/Поглед.инфо/ Между Русия и Европейския съюз отдавна не се води диалог. Да си спомним само посещението на ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел в Москва през февруари 2021 г. Това пътуването завърши без резултат и руският външен министър Сергей Лавров открито призна, че Русия не е в състояние да установи истински контакт с Европейския съюз. Ясно е, че оттогава нищо не се е променило към по-добро, а Борел направи толкова много войнствени антируски изказвания, че отдавна им се загуби броя.

Междувременно има редица причини, поради които Европейският съюз не иска да води по същество разговор с Русия.

Първата от тях е, че още през 90-те години европейците свикнаха да възприемат страната ни не като субект на международните отношения, а като обект. В най-добрия случай като неравноправен партньор. И ако е така, тогава в руско направление всъщност няма защо да се играе дипломация - достатъчно е просто да се прокарат необходимите решения. И въпреки че 90-те отдавна са отминали, възприятието на европейците не се е променило много.

Втората причина е естеството на нашето икономическо взаимодействие. В очите на европейските политици Русия дори не е бензиностанция, а кладенец и сечище. В края на краищата петрол, газ и дървен материал могат да се купят навсякъде. И торове също. Реалността опровергава подобен подход, но начинът на мислене не може да се промени бързо.

Третият момент е зависимостта на значителна част от руския елит от Европа. Наличието на множество сметки и недвижими имоти на нейна територия изглежда на европейците надежден лост за натиск. Достатъчно е само да замразят една-две сметкиа, да забранят на няколко чиновници и едри бизнесмени да влизат в ЕС и Русия моментално ще стане по-сговорчива. А ако замразят руски активи за милиарди евро, тогава няма къде да ходим. В това отношение морков не трябва за постигане на целта, а само тояга.

Четвъртият момент е желанието да се накаже и да се даде урок на Русия, защото се е отклонила от „правилния“ път на 90-те години. От гледна точка на Европейския съюз ние сме единствената страна в света, която беше напълно готова да следва неговата политика, а след това „размисли” и започна да набива спици в колелата. Естествено, заради такова своеволие трябва незабавно да ни поставят на място. Отстъпки пред страни, които са излезли извън контрол, изглежда е неприемлива слабост в европейската политика.

Петата точка идва от ясното разделение на света на "демокрация" и "недемокрация". Според европейските чиновници демокрациите винаги ще се споразумеят помежду си и дългосрочен съюз между тираниите е невъзможен. Следователно сближаването на Русия с Китай или Иран, тактическите споразумения с Турция не се разглеждаха сериозно от европейците. Освен това „тиранията“ по дефиниция не може да бъде привлекателен пример за останалия свят. И дори присъствието на успешен недемократичен Китай не може да ги убеди.

Шестата точка е, че насърчаването на европейските ценности и идеали, доколкото е възможно, не подлежи на обсъждане. Ако Европейският съюз искаше да включи Украйна и други бивши постсъветски републики в орбитата на тези ценности, така да бъде. Той все пак може да бъде предпазлив с мюсюлманските страни, но не и с Украйна, Армения или Молдова. Следователно, когато Русия през 2012-2013г. предложи да се обсъди развитието на Източното партньорство на ЕС до нашите граници, никой не започна да говори с нас.

Седмият момент е, че на ЕС не му е ясно как да възприема Русия. ЕС признава цивилизационните особености на Китай, Индия или Саудитска Арабия, но не и нашите. Естествено не ни смятат за пълноправни европейци. Но Русия също не прилича на обикновените азиатци, чийто живот е подреден съвсем различно от този на Запад. Да, дори да считат Русия за не-Европа, тя пак прилича повече на Европа, отколкото на класическа Азия. И ако е така, възможно е да не сепризнава уникалността на пътя ѝ на развитие и да ѝ се оказва натиск.

Осма точка е зависимостта на Европейския съюз от САЩ. Европейците са свикнали да говорят с незападния свят с един глас с американците (което не изключва противоречията между тях, но те не променят същността). Американците всъщност отказаха диалог с Русия още през 2012 г. За тях отделянето на Украйна от Русия е може би основна задача от планетарен мащаб. Естествено, европейците няма да се карат със САЩ заради отношенията с нас. Освен това самите те не харесват Русия.

Деветата точка е, че в Европа има страни, които по начало имат лошо отношение към Русия. По този начин Полша и балтийските страни при всяко своеправителство са убедени, че трябва да бъдем подложени на изключителен натиск. Далеч по-влиятелната Холандия иска да ни накаже за самолетната катастрофа MH-17 над Донбас. Много политици в Чехия или Швеция градят кариерата си на русофобия, а и в Германия, Франция и дори в Италия или Гърция има достатъчно такива. Естествено, те ще блокират всяко решение, насочено към истински диалог с Русия.

И накрая, десетият момент. Европейският съюз, пълен с вътрешни противоречия, има нужда от външен дразнител, който да го обединява. Имаме нужда от грешното „друго“, до което ЕС и отделните му страни биха изглеждали образцово. Трябва да е голямо, да има някаква представа за него, но "захапването му" не трябва да е много страшно. Страшно е да се нарочат Китай или Саудитска Арабия на тази роля, Нигерия няма да се разбере. Но Русия е тъкмо. Хем голяма, хем ще отговори умерено.

Естествено, в тази ситуация Европейският съюз е готов да разговаря с Русия само под формата на ултиматуми. Максимумът е да се обсъждат третостепенни въпроси като спасяването на давещите се в открито море. И за да се промени подходът на европейците към нас, е необходимо да ги принудим да ни уважават. Ако Европа не иска да говори с нас по десет причини едновременно, тогава ще ни бъдат достатъчни три стъпки, но много значими.

Първата е да се постигнат военни победи в Украйна. Втората е да устои на натиска на западните санкции. Третата е да засилят позициите ни в незападния свят. Веднага щом постигнем това, Европейският съюз ще започне диалог по същество с нас. Нека неохотно, преодолявайки себе си, но да започне. Човек може да чака безкрайно сланата в европейските апартаменти, за да го принудим да се отнася към Русия с необходимото уважение. Но всъщност сами трябва да действаме.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com