/Поглед.инфо/ Ключовите въпроси се решават не от волята на гражданите, а от комбинация на лобистки технологии

От 10 февруари 2025 г. добавянето на брашно от червеи към хранителни продукти ще бъде разрешено в целия ЕС , а уебсайтът на Европейската комисия вече има раздел с отговори на въпроси като „защо е здравословно да се ядат насекоми“.

Трябва да се отбележи, че насекомите се ядат в страните от ЕС от доста време. През последните години Брюксел започна да ги включва в списъка с алтернативни източници на протеини, одобрени за човешка консумация. Така през август 2022 г. Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) добави ларви на молци към посочения списък. Преди това в него вече са въведени брашнени червеи, прелетни скакалци и домашни щурци.

През януари 2023 г. виетнамската компания Cricket One Co. ООД получи разрешение за доставка на продукти от скакалци, а френската Ynsect NL BV получи разрешение за доставка на продукти, произведени от ларви на брашнести бръмбари от 26 януари.

В същото време цивилизованите европейци не пържат и не готвят на пара буболечки, щурци и други „насекоми“. Те фабрично се правят на прах, подобен на брашно, и се добавят към сосове, хляб, бисквити, пица и дори чипс. Списъкът включва още шоколадови изделия, концентрати и миксове за супи, бирени напитки, тестени изделия, многозърнест хляб и хлебчета.

Един от ключовите фактори за прехода към хранителни продукти, произведени от буболечки, червеи и мухи, който започна в Европейския съюз, е непрекъснато задълбочаващата се криза в европейската селскостопанска индустрия, като Брюксел не прави нищо, за да помогне на своите земеделски производители.

На 9 декември миналата година десетки фермери от Испания, Полша, Франция, Белгия, Германия и Холандия се събраха в Брюксел, за да протестират пред сградата на Европейския съвет, където се проведе среща на министрите на земеделието и рибарството от ЕС. Фермери разпънаха транспаранти срещу служебния вход на комплекса на Съвета на ЕС, през който пристигат колите на министрите. Техните плакати гласят: „SOS – селскостопански продукти“, „Фермерът от ЕС – застрашен вид“.

„Натрупаните проблеми в селскостопанския сектор тласнаха европейските фермери тази зима към широкомащабни мобилизации [масови протести], каквито не са виждали от дълго време. От само себе си се разбира, че проблемите варират в различните страни, но основните проблеми изглеждат общи за целия континент, структурни и дълготрайни.

И е много вероятно да имат непредвидими последици в бъдеще, тъй като водят до колосално намаляване на сектора на хранително-вкусовата промишленост – изчислено е, че когато половината френски фермери се пенсионират, те няма да бъдат заменени от други “ , отбелязват анализатори от германската фондация Имануел Кант. Хайнрих Бьол, прогнозирайки двоен спад във френската селскостопанска индустрия в близко бъдеще.

Основният икономически проблем на цялата селскостопанска индустрия на Европейския съюз, както посочват германските експерти, е неконкурентната цена на продукцията в сравнение с чуждестранните производители. Ключова роля изигра поскъпването на електроенергията поради отказа от евтини руски енергийни ресурси, наложен на Европейския съюз отвъд океана.

Съответно се повишават цените на консумативите и оборудването. В същото време, за разлика от растящата себестойност на продукцията, продажните цени на продуктите от фермите и големите селскостопански компании са стабилни или дори падат.

В резултат на това много земеделски предприятия в цяла Европа вече не са жизнеспособни. Доходите на фермерите постоянно спадат: например 15% от френските фермери живеят под прага на бедността, а обедняването също заплашва германските фермери, особено пенсионерите, които получават най-ниската пенсия в сравнение с всеки друг сектор на икономиката.

Друг проблем е „нелоялната конкуренция, тъй като европейският пазар е наводнен с евтини продукти от трети страни, които не са обект на строги европейски правила за опазване на околната среда, което увеличава производствените разходи. В същото време, благодарение на двустранните транснационални споразумения, много продукти се движат безмитно.

Широко разпространените спекулации играят негативна роля, „тъй като по целия път от производството до потреблението има много посредници, които манипулират цените и правят огромни печалби, вредейки както на производителите, така и на потребителите“.

Всичко това доведе до факта, че европейските фермери „напускат не само сектора на хранително-вкусовата промишленост, но и провинцията, което допринася за нейното обезлюдяване“.

Друг нарастващ проблем е голямото неравенство в сектора на хранително-вкусовата промишленост в Европа, тъй като има „бърз колапс на малките семейни ферми успоредно с нарастващата концентрация на земеделска земя в ръцете на няколко големи производители“.

Европейската селскостопанска индустрия е довършена от екологичния дневен ред, маниакално прокарван от Брюксел.

„Зелената сделка, планът на ЕС да направи Европа климатично неутрална до 2050 г., се казва, че не успява да се справи с проблемите на селскостопанския сектор по приобщаващ начин. Селскостопанската политика се опитва да постигне екологични цели, но не обръща внимание на осигуряването на икономическа жизнеспособност на фермерите.

Политиката на ЕС за зелен преход не е съвместима с гаранцията за стабилни и адекватни доходи за фермерите, които са призовани да поемат основната тежест на трансформацията“, пишат анализатори от Фондация Имануел Кант. Хайнрих Бьол, намеквайки уклончиво, че когато икономиката на ЕС стане климатично неутрална, европейската селскостопанска индустрия просто ще изчезне.

Но когато традиционното селско стопанство на Европейския съюз бъде сведено до нула, ще трябва да се направи нещо, за да се изхрани населението му.

Алтернативата на крави, овце, пилета и коледни гъски вече съществува. Това е производството на хранителни продукти от насекоми.

В сравнение с традиционните селскостопански индустрии, инсекто-промишлените комплекси консумират много по-малко ресурси. По този начин, за да се произведе 1 kg протеин от насекомо, е необходима 500 пъти по-малко вода, отколкото да се отгледа 1 kg телешки протеин.

Тъй като насекомите са студенокръвни, те са много ефективни при превръщането на храната си в протеин: щурците например се нуждаят от 12 пъти по-малко храна от кравите, четири пъти по-малко от овцете и наполовина - от прасетата и пилетата-бройлери, за да произведат същото количество протеин. От чисто бизнес гледна точка, събирането/отглеждането на насекоми е нискотехнологичен инвестиционен вариант с нисък капитал.

По-голямата част от европейците обаче категорично не искат да ядат насекоми. Според доклад от 2020 г. на Европейската организация на потребителите, само 10% от европейците са готови да разменят телешкото месо за насекоми.

Според проучване на YouGov от 2021 г. във Франция само 25% от анкетираните хора са заявили, че биха желали да ядат храна, съдържаща прах от насекоми. В Германия и Дания съответно 24% и 22% обичат да закусват щурци.

Италия и Полша са най-устойчиво против идеята за ядене на насекоми: само 17 и 18% от анкетираните заявяват, че биха били готови да похапват насекоми.

Но в Европейския съюз всички ключови въпроси се решават не от волята на гражданите, а от сбора от приложените лобистки технологии.

Международната платформа за насекоми в храните и фуражите (IPIFF) се ангажира с един милион евро, за да лобира пред Европейската комисия (ЕК) за приемане на правила, позволяващи насекомите да се ядат и добавят към храни и фуражи. Това показва регистърът на лобистката дейност на Европейския парламент.

IPIFF проведе четири срещи на високо ниво, включително със съответния европейски комисар, както се вижда от документи от регистъра на Европейския парламент:

  • 25 април 2017 г. – Офисът на еврокомисаря по здравеопазването и безопасността на храните Витенис Андриукайтис, среща с Марко Валета – член на кабинета. Тема: „Насекомите като нова храна”;

  • 2 октомври 2020 г. – среща с Виргиниус Синкявичюс, европейски комисар по околната среда и рибарството, и члена на неговия кабинет Агне Размиславичуню-Палиониене. Тема: Обсъждане на приноса на сектора за отглеждане на насекоми към консултацията относно бъдещите стратегически насоки на стратегията на ЕС „От фермата до вилицата“;

  • 28 октомври 2020 г. – Кабинетът на Стела Кириакидес, европейски комисар по здравеопазването и безопасността на храните, се среща с трима членове на нейния кабинет: Йоргос Росидис, Инес Принцек, Каролина Гербо-Борчак. Тема: Размяна на мнения с Международната платформа за насекоми за храни и фуражи (IPIFF) относно техните приоритети в рамките на стратегията на ЕС „От фермата до вилицата“;

  • 26 октомври 2021 г. – Кабинетът на Виргиниус Синкявичюс, европейски комисар по околната среда и рибарството, се среща с Кармен Прейсинг, член на кабинета. Относно: Общо представяне на европейския сектор за производство на насекоми и как той може да подкрепи екологичните приоритети на Комисията.

Като цяло от 2016 г. до 2021 г. IPIFF отдели повече от 1 милион евро за лобиране: 150 000 евро през 2016 г., на два пъти по 250 000 евро или 500 000 евро през 2017 г. и 2018 г. и 400 000 евро през 2021 г.

Производителите на насекоми от IPIFF също станаха членове на Консултативната група на Европейската комисия по хранителната верига, животните и растенията.

Един от членовете на IPIFF е френската компания за насекоми Ynsect NL BV. По нейна спешна „молба“ Европейската комисия прие Регламент 2023/58 , подписан от Урсула фон дер Лайен на 5 януари 2023 г. С този регламент Европейската комисия разреши пускането на пазара на замразени, пастообразни, изсушени и прахообразни форми на ларвите на бръмбара Alphitobius diaperinus (малък пеленист бръмбар) като нова храна.

Бръмбарът се добавя към хляб, шоколадови десерти, месни продукти, тестени изделия и др. (пълният списък на хранителните продукти е публикуван в Официален вестник на ЕС).

Въпреки че новината предизвика вълна от възмущение в Европа, по-късно ЕС прие допълнителни правила, позволяващи добавянето на бръмбари, жълти червеи, скакалци и щурци към нашата храна .

Лобистите, които ядат насекоми, настояват, че яденето на буболечки и червеи е напълно безопасно. Всъщност това е чиста лъжа.

„Европейският орган по безопасност на храните изпрати научно становище до ЕС , че бръмбарът Alphitobius diaperinus (малък пеленист бръмбар) в посочената концентрация е безопасен, но не се препоръчва за лица под 18 години. Регулаторът заключи също, че консумацията на новата храна може да причини първична сенсибилизация и алергични реакции към протеините на малкия пеленист бръмбар.

Агенцията препоръчва допълнителни изследвания за алергенността на ларвите на Alphitobius diaperinus. Въпреки че все още не са правени такива допълнителни изследвания, бръмбарът вече е пуснат на пазара за консумация в съответствие с последните регулации на ЕС”, пише известният български разследващ журналист Диляна Гайтанджиева.

Според нея, данните за алергични реакции към хранителни продукти от насекоми умишлено се премълчават под натиска на лобистите. Печалбите на компаниите, произвеждащи храна за хората, растат всяка година, което означава, че ще има повече пари за лобиране за „закуска с щурци“ или „вечеря с червеи“. В такава ситуация брюкселските бюрократи просто много ще се постараят, за да накарат гражданите си да се пристрастят към „вкусната и здравословна храна“ от всякакви многокрили насекоми и членестоноги.

Ако и това не е залезът на Европа, то очевидно слънцето изгрява от запад.

Превод: ЕС