/Поглед.инфо/ На фона на градушката обиди по адрес на местните журналисти в социалните мрежи, регионалните редактори застанаха в защита на своите журналисти пред критиките към начина им на отразяване на кризата с горивата и храните.

Недостигът на шофьори за тежкотоварни автомобили принуди през последните дни някои компании да затворят бензиностанциите си и да ограничат доставките на гориво на човек, което според Асоциацията на търговците на горива е „катастрофална ситуация“.

Но някои хора започнаха да обвиняват медиите за раздухване на паника и за масовите презапасявания на неин фон, като един местен журналист съобщи, че е наречен „най-големият идиот в Блекпул“, а друг репортер се оплака , че е получил „толкова много обиди“.

Редакторите вече се изказаха за критиките в “Туитър”, наричайки вината, приписвана на новинарските медии, „мързелива и агресивна реакция“ към кризата.

Ребека Бърдмор от всекидневника “Блекпул Газет” написа в “Туитър”: „Сарказмът, насочен към журналистите и медиите, “отговорни“ за недостига на гориво, е толкова странен. Потърсете поне един репортаж, директно призоваващ хората да изкупуват в паника, така че не, това не е наша вина. Наистина ме забавлява как някой току-що ме нарече „най -големият идиот в Блекпул“ и аз ще нося този етикет с гордост, толкова е впечатляващо”.

В отговор журналистът на вестник “Уилтшир Тудей”р, Даниел Джей Уеб писа, че е получил „толкова много обиди“, въпреки факта, че от статиите му „е ясно, че няма недостиг на гориво“.

Пол Джоунс, редактор на седмичния таблоид “Съмърсет Кънтри Газет”, заяви, че смята коментарите за вината на медиите за паниката „шокираща и плашеща в еднаква степен“.

„Получихме много коментари, че „не е било нужно да отразяваме“. Какво да не отразяваме? Че има недостиг на шофьори на тежкотоварни камиони? Или за какво говорят политиците? Или какво изобщо става?”, пита той.

"Защото, ако се опитате да разгърнете до край веригата на логическите разсъждения, тогава докъде ще стигнем? Кой решава, че не трябва да говорим за нещо? Кои събития, които се разгръщат в момента, според хората трябва да бъдат игнорирани? Внимавайте с това, което искате, защото един ден може да се случи нещо, което бихте искали да видите в медиите, но ще обвинявате същите медии, че не са го направили”, смята Джоунс.

Репортерите от регионалната преса продължават прякото отразяване през уикенда и тази седмица от бензиностанциите в зоните им на отговорност за дълги опашки на бензиностанциите по цялата страна.

Люк Беърдсуърт, редактор на уебсайта на “Ланч Лайв” пише: „Няма съмнение, че съобщенията за неща като празни рафтове и тръбопроводи могат да доведат до повече притеснени хора, които да се присъединят към паниката. Трябва да има обмислена дискусия как да се отразява отговорно. Ако сте обиждали местните журналисти, тогава не можете да участвате в тази дискусия. ”

Алия Зайед, редактор в сайта “МайЛондон” добави: „Хората критикуват журналистите, че докладват обективно за недостига на гориво и ни обвиняват в “паникьорство”, но със сигурност знаете, че ако не бяхме покрили недостига на гориво, всички щяха да казват „Защо медиите не обръщат внимание на проблем?!” и биха ни обвинили, че седим в джоба на горивните корпорации."

Редакторът на “Харфорд Таймс” Джон Уилсън пише: „Обвиняването на медиите е мързелива и агресивна реакция, дължаща се на разочарование от сложните проблеми. Да се застрелва вестителят не е най -добрият начин да останете в течение за събитията. ”

Коментарите на ДжонУилсън дойдоха, след като репортерът на Times Шарлот Моро постави под въпрос логиката на твърденията, че е имала личен интерес да настъпи горивната криза.

Тя написа: „Много жлъчка е излята върху журналистите за паническите скупчвания по бензиностанциите, но спрете за момент и помислете. Следващата седмица трябва да пътувам 160 мили, като водя децата си на училище, плюс всички останали пътувания, които всички правим всяка седмица. Защо ми е нужен дефицит на гориво? "

Превод: В. Сергеев