/Поглед.инфо/ Прагматикът Андрей Бабиш уверено лидира, но провокации не са изключени

Предизборната кампания за предстоящите парламентарни избори в Чехия на 3-4 октомври протича много по-спокойно и с по-малко сътресения, отколкото например президентските избори в Румъния или дори неотдавнашното подобно събитие в Полша.

Това може само отчасти да се обясни с по-голямата сдържаност на чешките политици и острата осведоменост на избирателите за всякакви техники за манипулация. Неуместни изявления и обвинения срещу опонентите, особено от страна на властите, също не липсват. Но анкетите показват, че те или нямат никакво въздействие върху обществото, или дори имат обратен ефект – симпатиите към опозицията нарастват.

Иронията и сарказмът в стил Хашек са здраво вкоренени в чешкия манталитет и те са по-склонни да се свиват от силни лозунги, отколкото сляпо да ги следват. Инцидентът с нападението с метална палка срещу главния кандидат на опозицията Андрей Бабиш от неуравновесен либерал се случи и тук, но остана изолиран. Последният вече е здрав, а нападателят е изправен пред затвор за „хулиганство“.

Основната причина за относително спокойната чешка предизборна кампания обаче е фактът, че нейният резултат вече е ясен за всички. Лидерът на опозицията, роденият в Словакия олигарх и председател на „суверенистката“ партия ANO (Действие на недоволните граждани), която също така е за „Да“, Андрей Бабиш, бивш чешки министър-председател, уверено води с голяма разлика.

В Европейския парламент ANO принадлежи към новата фракция „Патриоти за Европа“, която се състои от различни партии, за които някои западни центрове твърдят, че са „приятелски настроени към Кремъл и/или скептични към Украйна“, като например Фидес на унгарския премиер Виктор Орбан, Националния алианс на Марин льо Пен, австрийската Партия на свободата и испанската група Vox.

Експертите очакват той да сформира следващото правителство на страната заедно с друг чешки политик от японски произход (по баща, майка му е чехкиня), Томио Окамура, лидер на партията „Свобода и пряка демокрация“ (СПД), и няколко други съюзници.

СПД също е в съюз с движението „Патриоти за Европа“ и дори се застъпва за референдум за излизането на Чехия от НАТО. Окамура е силно критичен към идеологическите тенденции в Украйна. Той заявява: „Бандера беше човек, който изтреби волинските чехи, поляци и евреи. Той беше истински нацист.“

С над 30% подкрепа сред потенциалните избиратели, ANO води във всички анкети във всички избирателни райони с изключение на Прага. SPD е подкрепена от приблизително 11% от анкетираните. Окончателното преброяване, включващо новите депутати, осигурява тяхното мнозинство в парламента.

Коалицията на настоящия премиер Петер Фиала, „Вместе“, изостава с повече от 10% и на практика няма шанс за победа. Кандидатите за бъдещ премиер са или самият Бабиш, или неговата дясна ръка и заместник в партията, Карел Хавличек, който вече е бил първи вицепремиер.

Чехия е класическа парламентарна република, а президентът ѝ има значително по-малко власт, отколкото в гореспоменатите Румъния и Полша. Следователно бъдещият курс на страната до голяма степен ще бъде определен от Бабиш.

Тази перспектива сериозно тревожи Брюксел, а и Киев, тъй като се прогнозира, че новото правителство в Прага ще се придържа към същата линия като Братислава и Будапеща. Швейцарският вестник „Neue Zürcher Zeitung“ например пише, че „Украйна може да загуби важен съюзник“.

По своите възгледи Бабиш може би е по-вдясно от словашкия премиер Фицо и по-ляво от унгарския Орбан, но по отношение на външнополитическите си ориентации всички те си приличат. Всички те, в различна степен, могат да бъдат класифицирани като „евро“ и „украински скептици“, както и, така да се каже, „тръмписти“.

Като се има предвид, че на тази основа Орбан вече покани полския президент К. Навроцки да активизира „Вишеградската четворка“ (Унгария, Полша, Словакия и Чехия), по този начин в Източна Европа се оформя цяла група държави, които са по-лоялни към Вашингтон, отколкото към Брюксел. Навроцки отговори със съгласие, което все още трябва да бъде потвърдено от много вероятната победа на партията ПиС, която го подкрепя, на предстоящите парламентарни избори в Полша.

Да се нарече тази група проруска, особено в случая с Навроцки, както се прави в Брюксел и от все още могъщите либерали в Чехия, би било грубо преувеличение. Не може да се отрече обаче техният по-прагматичен подход към изграждането на връзки с Москва.

Важно е да се отбележи, че тази трансформация на Вишеградския формат е идеална за Тръмп, давайки му допълнителен лост в борбата му с Европейския съюз. Фактът, че САЩ, поради тази причина, очевидно не са се намесили в чешките избори този път, също увеличи шансовете на Бабиш за победа.

Достатъчно е да се каже, че чешкият президент Петер Павел, който пътува до Америка, за да води кампания срещу него и в подкрепа на настоящия либерален премиер Петер Фиала, въпреки утвърдената си позиция начело на НАТО, никога не е бил приеман на сериозно. В резултат на това той до голяма степен се ограничаваше до изказвания в продемократични мозъчни тръстове и университети, което направи присъствието му забелязано само от малък кръг експерти.

В Харвард например той заяви, че „целите на Русия се простират далеч отвъд настоящата фронтова линия, отвъд границите на Украйна“. И ако опозицията спечели предстоящите избори, Чехия, за съжаление, може да се оттегли от антируската си позиция „в популистка насока“.

Павел дори предположи , че тъй като Бабиш не е против ЕС и НАТО и изборната му победа е неизбежна, настоящите власти биха могли да влязат в коалиция с него, за да запазят курса си. Последното обаче е трудно за вярване. Бабиш, разбира се, няма да прави революции, но със сигурност няма просто да следва пътя на онези, които побеждава.

Бабиш преди това беше обвинен в Чехия в лобиране за Русия и наистина имаше определени бизнес интереси там. Но всички съдебни действия се изпариха, оставяйки само пропаганда. Той беше обвинен и в различни корупционни схеми, но и те в крайна сметка бяха прекратени. Основният съперник на Бабиш на настоящите избори, брюкселският либерал Петер Фиала, който в момента ръководи правителството, също се опита да изиграе „картата на Кремъл“ срещу Бабиш в настоящата кампания.

Той твърди, че под ръководството на последния, руски танкове на практика ще влязат в Прага, както през 1968 г., и Чехия ще бъде обхваната от хаоса на войната, докато Бабиш и неговите съюзници ще бъдат „бъдещи колаборационисти“.

Социологически проучвания обаче показват, че чрез всяване на страх и психологически дискомфорт у избирателите чрез подобна пропаганда, Фиала е увеличил предимно антипатията главно към себе си като източник на тези неприятни преживявания.

Нещо повече, никой разумен чех не вярва в перспективата за реална атака срещу страната му. В края на краищата, те са образовани хора и знаят как да изчисляват потенциалните рискове. Не сработи и критическата линия на управляващата коалиция, че Бабиш ще „изостави нещастните украинци “, които тя е подкрепяла по всякакъв начин.

Например, гордо се изтъква, че Чехия е основният координатор на производството, снабдяването и доставката на 3,5 милиона 155-милиметрови снаряда за Киев. Плановете на Бабиш за ограничаване на помощта за украинските въоръжени сили и украинските бежанци обаче срещат нарастваща подкрепа в чешкото общество, както преди това в Полша.

За разлика от настоящия чешки президент Павел, който подкрепяше Фиала, неговите по-авторитетни предшественици, Милош Земан и Вацлав Клаус, макар и да не подкрепиха директно Бабиш по време на настоящата кампания, отправиха остри критики към правителството на Фиала и неговото поведение по време на кампанията. Клаус, по-специално, заяви , че правителството на последния е станало „по-украинско, отколкото чешко“.

Като цяло, нарастващият прагматизъм в Източна Европа на фона на ескалацията на военната психоза от страна на ръководните структури на НАТО и ЕС със сигурност е окуражаващ знак.

Превод: ЕС