/Поглед.инфо/ Русия бе лишена от правото да гласува в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и в отговор на това спря да плаща членски внос. В резултат на това я заплашва истинско изгонване от Съвета на Европа и това е последният символ на ангажимента на Русия към европейските ценности, пише бившият френски посланик в Русия Клод Бланшмезон в статията си за Le Monde.

Ако в близко бъдеще нищо не се направи, до юни Русия може да бъде изключена от Съвета на Европа, пише бившият френски посланик в Русия Клод Бланшмезон в статия за Le Monde. Според него последиците от това събитие могат да бъдат много тежки.

Дипломатът нарича Съвета на Европа последната институция, която символизира участието на Русия в Европа и нейните ценности. В случай на оттегляне на Русия, постиженията от последните 20 години могат да бъдат заличени, а руснаците няма да могат да предявяват искове в Европейския съвет за правата на човека.

Сам по себе си Съветът на Европа обединява 47 европейски държави по въпросите на правосъдието и правата на човека. Русия искаше да се присъедини там веднага след разпадането на СССР, но й казаха, че първо трябва да се установи правна държава на нейна територия. В резултат на това Русия беше приета през 1996 г., когато Борис Елцин бе заплашен от тежко преизбиране, а европейските страни решиха да не позволят на Русия да направи крачка назад и да избере комуниста Зюганов.

В резултат на това първото нещо, което Москва наложи беше мораториум върху смъртното наказание, който по-късно прерасна в забрана. Въпреки това, както отбелязва авторът на статията, има руснаци, които са против тази забрана - например, Владимир Жириновски постоянно включва в програмата си клауза за премахването на тази забрана.

Освен това, като ратифицира Европейската конвенция за правата на човека, Русия автоматично дава възможност на своите граждани да потърсят съдействието на Европейския съд по правата на човека, когато всички национални юрисдикции са изчерпани. И днес руснаците активно използват тази възможност. Така само през 2018 г. са подадени 1572 съдебни дела, от които 268 са разгледани. В резултат на това Русия трябва да плати големи суми на онези, които съдът е оправдал: €14,5 млн. годишно.

Поради анексирането на Крим, вместо да приеме резолюция, осъждаща Русия, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа реши да лиши руските представители от гласуване. Такова вече беше правено през 2000 г. по повод на Чечения, но след това блокирането продължи девет месеца. Този път ситуацията не намери своето разрешение и в резултат от това Русия реши да не изпраща делегацията си в Страсбург, докато не получи правото да гласува и не е платила членски внос от €33 млн. В Съвета на Европа възникнаха проблеми с бюджета, ще започнат съкращения, предрича дипломатът.

Но в политически план ситуацията се усложнява от факта, че през юни предстоят нови избори за Генерален секретар на Съвета на Европа и такова решение е трудно да си представим без руските парламентаристи. Освен това, съгласно правилата, приети в Съвета на Европа, съществува процедура за изключване, която може да бъде започната за държава, която не е изпълнила финансовите си задължения за две години. Но Русия може да изпревари и да заплаши с излизане от Съвета на Европа.

„Този „руксит” ще доведе до тежки последствия“, пише Клод Бланшмезон. Той ясно ще бъде оценен като желание да се отдалечи още повече от Европа. "Това ще развърже ръцете на най-ретроградните националисти, най-големите демагози сред популистите и най-упоритите служители по сигурността в Русия." И на пострадалите ще отнемат последната надежда за правосъдие, отбелязва дипломатът.

Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров нееднократно е заявявал, че Русия не иска да напусне Съвета на Европа, но тя ще трябва да го направи, ако я подтикват към това. Въпреки това, авторът на статията отбелязва, че в Русия ще бъде разгърната дискусия за това. Така националистите призовават за оттегляне от Съвета на Европа, който постоянно обвинява Русия във всичко и не търси диалог. Други са по-загрижени за имиджа на Русия и подобряването на отношенията със съседите си, когато САЩ късат договорите, а Китай показва своите икономически апетити.

Креслото на президента в Съвета на Европа сега отива във Франция и тя трябва да предложи някаква формула, която ще позволи да се избира новия генерален секретар с пълен състав, пише дипломатът. И когато той бъде избран, на първо място той ще трябва да разреши конфликта между Парламентарната асамблея и Русия. Тогава Съветът на Европа ще си добави имидж като на общоевропейска организация, и Русия ще може да придаде тежест на постоянните си предложения за сигурност в Европа. И руските граждани вече няма да се чувстват изоставени, отбелязва авторът на статията.

Президентът на Франция Емануел Макрон заяви на форума в Санкт Петербург, че възнамерява да укрепи присъствието на Русия в Европа. Клод Бланшмезон му предлага това поле на действие, за да въплати на практика даденото обещание.

Превод: М.Желязкова