Франция е една от основните страни на ЕС. Вътрешната фрагментация, проявена от президентските и законодателните избори, без ясно мнозинство в парламента за преизбрания президент Макрон, може следователно да окаже влияние върху бъдещия курс на ЕС, както през този шестмесечен период, под председателството на Франция, така и отвъд него.
Франция се оказа разделена. Избирателите изпратиха смесени послания в тревожна ситуация, там и другаде, белязана от необуздана инфлация и перспектива за икономическо свиване.
Вече се появиха четири версии на Франция. Първият, феномен, който вече беше очевиден преди пет години и започва да се разпространява в ЕС, включва негласуване (при над 50%), тенденция, която се забелязва в различни други страни от известно време, която подкопава демокрациите и същевременно е симптом и причина за дълбоко неразположение.
Втората Франция е тази на собствените социал-либерали на Макрон, които се стремят да преодолеят традиционното разделение между ляво и дясно; макар че за да управлява, за да направи Франция управляема – както се вижда във Франция – той ще трябва да зависи от това, което остава от последната.
Третата Франция включва лявото, преустроено от Меланшон повече в стила на испанските Unidas Podemos и по-малко в социализъм/социалдемокрация, затънали в дълбока криза. Идеята на Делор, че европейският прогрес е рожба на добродетелната любовна връзка между социалдемокрацията и християндемокрацията (също в залез) отдавна е избледняла.
Четвъртата Франция е крайната десница на Льо Пен, която се префасонира в "по-уважавана“.
Последните две означават, че има две опозиции, изправени една срещу друга в Народното събрание, а също и на улицата, където фракция на негласувалите също може да се появи отново.
Трябва също така да се отбележи, че критиците и онези, които са открито враждебни към ЕС, значително превъзхождат класическите проевропейци във Франция, което подкопава способността на Макрон да следва европейски политики, да не говорим за реформиране на договорите на ЕС; такава реформа е необходима, но ще трябва да бъде подложена на референдуми в различни страни, включително и най-вече Франция.
Вярно е, че във Франция (и в различни държави-членки на ЕС) външната политика до голяма степен е област на изпълнителната власт, но в една сложна Европа много от европейските решения трябва да бъдат ратифицирани от Европейския парламент и от националните парламенти.
При ситуацията, каквато е, Макрон загуби доверие и влияние в Европа, която е по-обединена, но и по-зависима от САЩ с войната в Украйна.
Наличието на силна изпълнителна власт в Париж беше от решаващо значение на фона на шестмесечното председателство на Франция в Съвета на министрите и множеството кризи в Европа (и света). Макрон разбра, че Франция не може да се справи сама, дори с Германия на борда. Образът на Макрон, Шолц и Драги във влака и в Киев е значимият, дори и да е този на реализма, а не на справедливостта.
Това е образ, който предвещава ново разпределение на властта, макар и зависимо от избори, които създават политическа фрагментация, плод на различни припокриващи се поляризации, които могат да бъдат подчертани във всички европейски общества.
Франция е във фаза на възстановяване. Същото важи и за ЕС, още повече в разгара на инфлацията и перспективите за рецесия, които изискват солидарност; както и доставките на газ, тема, в която Европейският съвет се задълбочи миналата седмица с неравномерни резултати, въпреки че, освен приемането на Украйна и Молдова като кандидатки за членство в ЕС, той неубедително обсъди идеята на Макрон за създаване на Европейска политическа общност, възкресяването на идеята на Франсоа Митеран за Европейска конфедерация (вече не включваща Русия, както някога).
Макрон не е единственият, който трябва да изобрети, както обеща, нов начин за правене на политика, освен коалициите, необходими за управление, които са характерни за периода след изборите; същото важи и за ЕС като цяло, който е коалиция par excellence и е напреднал на много фронтове през последните години, макар и по вечно труден път.
Голямата консултация, Конференцията за бъдещето на Европа, послужи за малко. Вярно е обаче, че тези отвън, като Украйна и много балкански държави, нетърпеливо искат да се присъединят. Въпреки това, изправен пред войната в Украйна, не е нито жизнеспособно, нито привлекателно за ЕС или неговите граждани да трябва да избират между „мултилатерализма и смъртта“, а именно войната, както твърди Иван Кръстев на годишната среща на върха на Европейския съвет относно Външни отношения (EFCR) в Берлин.
Но Европа все още не е осъзнала как се е променил светът, не само Русия и Китай, но и Глобалният Юг, който иска да се появи (след като настоящата криза бъде разрешена), да се постави на картата и да заложи претенции за правата си, включително над своето минало. А липсата на проницателност на ЕС „може да го унищожи“.
Най-голямата опасност, според този аргумент, е „провал, когато става дума за ефективно реагиране на тези промени“ и за ефективност, защитавайки своите интереси и ценности, поне за себе си, в този нов свят. И такъв провал може да започне не в институциите, а в самите европейски общества. Като например Франция.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
