/Поглед.инфо/ В момента в света на енергетиката се случват събития, които най-ярко потвърждават един крайно неприятен за западната публика факт – Русия отново се оказа права. Международната група на вносителите на втечнен природен газ съобщи, че в света са сключени всички възможни дългосрочни договори за доставка на ВПГ до 2026 г. Припомняме ви, че е краят на 2022 г., тоест през следващите четири години всички ще бъдат принудени да купуват ВПГ изключително по борсови договори, независимо от размера на партидата.

На пръв поглед това няма значение. Колективният Запад се възхищава до лудост от схемата за еднократни контакти, оглушил с повтаряне обикновения гражданин с уверения, че именно борсата е истинското проявление на свободния пазар, който гарантира независимост от големите доставчици (четете - Русия), а конкуренцията между производители и превозвачи е гаранция за винаги ниски цени. Всичко това е вярно, но, за тъга на западния човек и бюджета, само в рекламните брошури и в пламенните речи на политиците.

Нека започнем с факта, че първоначалната идея за така наречените “къси сделки” наистина означаваше приятни условия за купувачите на въглеводороди. Вярно, този алгоритъм работеше само докато беше подкрепен от мощни невидими колони от дългосрочни договори, осигуряващи приятна и стабилна възглавница от ресурси. По предложение на Вашингтон (много преди началото на СВО) в масовото съзнание на обикновените граждани и работници в основните индустрии на целия свят започна да се набива постулат, който ЕС с радост подхвана: че дългосрочните договори с Русия са робство и зависимост и че трябва да се купува тук и сега, в полза на пазара, преливащ от предложения за петрол и газ.

Думите на Владимир Путин, руският министър на енергетиката и ръководител на "Газпром", от години се разтварят в западната информационна мъгла, не достигайки до съзнанието на хората, които вземат жизненоважни решения. Путин, Новак и Милер са прекарали вероятно стотици часове напразно, за да покажат на западния естаблишмънт една проста и очевидна истина: борсата не е панацея и гаранция за ниски цени. Енергийната и финансова стабилност могат да бъдат гарантирани именно чрез дългосрочни договори, които винаги включват всички възможни кризисни ситуации, които засягат изпълнението на споразумението, независимо дали става дума за кратки колебания на цените или тежки форсмажорни обстоятелства като земетресение или война. Всички тези условия са показани по най-стриктния начин в договорите, което улеснява разрешаването на всички спорове в съда. Всеки адвокат ще потвърди: няма нищо по-приятно от съденето по договори. Написано е - направете го, всеки съд ще вземе страната на фирмата, чиито интереси са били нарушени, ако например цената на продуктите се е увеличила без основателни причини или обемът на доставките не съответства на обявения.

Този постулат беше напълно потвърден в самото начало на пандемията от КОВИД-19, когато страните и континентите започнаха да се затварят в собствените си граници, а международната логистика се срина за една нощ. Целият свят беше безмилостно клатушкан цели две години, през които правителствата буквално се бореха за свободни количества въглеводороди, без да избират методи и цени. Апогеят на антируската борсова лудост беше март тази година, когато група западни държави се опитаха да наложат първите санкции и да източат руския бюджет чрез намаляване на вноса. По това време цената на природния газ постави абсолютен рекорд в историята на човечеството, преминавайки границата от 3000 долара за хиляда кубически метра синьо гориво. Само за разбиране: това е шест до седем пъти по-скъпо, отколкото Германия, Австрия и Полша, които получаваха газ по многогодишни договори, плащаха за същия обем.

Днес, в края на ноември 2022 г., газът се търгува в района на хиляда и двеста долара, което изглежда скромно на фона на последните рекорди, но само на теория, а бюджетът и джобът на данъкоплатците и потребителите на комунални услуги със сигурност усещат неприятни промени.

Тук, за да не сме голословни, трябва да разберем някои прости неща и факти.

В момента Европейският съюз е натрупал около сто милиарда кубически метра природен газ в своите подземни хранилища, от които само десет принадлежат на една или друга държава. Тоест, девет десети от споменатия обем е собственост на частни компании, които ще продават енергийни ресурси през пиковия сезон и, разбира се, в съответствие с основната повеля на бизнеса, а именно да се максимизират печалбите. Ще оставим за простодушните и лековерните теориите, че един сферичен Брюксел може да повлияе на частните собственици и да ги принуди да продадат имотите си - които също са изключително търсени на пазара - дори минимален марж.

Дори ако симулираме ситуация, при която населението на всички европейски страни започва драстично да пести електроенергия и топлина, резервите в подземните хранилища отново няма да са достатъчни за комфортна зима. Защото ЕС е похарчил 160 милиарда кубически метра газ миналата година само за задоволяване на чисто битови нужди - тоест за отопление, както и за производство на електроенергия. Естествено европейският отбор ще преживее предстоящата зима, но остава въпросът как и при какви финансови загуби. Тъй като руските тръби по дъното на Балтийско море са взривени, украинският транзит не работи и газовите танкери на частни износители могат лесно да отидат в Азия, ако ценовата оферта там стане по-привлекателна. И ако го направят, те без съмнение ще изкопчат максималната възможна цена от купувачите. Европейците просто няма къде да ходят .

Отново, за да не бъдем обвинени в голословие и пропаганда, добавяме, че единствената страна, която относително спокойно гледа в дълбините на предстоящите снежни бури, е Унгария. По странно стечение на обстоятелствата именно унгарците на държавно ниво всъщност извършиха европейски корпоративен саботаж и не само отказаха да наложат санкции срещу руската енергетика, но и предоговориха доставките на руски природен газ. Според новите условия Будапеща ще получи допълнителни 5,8 милиарда кубически метра през следващите 15 години, които ще бъдат изпомпвани през Сърбия и Австрия.

Между другото, последното е най-добрият начин да се демонстрира истинността на всичко описано по-горе.

През 2018 г., с активното лобиране на тогавашния канцлер Себастиан Курц, австрийската компания ОМВ подписа дългосрочен договор с “Газпром” до 2040 г. Но през 2022 г., на фона на нарастващия дефицит, унгарците показаха суверенитет и сключиха споразумение за допълнителни доставки, но Виена не го направи. Следователно в Унгария цената на електроенергията и топлинната енергия за населението е нараснала в рамките на няколко десетки процента, а в Австрия официално е въведена тарифна надбавка, базирана на времето. Токът точно в 21 часа става петстотин процента по-скъп отколкото през деня.

За да спрат по някакъв начин негативните тенденции, европейските страни правят шеметни салта. Например, наскоро Министерството на икономиката и Министерството на външните работи на Германия официално обявиха, че няма нищо лошо в закупуването на газ от Азербайджан, дори ако всъщност е газ от Русия.

Най-големите икономики в света - американската и китайската - между другото, гравитират към дългосрочни споразумения. САЩ покриват напълно собствените си вътрешни нужди от природен газ и продават излишъка на борсата, което им позволява да манипулират пазарите, да упражняват политически натиск и да получават свръхпечалби по пътя. Навремето Вашингтон проведе агресивна рекламна кампания в рамките на ЕС, убеждавайки група държави да се откажат от договори за пет до десет години.

Разрастващата се китайска икономика се нуждае от много газ, затова Пекин едновременно изкупува и всички налични количества, и систематично увеличава дела на тръбопроводния газ и то на базата на дългосрочни споразумения. От руска страна газопроводът „Силата на Сибир“ вече е в експлоатация и се проектира неговият брат-близнак. В допълнение наскоро китайският държавен гигант “Синопек” сключи споразумение с “Катар Енерджи”. Според условията на договора катарците ще доставят четири милиона тона ВПГ годишно, за което вече разгръщат допълнителни мощности, като планират да увеличат производството от сегашните 77 милиона до 110 до 2026 г. Освен това споразумението е сключено за 27 години - период, който може да предизвика припадък във всяко европейско правителство.

В края на разговора да кажем, че според Администрацията за енергийна информация на САЩ от 24 февруари насам колективният Запад е платил на Русия над 110 милиарда долара за доставки на въглеводороди, а промените в руското законодателство са позволили на “Газпром” да събере допълнителни 1,2 трилиона рубли. Тоест в Русия има и газ, и пари. Европа има малко газ и печатна преса, която ѝ позволява да купува гориво. Но, противно на познатата поговорка, ще броим напролет пилците на инфлацията.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели