/Поглед.инфо/ Ускореният отказ от ядрената енергетика беше втората сериозна грешка на Европейския съюз и на "зелените". Първата грешка беше затварянето на въглищните ТЕЦ. Сега европейците набързо съживяват тези съоръжения и съживяват въгледобивната индустрия. Би било логично да се направи така и с ядрената енергия, още повече че е много по-чиста от въглищата, ако някой друг в Европа се интересува от това. Защо това не се случва?

Унгарският външен министър Петер Сиярто потвърди, че местният регулатор е разрешил изграждането на т. нар. ядрен остров и петия реактор на АЕЦ "Пакш-2". Строителството на новите реактори ще се извършва от Русия. Споразумения за това бяха постигнати още през 2014 г., но стартът на проекта беше забавен от унгарска страна. Но през юли тази година Сиярто след среща с ръководителя на “Росатом” Алексей Лихачов каза, че строителството на ядрени реактори може да започне още през септември.

Унгарският ядрен проект се оценява на 12,5 милиарда евро, 80% от тази сума Москва обеща да предостави като заем. Унгария очаква да пусне мощностите до 2030 г. В същото време мощността на атомната централа ще се удвои повече от два пъти. Това, според Сиярто, значително ще подобри сигурността на Унгария. Сега производството на почти половината от електроенергията в страната се осигурява от атома.

„Това е дългоочаквано разрешение, което се чака повече от пет години. “Росатом” отдавна е готов да започне работа, проблемът възникна от унгарска страна. Има обаче и положителни страни в това забавяне. Първо, с тази стъпка Унгария демонстрира не само желанието си да развива ядрената енергетика, но и че е готова да го направи заедно с Русия, което не е лесно в сегашните условия. Второ, сега Русия ще може да постигне споразумение с Будапеща и да минимизира рисковете от санкции за себе си, което е много важно. Защото видяхме от примера на Финландия, че е възможно да се инвестира в ядрен проект, в оборудване и след това да се получи прекъсване на договора “, казва Сергей Кондратиев, заместник-ръководител на икономическия отдел на Института по енергетика и финанси.

Недостатъкът на тази ситуация според него е, че този политически жест на Унгария в сегашните условия ще бъде по-скоро виртуален. За Унгария ще бъде трудно да започне изграждането на атомен реактор през следващата година и половина. Първо, това изисква взаимодействие с европейските регулатори, одобрение на проекта с “Евроатом” и прочее, което може да се забави поради геополитическата конфронтация с Русия. Второ, поради липсата на море, Унгария ще трябва да преговаря със съседните страни за транспортиране на оборудване и пристигането на руски специалисти, а това също ще бъде трудно при сегашните условия.

„Унгария и „Росатом“ ще трябва да си вземат почивка за година или година и половина, да изчакат трудната политическа ситуация и едва тогава да започнат да строят“, смята експертът.

Проблемът е, че сега трябва да се започне изграждането на нова атомна централа. „Реакторите на АЕЦ „Пакш-1“ трябва да бъдат изведени от експлоатация след 2031 г., като се вземе предвид удължаването на сроковете. Това означава, че е необходимо да се построи нов реактор сега, тъй като времето за изграждане на атомни електроцентрали в Европа през последните години надхвърли 10 години. В Русия проектите са най-бързи и се изпълняват в рамките на 6-7 години, но в Русия всички правила и разпоредби са ясни, а в Европа, като се вземат предвид преминаването на всички процедури и одобрения, може да отнеме повече от 10 години”, казва заместник-ръководителя на икономическия отдел на Института по енергетика и финанси.

Всяка година забавяне на пускането в експлоатация на АЕЦ “Пакш-2” след 2031 г. ще означава Унгария да търси вносна електроенергия в други страни, която така или иначе ще бъде по-скъпа. През последното десетилетие европейските страни поеха курс не само на извеждане от експлоатация на въглищните ТЕЦ, но и на преждевременно принудително затваряне на съществуващи ядрени реактори. И това беше поредната сериозна грешка на Европейския съюз. Ако европейските страни бяха запазили дела на атома в енергийния си баланс, тогава ще им бъде много по-лесно да оцелеят сега в настоящата енергийна криза. Ядреното производство е не само „зелено“, но и стабилно и евтино.

Отличен пример е Германия, която стриктно следва плана си да затвори всички ядрени реактори до края на 2022 г. И очевидно тя ще успее да изпълни плана.

„Доскоро повече от 10% от електроенергията в Германия се генерираше от атомни електроцентрали. Ако беше запазила поне този дял от ядрената енергетика, сега това щеше да бъде сериозна помощ за германската икономика, определено щеше да ѝ бъде по-лесно да оцелее в енергийната криза сега“, казва Кондратиев. Преди десет години делът на ядреното генериране в Германия беше 25%.

В Германия остават три действащи реактора , които тя ще затвори само след три-четири месеца. Въпреки че изглежда, че при такива условия е необходимо да се удължи експлоатацията на ядрените реактори, особено след като това е възможно, защото те са затворени „предсрочно“. Според Кондратиев тези реактори могат да работят още повече от една година - до края на 2030 г. и дори по-дълго. Въпреки това, германските власти, очевидно, не бързат да запазят ядрената енергия, така че не се предприемат никакви действия, включително бюрократични, за това, което изглежда глупаво в сегашната ситуация. Но „зеленото“ правителство позволява да се отворят старите въглищни станции и да се изгарят повече въглища.

Но Франция, подобно на Унгария, въпреки общата тенденция на Европа да се откаже от ядрената енергия, сега се радва, че не е побързала да унищожи цял сектор от икономиката.

„Ядрената енергия, разбира се, сега изглежда много привлекателна поради предвидимостта на ценовата стабилност. Това се вижда сега във Франция, където делът на ядреното производство е висок, което позволява на държавната компания ЕДФ да продава част от енергията на фиксирани ниски цени, включително на населението. Въздействието върху най-чувствителните категории потребители тук се оказа по-малко“, казва Кондратиев.

Въпреки че някои индустриални потребители във Франция също страдат, това вече не се дължи на френската система, а на европейския модел. „Смятам, че Франция може да си позволи да въведе държавно регулиране на цените поради високия дял на ядреното производство. Но въвеждането на подобно държавно регулиране трябва автоматично да означава отрязване на Франция от европейския пазар. Защото ако Франция започне да продава електроенергия на пазара на едро за 50 евро за киловатчас, тогава търговците от съседните страни веднага ще я купят, тъй като цените им са на ниво 500-600“, обяснява източникът.

Сега Европа би била щастлива да се върне към ядрената енергия по същия начин, както започна да се връща към въглищата, пускайки консервирани станции, забравяйки за глобалното затопляне и околната среда. Проблемът е, че ядрената енергия не работи така.

„Мисля, че политиците и общественото мнение са готови за връщане към ядрената енергия. Виждаме това при връщането към въглищата. Дори радикалните германски Зелени говорят за въглищата като за необходимо зло в името на икономиката. И ако трябва, Европа ще намери пари за ядрена енергия. Проблемът е в липсата на технически и човешки ресурси. През последните 30 години индустрията, която осигури изграждането на атомни електроцентрали в Европа, беше унищожена. През 90-те години бяха пуснати в експлоатация нови реактори в Източна и Западна Европа, но през последните 20 години имаше само два строителни проекта, около които имаше много негативизъм“, казва източникът.

По-специално, става дума за изграждането на атомната електроцентрала “Олкилуото” във Финландия. Проектът не е поверен на Русия, а е даден на френската “Арева” - търгът е спечелен още през 2003 г. В резултат на това този проект стана известен като френски ядрен дългосрочен проект, тъй като станцията беше построена в продължение на 16 години.

Европа няма да може сама бързо да възстанови ядрената си индустрия. Те вече нямат опит, няма индустрия, няма персонал, чието обучение ще изисква поне шест години плюс опит.

Русия, която единствена в света строи ядрени проекти до ключ и го прави постоянно и бързо, би могла да спаси ситуацията, но това едва ли е възможно поради геополитическата ситуация. Друг вариант е Китай, но по-рано европейците отказаха услугите на китайците в ядрената индустрия. Американската компания “Уестингхаус” има същите проблеми като европейците: компанията отдавна не строи обекти до ключ, американците не могат да строят реактори от поколение 3+.

„Самата атомна електроцентрала се строи много време. И Европа тепърва ще трябва да възстанови технологичната верига, за да осигури тази конструкция, така че ще говорим в най-добрия случай за 15 години. Тоест след 15 години Европа в най-добрия случай може да получи първите резултати и след 20 години да достигне някакъв приемлив темп на строителство“, казва заместник-ръководителят на икономическия отдел на Института по енергетика и финанси.

Но това, което ЕС определено ще направи, е да увеличи времето за работа на съществуващите реактори. Тоест европейците ще се откажат от ускорените планове за затваряне на всички ядрени реактори.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com