През октомври 2018 г., няколко седмици преди началото на протестите на жълтите жилетки, тонът на Еманюел Макрон по отношение на Източна Европа все още беше много по-различен от тона на неговите предшественици, които често пренебрегваха тази част на континента, припомня кореспондентът на Le Monde във Виена Жан-Батист Шастанд.
Така, за разлика от Жак Ширак, който обвини Източна Европа за „пропуснатата възможност да помълчи“ по въпроса за войната в Ирак, Макрон призова гражданите на Чехия и Словакия „да не пропускат възможността да се изкажат“. Тогава френският лидер все още се радваше на плодовете на успеха на инициираната от него реформа на директивата за свободното движение на работници, показвайки интерес към региона, който от дълго време не интересуваше и дори предизвикваше презрение сред френските елити.
Година по-късно ситуацията се промени драстично, отбелязва авторът. Макрон не само беше принуден да прекъсне европейското си турне поради спешни обстоятелства вкъщи, но и се върна към много по-традиционните представи на Франция за външната политика. През последните няколко седмици той многократно е обиждал лидерите на държави в региона със своите изявления.
Първо, в интервю за седмичника Valeurs actuelles, ръководителят на Франция разкритикува имиграцията в ЕС чрез „нелегални украински и български банди“, като отбелязва, че предпочита легалните имигранти от Гвинея и Кот Д'Ивоар. Така президентът „възприе стария френски синдром на „полския водопроводчик“, когато при всеки мигрант от изток се наблюдава фактора на социален дъмпинг“. Това безапелационно изявление предизвика възмущението на София, като се има предвид, че българите като граждани на ЕС могат да работят на законно основание във Франция.
Няколко дни по-късно, в интервю за списание Economist, Макрон разкритикува Босна и Херцеговина, като я нарече балканската „бомба със закъснител“ заради проблема с връщането на сирийските джихадисти в родината им. Всъщност босненската държава до голяма степен е нефункционална, но проблемът в никакъв случай не е във връщането на бойци от Сирия, отбелязва авторът и добавя, че Франция е изправена пред същия проблем, без готово решение. Източна Европа беше още по-шокирана от използването на този аргумент, за да оправдае своето вето върху откриването на процедурата за присъединяване към ЕС на Северна Македония. Този отказ бе приет като друг израз на историческия скептицизъм на Франция по отношение на разширяването на ЕС за сметка на бившите комунистически страни, обяснява изданието.
Към горното може да се добави новата политика на Макрон към Москва, връзката, с която той иска да „преосмисли“, както и изявленията му за „мозъчната смърт“ на НАТО, което предизвика възмущение в Източна Европа. Полският премиер Матеуш Моравецки нарече думите на френския лидер опасни, като подчерта, че НАТО е "най-важният алианс в света за поддържане на мир и свобода". Според вестника съседите на Полша в региона подкрепят тази позиция.
Имаше един лидер в региона, който прие думите на Макрон сравнително благоприятно - унгарският премиер Виктор Орбан. „Трябва да развиваме повече собствената си армия“, каза той на 14 ноември. От своя страна Макрон даде да се разбере, че разчита на помощта на Орбан в убеждаването на нерешителната Полша. Ако по време на подготовката за изборите за Европейски парламент Макрон направи ръководителя на Унгария, заедно с други нелиберални лидери, свой основен опонент, днес между двете държави се образува своеобразен съюз, смята журналистът. През октомври ръководителят на унгарското правителство беше приет на Елисейските полета - за първи път от 2010 г.
Както заключава авторът, лавирайки между стратегическия избор и прерогативните изявления, френският лидер с новата си източна политика рискува да обърне гръб на онези в региона, които мечтаят за либералните идеали на Макрон.
Превод: М.Желязкова
