/Поглед.инфо/ 2021 г. се оказа трудна за Беларус, дори драматична. Миналата година ясно се проявиха последствията от кризата, която избухна в републиката след президентските избори през август 2020 г. Белоруският режим оцеля, но беше принуден да пожертва много от принципите на предишната си политика.

Сривът на западната мрежа за влияние

Във вътрешната политика на Беларус основните промени засегнаха отношенията между властите и прозападното „гражданско общество“, което до август 2020 г. се чувстваше много спокойно.

Въпреки това, след като западната мрежа за влияние в Беларус показа своята нелоялност към властите, превръщайки се в основен локомотив на протестите, острата реакция стана неизбежна.

Основният удар се нанесе върху информационната сфера, където в предишния период прозападните медии и ресурси в Интернет успяха да установят негласен монопол.

Може би най-шумното и символично събитие в тази област беше поражението на информационния портал “Тут”, който дълги години беше водещ информационен ресурс и лидер на общественото мнение. Краят на този информационен Левиатан беше бърз. Порталът престана да съществува като стопански субект и юридическо лице, а уебсайтът му с целия архив от публикации е ликвидиран. Остатъците от редакционния екип в изгнание организираха нов информационен ресурс "Зеркало", достъпът до който е ограничен в Беларус .

След “Тут” и най-влиятелните прозападни информационни ресурси и канали в “Телеграм” попаднаха под затегнатото законодателство за противодействие на екстремизма. Всички тези мерки, разбира се, не доведоха до премахването на прозападната информационна мрежа, но ѝ нанесоха сериозен удар, намалявайки значително възможностите за нейното влияние.

Конституционна реформа

Друго важно вътрешнополитическо събитие за Беларус беше подготовката на конституционна реформа.

Въпреки че конституционният референдум е насрочен за февруари 2022 г., проектът на актуализираната конституция се появи едва сега. Както се очаква, основната иновация на реформата ще бъде, че Всебелоруското народно събрание ще придобие конституционен статут и може да се превърне в нов център на властта.

Новият орган ще получи много широки правомощия и ще отнеме част от властовите функции на президента (по-специално назначаването на съдии и членове на централната избирателна комисия). Освен това ВНС ще има право да отстрани президента и да взема решение за легитимността на изборите.

Логично е да се предположи, че основната цел на конституционната реформа е контролиран преход на властта, при който политически лидер отстъпва креслото на държавен глава на наследник, но в същото време запазва контрола върху процеса на прехода. Версията на "казахстанския" модел на преход с прехвърлянето на Лукашенко в статута на председател на ВНС сега изглежда по-реалистична.

Новата конституция, ако бъде приета, ще означава преход от централизирана президентска република към система с два политически центъра - президент и ВНС . В същото време ролята на парламента, партиите и другите традиционни "западни" институции на представителната демокрация ще остане незначителна, както е сега.

Очевидно задачата е да се запази властта в ръцете на сегашната управляваща група, оглавявана от Лукашенко, но залогът е върху това властта да стане горе-долу по-колективистична и институционална.

Идната година ще покаже доколко този план ще бъде изпълнен и дали конституционната реформа ще доведе до нов кръг от политическа криза.

Външна политика

По външния контур продължи и се влоши кризата на многовекторния курс, който официален Минск следваше до август 2020 г.

Отношенията между Беларус и Запада влязоха в етапа на нова Студена война. В отговор на западните санкции и непризнаването на резултатите от президентските избори Беларус се оттегли от споразумението за реадмисия с ЕС и спря членството си в Източното партньорство. Опитите на официален Минск да влезе в пряк диалог със западните страни не доведоха до съществени резултати.

Особено се влошиха отношенията с Литва и Полша. Тези страни традиционно прокарват най-твърдата линия по отношение на Минск. През 2021 г. ситуацията се влоши от миграционната криза, която Вилнюс и Варшава активно използват за изграждане на напрежение.

Напротив, през 2021 г. имаше положителна тенденция в белоруско-руските отношения. През есента най-накрая бяха подписани 28 пътни карти за интеграция, разговори за които се водят от 2019 г., а белоруските власти за първи път започнаха да говорят за възможността за официално признаване на руската собственост върху Крим.

Пред лицето на конфронтацията със Запада съюзът с Москва стана практически безспорен за Беларус, въпреки че белоруското ръководство все още не желае да се хвърли в прегръдките на Москва и се опитва да поддържа баланс между Запада и Изтока.

От своя страна Москва, като е в опозиция на колективния Запад, също не се стреми да натрапва темата за интеграция с Беларус. В западните покрайнини на бившия СССР (Беларус, Украйна, Молдова) се е развил своеобразен стратегически застой, при който нито Русия, нито Западът са готови за решителни действия и подкрепят статуквото.

Официален Минск е доста доволен от това. Въпреки срива на многовекторния подход и нарасналата зависимост от Русия, белоруските власти запазват широка автономия по вътрешнополитическите въпроси.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели