Изминаха повече от пет години и половина, откакто британците решиха да се отделят от Европейския съюз. Но, както пише Le Figaro, това решение все още не е окончателно завършено. И така, на 5 ноември се проведе нов кръг от преговори. ЕС упреква Обединеното кралство, че не спазва всички условия на споразумението от 17 октомври 2019 г.
По-специално, британците не подкрепят митническите и санитарни разпоредби, наложени между тях и Северна Ирландия, тоест през самата Британия. Би могло да се въведе сухопътна граница на територията на Ирландия, където логично би трябвало да премине тя.
Ала вместо това, както отбелязва авторът на статията, в този случай е прието това странно решение, тъй като страните се страхуват от подновяването на конфликта между ирландските католици и протестанти, който с различна интензивност се развиваше четвърт век /1972 - 1998 г./
По мнението на автора на статията, проблемът е в това, че за британците е трудно да изпълнят това, което сами са подписали и ратифицирали. Вътрешната граница с Ирландия им изглежда излишна, биха искали да я ревизират по време на нови преговори или поне да обсъдят друг начин на нейната организация и подреждане.
Към това се добавя и спорът за риболовните лицензии, който е особено активен в отношенията между Франция и Обединеното кралство. И така, по време на напускането на Обединеното кралство, страните се споразумяха, че европейските рибари, които са свикнали да ловят риба в британски води, ще могат да продължат да получават лиценз за това.
Но споразумението не съдържаше необходимите за това документи. В резултат на това около 200 френски риболовци не могат да преминат през необходимите процедури. Освен това въпросът за мигрантите е остър: Лондон обвинява Париж, че не пречи на мигрантите да влязат на британска територия през пролива.
Политиката също се намесва в ситуацията. От една страна Борис Джонсън иска да се покаже като защитник на „Мъгливия Албион” от „жабарите”. Във Франция предизборният сезон тъкмо започва, така че френските власти искат да покажат, че защитават интересите на своите рибари. Затова те започнаха публично да вдигат нивото на дискусия, когато това не беше необходимо.
Тази криза засяга малкозначителна тема, но показва цялата печал на настоящата ситуация, отбелязва авторът на статията. Страните нямат глобална стратегия, но въпреки това Франция и Великобритания са дългогодишни, вековни съюзници, имат толкова много да правят заедно.
По-специално, те трябва да засилят сътрудничеството във военната сфера, да засилят дипломатическите контакти пред лицето на такива страни като Русия, Китай, Иран, Турция. В Средиземно море те трябва да обединят усилията си, за да осигурят зачитане на морското право и да спрат разширяването на турското влияние. А в случая с Иран Лондон и Париж, като членове на Съвета за сигурност на ООН, могат да окажат натиск за връщане на Вашингтон и Техеран към конструктивен диалог.
По въпроса за Русия и Китай, преди всичко, те трябва да създадат общ фронт за киберсигурност. Също така авторът на статията счита за необходимо създаването на военноморска база в Балтийските държави и в Китайско море, за да покаже ангажимента на Лондон и Париж да защитават свободата на корабоплаването.
По всички тези въпроси двете страни трябва да работят заедно, а не да се карат по търговски и полицейски въпроси, които биха могли лесно да бъдат решени при желание, пише Le Figaro.
Превод: ЕС
