/Поглед.инфо/ „За връщането на честта и дълга в редиците на политическата класа“

Според последните проучвания на общественото мнение подкрепата за лидера на Националния фронт Марин Льо Пен във Франция е нараснала с 3% през последната година. Една от причините за това е вътрешната политика на президента Еманюел Макрон.

Самият президент не иска да забележи падането на авторитета си. Той възнамерява да се кандидатира за втори мандат през 2022 година. До 2025 г., казва Макрон, ще има заглавия за “Превъзходната индустриална Франция - в авангарда на зеления прогрес“.

В същото време по инициатива на пенсиониран офицер Жан-Пиер Фабре-Бернадак, сега редактор на уебсайта “Пла Арме”, около двадесет генерали, сто висши офицери и повече от хиляда други военнослужещи са подписали призив „За завръщането на честта и дълга в редиците на политическата класа”. Отвореното писмо се разпространи в медиите и разтърси общественото мнение. Документът съвпада с 60-годишнината от армейския метеж срещу политиката на президента Де Гол (21 април 61 г.), а паралелът с настоящата ситуация е очевиден.

Генералите вярват, че неконтролираната миграция и ислямизация на Франция са поставили страната на ръба на граждански конфликт. Те подкрепят протестите на "Жълтите жилетки" (на кореняците-французи). Сред въпросите, които те задават, е следният: Защо да издържаме паразитите с труда си?

„Предсказахме преди десет години, че учителите ще бъдат обезглавявани точно пред училищата се. Властите не забелязват процеса на ислямизация и африканизация, а насилието се засилва от ден на ден. Ако властите продължат да игнорират случващото се, ще се изправим пред нарастващ хаос и гражданска война с хиляди жертви“, пишат авторите на призива. Те изразяват готовността си да подкрепят политика, която ще защити нацията.

В отговор на призива на военните Марин Льо Пен се обърна към тях с послание да я подкрепят на изборите през 2022 г. Тя има причини за подобни действия. Според статистиката 67% от анкетираните вярват, че тя ще бъде надежден и отговорен президент, способен на решителни действия.

Настроението във френската армия е разбираемо. От 2015 г. армията, заедно с полицията, патрулира железопътни гари, летища, охранява църкви и синагоги и други институции. Военнослужещите са добре запознати със ситуацията на място. Колко сериозно Елисейският дворец е приел изявлението на генералите, говори френският министър на отбраната Флоранс Пари: „Тези пенсионирани генерали призовават за държавен преврат или предизвикват разцепление в страната, но най-много ме шокира, че Марин Льо Пен се обади да я подкрепят на изборите! "

А министърът на промишлеността Агнес Пание-Рунакер презрително заяви за „призива за въстание на генералите по пантофи“.

Историческият епизод, за който генералите припомниха обаче, трябва да се вземе на сериозно. Войната 1956-1962 в Алжир, водена от Алжирския фронт за национално освобождение, започва с атаки срещу френски колонисти в Алжир. Тогава Франция научава какво е масова омраза, придружена от насилие. Обектът ѝ са 1,5 милиона французи, живеещи в Алжир. Президентът дьо Гол, осъзнавайки, че тази война унищожава Франция, организира референдум за самоопределението на Алжир. В отговор на това се появява тайна армейска организация СЛА с лозунга „Алжир ще остане френски“. СЛА подготвя въоръжен метеж. Нейното ръководство включваше няколко генерали и десетки висши офицери от френската армия. Бунтът започва на 21 април 1961 г. На този ден СЛА организира експлозия в Париж на летище „Орли“, на гарите в Лион и Аустерлиц. Де Гол само по случайност избягва бомбата по пътя на автоколоната си. Военните превземат казармите в Алжир и Париж, парашутистите се придвижват напред, за да превземат военните командни центрове. На същия ден Де Гол приема член 16 от конституцията, като му предоставя неограничени права и подчинява лоялни войски под негово пряко командване. След призива му 12 милиона души в знак на протест срещу действията на генералите обявяват обща стачка, придружена от масивни демонстрации и протестни митинги.

Превратът е потушен, организаторите му са осъдени на различни срокове затвор.

Днес ситуацията изглежда различна, въпреки че междуетническият конфликт да е същият. Още през 2005 г. във Франция се състоя „революция на предградията”, когато над сто града се запалиха. Основното искане на бунтовниците е: "Нека полицията да не се вмъква в нашите квартали!" Френските власти не искат да разберат, че в страната се е формирало паралелно общество със собствена икономика, социален живот, политически и религиозни власти и език. Животът на много новодошлите протича почти без контакт с официалните власти: от люлка до гроб те живеят според собствените си закони. Опит на властите да нарушат тази разпоредба и да наложат законите на държавата и доведе до „революция в предградията“.

Европейският мултикултурализъм води до там, че смисълът на интеграцията на новодошлите се губи. Когато на туристите се каже, че не е добра идея да посещават определени квартали в Париж, това означава, че не всичко е в ред в страната. Големите столични райони в градовете всъщност игнорират държавата. А генералите напомниха видимото на нацията.

Президентът Макрон не направи нищо по-добро от това да започне проверка в армията, за да идентифицира войниците и офицери, съпричастни към пенсионираните генерали.

Ще позволят ли тези мерки до 2025 г. да се осъществи „Превъзходната индустриална Франция - авангардът на зеления прогрес“?

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели