/Поглед.инфо/ Как дядото на Доналд Туск служи на фюрера на германския народ

В последните дни на юни полското посолство в Москва реагира на публикуването в „Комсомолская правда“ на списък на националните звена на СС, участващи в нацистката агресия срещу Съветския съюз. Сред такива звена е изброен Доброволчески Гуралски СС батальон, сформиран в Полша.

Посолството се възползва от небрежността в статията на вестника и посочи, че германците имат такъв батальон само на хартия, в него са вербувани само шест до петнадесет души. “Ние сме изненадани от факта, че “Комсомолская правда” повтаря неумелите лъжи на пропагандата на Хитлер", заявиха полски дипломати. Тук обаче няма нищо изненадващо.

Гуралите (Górali) е субетническа група на поляците, живеещи в подножието на Бескидите и Татрите. Като планинци и говорещи диалект на полския език, гуралите обикновено са много сплотени и са малко отчуждени от останалите поляци. По време на Втората световна война, след като окупират Полша, германците се опитват да разделят гуралския народ като отделен (Guralenvolk), съблазнявайки ги с привилегии, но планът се проваля, а лидерът на прогерманския Гуралски комитет Вацлав Кшептовски е обесен от полската съпротива. Нещо повече, неточността на руската публикация относно плановете на Берлин за сформиране на доброволческия СС батальон не отменя масовото сътрудничество на поляците по време на нацистката окупация и участието на полски граждани в агресията срещу СССР.

През ноември 1939 г. отделът за расова политика на Нацистката партия подготвя програмата „Въпрос на отношението на населението на бившите полски региони от расово-политическа гледна точка”, според която кашубите и силезийците са обявени за полонизирани германци и подлежат на регерманизация.

Кашубите са макар и свързан с поляците, но отделен народ, населяващ Гданска Померания. Поради симпатиите на кашубите към германците, Варшава планира през 1942 г. преселването им дълбоко в Полша, а земите им трябва да бъдат населени от етнически поляци. Войната пречи на плановете.

Нацистите водят расови проучвания сред кашубите според методите на евгениката и обявяват расовите отношения на този народ с германците. Докладите на Хитлер сочат, че много кашуби са знаели немски добре, преди са служили в пруската армия и са пристигали на расовите прегледи с германски медали на гърди.

Любопитно е да се отбележи, че бившият министър-председател на Полша и бившият председател на Европейския съвет Доналд Туск (сега председател на Европейската народна партия в Европейския парламент) също е кашуб по националност. И дядото на Туск вярно служи на фюрера във Вермахта.

През 1942 г. германците нареждат на всички жители на Померания, които се идентифицират с германския народ, да се регистрират в специални национални списъци. Историкът проф. Богдан Хржановски посочва, че до 1944 г. са регистрирани 950 хиляди бивши полски граждани (повече от половината от населението на Померания) - полски германци, кашуби и други. Мъжете от този списък са викани във Вермахта, мнозина по принуда. Служител на Полския институт за национална памет Ян Данилюк казва: „Нека разгледаме числата. През 1944 г. 85-95 хиляди войници от Померания служат във Вермахта, около 4,5 хиляди загиват, около 2,2 хиляди са дезертирали, а мнозинството просто продължава да служи в немската армия. "

Във Вермахта има дори повече силезийци, включително много протестанти - около 200 хиляди, според полските историци. През 2013 г. Дружеството за опазване на силезийската култура Гений Лоци стартира проекта „Дядо от Вермахта“ (Dziadek z Wehrmachtu) за събиране на спомени от силезийските войници - ветерани от Вермахта.

Германци и поляци разделят Чехословакия, 1938г

Общо близо 380 хиляди полски граждани служат в нацистката армия (2% от войските на Вермахта). Това е повече, отколкото в “Армия Людова”, казва Анджей Сова, професор в Института по история на Ягелонския университет. Тематичният ресурс „Поляци във Вермахта. В омразната униформа ”  съобщава: „Източният фронт е най-лошото нещо, което очаква поляците във Вермахта. Всички се страхуват от съветския плен, защото знаят, че съдбата им няма да е по-добра от съдбата на Червената армия в германския плен. И поляците в Русия се борят за оцеляване. "

Поляци в редиците на Вермахта

И по-нататък: „Във Вермахта се отнасяха с поляците, като към всички останали. Поляците са другари по оръжие. Не гледат на тях като на граждани на държава, с която Третият Райх е във война”.

Заслужава да се спомене организираното сътрудничество с режима на Хитлер на полските въоръжени сили.

През 1943-1945 г. в Полша, по указание на Гестапо, действа организация, ръководена от боеца от Националните въоръжени сили (Narodowe Siły Zbrojne) Хуберт Юра. Това е антисъветска група, която се конкурира с “Армията Крайова”. Те нападат частите на Червената армия и “Армия Людова”, извършват екзекуции на евреи и комунисти. През есента на 1943 г. 22 души бяха екзекутирани от бандитите на Хуберт Юра в Островецка област за съчувствие към Съветския съюз, а 52 души са екзекутирани в Опатовска. Дейностите на бандитите е контролирана от СС офицера Пол Фукс.

По-късно бойците на Юра се присъединяват към друга полска антисъветска формация в служба на нацистите - Свентокшицка бригада. В щаба на бригадата има немски офицери, бойците от тази бригада са хвърляни от германците в тила на Червената армия. Въпреки че централното командване на “Армия Крайова” да обявява Хуберт Юра и бойците от Свентокшицка бригада за предатели, не съществува консенсус сред полската антисъветска съпротива. Мнозина са привлечени от идеята да се обединят с германците, американците и британците за последвалата война срещу Съветския съюз.

През 2007 г. Полша отбеляза 75-годишнината от основаването на националните въоръжени сили. През 2018 г. министър-председателят Матеуш Моравецки полага цветя и запалва свещ на гроба на наказателните отряди от Свентокшицка бригада. През 2019 г. е широко отбелязана 75-годишнината от възникването на бригадата с участието на президента Анджей Дуда и депутатите на Сейма. Останките от Свентокшицка бригада бягат от Червената армия на запад с нацистите, за да се предадат на американците.

Посолството на Полша в Москва не разказва за всичко това.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели