/Поглед.инфо/ С приемането на президентския мандат Емануел Макрон постепенно забравя за „либералните” си изборни обещания и провежда политика на засилване на ролята на държавата в живота на страната, пише Le Figaro. Както отбелязва изданието, от сега нататък целта на френското правителство не е да предостави средства за решаване на проблемите, а да ги решава самостоятелно във всички сфери на обществения живот. Това е белег на поражението на правовата държава, която сега е заменена от социалната, уверен е вестникът.
След шестмесечното затишие поради кризата с „жълтите жилетки”, политическият живот във Франция се възобновява, като се фокусира върху въпроса: „Промени ли се Емануел Макрон?”, Пише журналистът Бертил Баяр от Le Figaro.
Както обаче отбелязва авторът, в тези аргументи не е засегнат друг въпрос, свързан с „макронизма”: това, че по време на президентския си мандат френският лидер се движи все по-далеч от либерализма и се опира на идеологията на силната държава. Така мерките, обявени от държавния глава по време на пресконференция на 25 април, свидетелстват не само за допълнителни бюджетни разходи, които се оценяват на между 17 и 25 млн. евро, но и за разширяване на сферата на държавното влияние.
Най-ярък пример е обявената реформа на семейните фондове, които ще получат статут на държавни структури, които гарантират изплащането на издръжките. Това е добро намерение, но отбелязва пристигането на социалната държава, за да замени правовата, отбелязва авторът. Това е белег за поражението на правната система, което не може да принуди родителя да издържа детето си.
Може би тази мярка, предназначена да подкрепя самотните родители в трудна ситуация, изглежда като оправдано отклонение от либералните обещания на макронизма, но сега борбата срещу „слепите зони” на обществената политика става приоритет за Емануел Макрон и правителството, оглавено от премиера Едуард Филип, отбелязва журналистът.
Целта на тази стъпка е да доближат действията на държавата до нуждите на гражданите, но опасността е в крайна сметка всички проблеми да попаднат на плещите на държавата, която ще трябва да се справи с всички разочарования и да запълни всички проблеми в обществото. „Идеята е да не продължаваме да осигуряваме средства за намиране на решения, а да намираме решения директно и навсякъде”, предупреждава наблюдателят.
Както отбелязва Баяр, на скорошна пресконференция Емануел Макрон е питан повече за президентските задължения, отколкото за визията му за справедлива роля на държавата. Така в изказванията на френския лидер „вторият акт” на президентския мандат започва с обещания за „по-добра” държава, без да се уточнява дали участието ѝ в живота на страната ще се увеличава или намалява.
Въпреки това има повече признаци на централизация. Така реформата на социалната сигурност на безработните бе прехвърлена от социалните партньори на правителството (представители на предприемачите и на трудещите се) към държавата, като намаляването на броя на служителите вече не е цел, а държавната банка Bpifrance възнамерява да финансира публични проекти. Като се има предвид, че мерките за либерализиране на икономиката остават точкови и скромни, става очевидно накъде клони баланса между либерализма и етатизма на Еманюел Макрон, заключва журналистът.
Превод: В. Сергеев