/Поглед.инфо/ Около 15 хиляди бежанци от Йемен, Иран, Сирия и Ирак са заседнали на границата между Беларус и Полша, в очакване на възможността да стигнат до Европа, съобщава германският телевизионен канал Welt. Не всички се стремят към Германия, а мнозина, които са стигнали до нея след това, са изселени от страната обратно в съответствие с европейските закони. В същото време бежанците в граничната зона са постоянно притискани ту от беларуските, ту от полските военни, а в местата на тяхното пребиваване няма вода, храна и електричество.

Щефан, моля, покажи ни по-точно този маршрут. Защо тези хора се опитват да влязат в Европейския съюз през Беларус?

ЩЕФАН ВИТМАН, кореспондент на Welt: Можем да проследим това и да им съчувстваме и, разбира се, да покажем откъде идват хората, тръгнали на пътешествие до Беларус, и след това да се опитаме да стигнем от там през Полша, Литва и Латвия до Германия, както и към Европа като цяло.

Самият аз посетих основния приемен център за бежанци в Айзенхютенщат, това е граничният регион между Германия и Полша. Някои от тях казаха, че не искат непременно да попаднат именно в Германия, - но за всички е общо желанието да са в ЕС. В същото време те, разбира се, знаят, че в Германия условията за тях са по-добри, отколкото на места, където се намират бежанци в други европейски страни.

От Йемен, Иран, Сирия, Ирак – оттук идват повечето хора, които наистина тръгват по пътя си към Беларус. Те имат две възможности: или да отидат направо до Минск със самолет, или първо да стигнат до Турция, а след това от Турция до Минск. Защо така?

Защото беларуският владетел Александър Лукашенко е разрешил безвизово влизане в страната за гражданите от 76 държави, включително такива от кризисни и военни райони, което естествено подхранва надеждите на хората и ги привлича от цял свят с факта, че през Беларус и Минск след това можете да отидете по-нататък в Европа. Затова много хора поемат по пътя към Беларус с надеждата за по-добър живот.

Там, в червената зона, за която току-що чухме, на границата с Латвия, Литва и Полша, сега има около 15 хиляди души, които се надяват да преминат тази граница. Намират се в доста нечовешки условия, защото постоянно ги ескортират обратно от полска страна. Аз лично разговарях в този първичен приемен център за бежанци с хора, които казаха, че не им дават нито вода, нито храна, че там няма ток. Беларуските военни ги прекарват през границата, полските ги събират там и ги изхвърлят обратно и всичко това се повтаря едно след друго.

Тези 15 хиляди души, които стигнаха тук, след това се движат предимно пеша през Полша и в един момент се свързват с банди контрабандисти, които ги събират и се опитват да ги транспортират по-нататък в Германия с помощта на различни видове превозни средства.

Тук виждаме текущия брой на бежанците в страната: през 2021 г. броят на незаконните преминавания на границата към Германия възлиза на 6557 случая. Трябва също така да се каже, че не всички от тях ще могат да останат тук поради законите на ЕС и Женевската конвенция за статута на бежанците. Основно поради регламента Дъблин II, търсещите убежище или просто приют, трябва да кандидатстват за този статут в страната, в която за първи път са влезли в Европейския съюз.

В повечето случаи това е Полша. Само през изминалата 2020 г. 3000 бежанци бяха изпратени обратно в Полша. За повечето Германия наистина не е крайна спирка, а просто още една междинна стъпка, преди да могат да бъдат върнати отново.

И ние не знаем точно колко стотици или дори хиляди хора чакат сега в тази гранична зона, за да влязат в Полша или по-нататък в Западна Европа.

Благодаря ти за този анализ на ситуацията, Щефан.

Превод: ЕС



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели