сигурност въз основа на съществуващите търговски отношения с Испания. Която отговори положително на молбата му, както подобава на всеки друг партньор или съсед.

Според Мадрид няма да има нарушаване на споразуменията с Алжир, тъй като Испания възнамерява да постави излишъка от входящ газ на фондовата борса, където всеки може да го купи. Включително Мароко. Но в този случай придобиването на продукта от Рабат вече няма да се счита за резултат от директна продажба на газ от испанците на мароканците. И би било погрешно да го наричаме алжирски газ, който ще минава в реверсен режим през тръбата, защото „купуват продукт на борсата, но не и неговия произход“. И, както разбирате, стоките, произведени от различни страни, се пускат на търг и в тази суматоха основното е да се купи или продаде, а произходът не е важен. Нещо повече, не може да се определи.

И като цяло, както се подчертава от уебсайта на испанската телевизионна и радио компания РТВЕ (първият бутон на телевизията в Испания), Мароко „най-вероятно няма да купува тръбопроводен газ на борсата, а ВПГ, който след това ще бъде транспортиран до някоя от испанските инсталации за регазификация и последващо изпомпване през “Магреб-Европа” за в реверсна посока.

Експертите отбелязват, че Испания и Алжир изглежда обсъждат един и същи въпрос, но говорят за различни неща. Мадрид се опитва да увери африканските другари, че газът, който ще отиде от Испания за Мароко, няма да бъде от „алжирска националност“. А споменатият по-горе Мохамед Аркаб посочва, че разглежда проблема по-широко от мадридската си колежка Тереза Рибера – алжирците по принцип не искат да допуснат използването на тръбата “Магреб-Европа” по реверс. Независимо от произхода на стоката. Според испанските експерти подобно мнение на партньорите от Африка може да се счита за опит за намеса във вътрешните работи на Испания.

Възможно е това положение да се промени буквално в следващите дни: от четвъртък, 28 април, испанското правителство одобри увеличение с 1,8% на цената на електроенергията, произведена в страната (борсова цена, а не тази, която плаща краен потребител). Спирането на доставките на газ от Алжир ще даде тласък наза нов скок.

Няма причина Мадрид да влиза в конфликт с Алжир: на пазара няма свободен продукт, сключването на договори с други доставчици зависи от способността на последните да увеличават производството. Което може да се направи с времето. Според експертите това ще изисква минимум пет години и повече от десетки милиарди долари инвестиции в изграждането и въвеждането в експлоатация на новите заводи за втечняване на газ, както и терминалите за приемането му в Европа.

И ако си спомните, че Италия наскоро подписа договор с Алжир за доставка на 9 милиарда кубически метра газ, тогава Мадрид има защо да се тревожи. Тъй като не могат да увеличат производството, африканците ще трябва да използват за доставки за Рим почти целия обем, който Алжир смята за „освободен“ от доставките за Испания поради прекратяването на работата на тръбопровода “Магреб-Европа” миналата есен.

Иберийското кралство изпадна в цугцванг и цайтнот едновременно. И освен това фрау Урсула фон дер Лайен напълно сериозно обещава, че Европейската комисия е на път да наложи ембарго върху доставките на руски газ.

Превод: В. Сергеев

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?