/Поглед.инфо/ За годишнината от падането на Берлинската стена художникът Ядегар Азизи представи уникална изложба: панорамата изобразява Берлин в средата на 80-те години на миналия век - Западен и Източен. Според Euronews художникът отбелязва, че основната му цел е била да изобрази тежестта на ежедневието и непреодолимите обстоятелства, към които хората в разделения град са били принудени да се адаптират.

През годините на разделението на Германия тук преминаваше границата между ГДР и Федерална република Германия, имаше кули и опъната бодлива тел. През ноември ще се навършат 30 години от падането на Берлинската стена. Дълги години тя е олицетворение на Студената война, символ на конфронтацията и враждата. Днес немците не обичат да си спомнят онова трудно време, когато страната им беше разделена. Художникът Ядегар Азизи обаче смята, че историческата памет е задължение на съвременниците към бъдещите поколения.

За годишнината от падането на Берлинската стена той представи уникална изложба. Намира се в близост до прочутия контролно-пропускателен пункт «Чекпойнт Чарли» на Фридрихщрасе. Говорим за панорама с широчина 60 метра и височина 15 метра, която изобразява Берлин в средата на 80-те години на миналия век - Западен и Източен.

Панорамата на Азизи е чисто личен поглед на художника. Самият той е живял дълги години в района на Кройцберг в непосредствена близост до Берлинската стена.

ЯДЕГАР АЗИЗИ: За нас стената беше част от ежедневната реалност. Това беше нормално. Ходехме в ресторанти до стената, забавлявахме се. И често мисля за тази нормалност. Имах приятел, който живееше до стената. Спомням си, че веднъж го посетихме, пихме кафе. Погледнах през прозореца към стената, след което се обърнах и веднага започнахме да говорим за обикновени неща. За нас изглежда, че стената не съществуваше.

Както отбелязва Азизи, основната му цел е била да изобрази тежестта на ежедневието и непреодолимостта на обстоятелствата, към които хората са били принудени да се адаптират в разделения град по време на Студената война в течение на близо 30 години.

Превод: М.Желязкова