/Поглед.инфо/ Европейската комисия разработи план за икономическа помощ на Беларус в размер на поне 3 милиарда евро в случай на демократизация на републиката. Фактът, че се подготвя такъв план, беше обявен в началото на май от представители на бившия кандидат-президент Светлана Тихановская. За първи пък е представен на опозицията от генералния директор на Департамента за политика на съседство и преговори за разширяването на Европейската комисия Матей Поповски. Онзи ден размерът на помощта беше обявен от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Тя каза, че инвестиционният пакет ще бъде замразен, докато републиката "не стане демократична".
Запознахме се резюме на този план. Автентичността на документа бе потвърдена от два източника от белоруската опозиция.
Какво предлага Европа
Планът предвижда финансова подкрепа за политически и икономически реформи в страната с участието на Международния валутен фонд, Европейската инвестиционна банка, Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. "Веднага щом Беларус тръгне по демократичен път, ЕС ще предостави незабавна и дългосрочна подкрепа като приоритет" на страната, за да ѝ помогне да се реформира и да направи институциите си по-демократични, се казва в документа.
Предполага се, че помощта ще бъде разделена на три основни области.
Икономическо възстановяване чрез финансови инжекции: ЕС очаква да мобилизира до 1,5 милиарда евро макрофинансова помощ за Беларус. Сред дейностите, насочени към това, се предлага провеждането на инвестиционен форум на високо равнище между ЕС и Беларус под патронажа на Брюксел, на който ще бъдат поканени европейски инвеститори. Ще им бъде показана инвестиционната привлекателност на „демократичен, отворен и ориентиран към реформи Беларус“. В плана се казва, могат да бъдат привлечени допълнителни средства.
Подпомагане на структурните реформи и подобряване на конкурентоспособността: подпомагане на структурните реформи в четири категории. Икономическо управление и развитие на частния сектор - включва законодателни промени, защита на частната собственост и реформа на държавните банки. Установяването на върховенството на закона и прилагането на съдебната реформа, за която трябва да се подобри правната рамка и да се подобри качеството на съдебния персонал и съдиите. Развитие на човешкия капитал - тук ЕС предлага своята помощ за подобряване на образованието в Беларус „в съответствие с нуждите на пазара на труда и световните тенденции“. Това включва прилагането на реформа на висшето образование в рамките на Болонския процес. В тази насока се предвиждат и инвестиции в реформите на системите за социална закрила, пенсиите, подпомагането на хората с увреждания и поставените в неравностойно положение слоеве от населението. Реформа на публичната администрация - една от основните ѝ точки трябва да бъде децентрализацията, разпределението на правомощията от центъра към регионите.
Инвестиране в инфраструктура, екологична и цифрова трансформация: в партньорство с международни финансови институции, ЕС очаква да мобилизира поне 100 милиона евро безвъзмездни средства, за да привлече до 1 милиард евро публични и частни инвестиции в подкрепа на екологичната и дигиталната трансформация на страната.
Планът също така предлага укрепване на политическите отношения. В дългосрочен план това предполага ново споразумение между ЕС и Беларус. Веднага след като страната тръгне по пътя на демократичния преход, ЕС ще бъде готов да предложи двустранно рамково споразумение, което укрепва дългосрочните отношения между тях, се казва в документа.
Кога започва работата по плана за помощ
ЕК реши да подготви такъв план през октомври миналата година, след като Брюксел не призна президентските избори в Беларус, проведени през август миналата година, за легитимни. Според ЦИК на страната Александър Лукашенко ги е спечелил, докато опозиционният кандидат Светлана Тихановская е спечелила около 10%.
След изборите в страната започнаха масови протести, които властите се опитаха да потушат. Европейският съюз осъди използването на сила срещу протестиращите. Европейският съюз се договори за нов кръг от санкции на 24 май, след като белоруските власти задържаха Роман Протасевич, бивш главен редактор на канала “Некста” в “Телеграм”. Това се случи след като самолетът, с който той летя от Атина до Вилнюс, беше принуден да кацне в Минск.
Беларуските власти настояват, че приземяването е принудителна мярка в отговор на заплаха от взрив. Европейските лидери смятат, че причина е желанието на властите да задържат Протасевич. След това на срещата на лидерите на ЕС се препоръча на Европейския съвет да забрани на европейските авиокомпании да летят през Беларус, а на белоруската държавна авиокомпания “Белавия” да използва летищата в Европа. Много авиокомпании още сега започнаха да използват алтернативни маршрути.
Минск е получавал финансова помощ от Москва поне два пъти през последната година. Например през септември Русия одобри заем за Беларус на стойност 1,5 млрд. долара. През февруари президентът на Беларус получи разрешение от Москва да използва станалите 10 млрд. долара заем, предоставен през 2011 г., за изграждането на белоруската атомна електроцентрала. Обектът е построен, но не целият заем е изразходван: в края на септември 2020 г. Минск е използвал едва 4,5 млрд. долара от отпуснатите средства, съобщи руското министерство на финансите.
На 28 май Лукашенко пристигна в Русия за трети път тази година, за да се срещне с президента Владимир Путин. В навечерието на визитата белоруският премиер Роман Головченко заяви, че Минск разчита на подкрепата на „най-близкия си съюзник“ - Москва в лицето на засиления натиск от Запада.
Превод: В. Сергеев