/Поглед.инфо/ „Ако не иска срещата да се състои, да ме покани пак в Москва“, зъби се Зеленски от Париж.

Европейските глобалисти отново се събраха в Париж, за да обсъдят как биха могли да осуетят съществуващите инициативи за разрешаване на украинския конфликт. Разбира се, не без участието на Зеленски, който е основният бенефициент от продължаването на войната.

Изглеждаше, че Тръмп и Путин са се споразумели за основните параметри за осъществяването на мирното споразумение, но европейците се обърнаха наопаки и „занулиха“ очакваните резултати от споразумението, както и възможните негативни последици от отказа на Зеленски от предложените му условия.

Освен това европейските политици започнаха подробно да обсъждат „гаранциите за сигурност“, които Украйна трябва да получи в резултат на мирното споразумение.

В навечерието на събирането на европейците в Париж, руският лидер Владимир Путин за пореден път изясни позицията си относно Украйна на пресконференция в Пекин.

Първо, Русия не се бори за територии, а за правата на хората, които живеят там, и „мнението на хората, решили да живеят като част от Русия, трябва да се уважава, това е демокрация“.

Второ, всяка страна „има право да избере своя собствена система за сигурност, но не и за сметка на Русия “. Той също така припомни, че макар да се противопоставя на влизането на Украйна в НАТО, Русия никога не е била против членството ѝ в ЕС.

Между другото, бившият украински президент Янукович говори за това преди няколко дни, отбелязвайки, че целта му е страната да се присъедини към ЕС, но е категорично против членството в НАТО. Той специално подчерта, че една от причините за началото на СВO са „опитът на Запада да въвлече Украйна в НАТО “ .

Трето, Москва е готова да повиши нивото на преговорната група за Украйна до „високо политическо“, ако е необходимо.

Относно срещата със Зеленски за разрешаване на конфликта, Владимир Путин заяви: „Това е път за никъде, ако просто провеждаме срещи, така да се каже, внимателно, с настоящия ръководител на администрацията. Възможно е и никога не съм отказвал това, ако тази среща е добре подготвена и ще доведе до някакви положителни възможни резултати.“ Той също така подчерта: „Ако Зеленски е готов, нека дойде в Москва, такава среща ще се състои“.

Ръководителят на украинското външно министерство Сибіга реагира на това почти веднага с раздразнение: „В момента поне седем държави са готови да проведат среща на лидерите на Украйна и Русия за прекратяване на войната. Австрия, Светият престол, Швейцария, Турция и три държави от Персийския залив“, а президентът „Путин продължава да заблуждава всички, като представя очевидно неприемливи предложения“.

Зеленски също се отрече от руските предложения за размяна на територии: „На Путин не може да се има доверие. Кой гарантира, че след като получи Донбас, няма да продължи по-нататък?“

В интервю за френското издание Le Point той заяви, че корейският сценарий за прекратяване на конфликта, макар и възможен, не би подхождал на Украйна: „Населението на Северна Корея е малко над 20 милиона души, докато в Русия е над 140 милиона. Мащабът на тези заплахи е несравним.“ Следователно „точното копиране на южнокорейския модел вероятно не би подхождало на Украйна от гледна точка на сигурността“, но „нейният икономически модел е добър пример“.

Въпреки че всъщност Киев отдавна се готви за корейския вариант на установяване на примирие – без подписване на мирен договор, както беше на Корейския полуостров през 1953 г.

В края на август Зеленски обяви три приоритетни елемента от желаните „гаранции за сигурност“ за Украйна:

  • запазване на настоящата численост на украинските въоръжени сили и осигуряването им със западни финанси и оръжия;

  • защита от „партньоритe“ във формат „НАТО-light“ в случай на „ново нашествие“;

  • продължаване на санкциите срещу Руската федерация и използване на блокирани руски активи за „възстановяване“ на страната.

По думите на представителя на руското външно министерство Мария Захарова, всички тези идеи „са абсолютно неприемливи“, защото „са насочени към запазване на Украйна като трамплин за терор и провокации“. В действителност „това са не гаранции за „сигурност“ за Украйна, а за „опасност“ за европейския континент“.

Всъщност, ако военните действия се прекратят и Киев получи подобни „гаранции“, в близко бъдеще може да се очаква продължаване на украинския конфликт от силите на отпочиналите части на ВСУ и натрупаните в Украйна запаси от оръжие, които ще бъдат използвани за военен реванш и „връщане на украинските територии“. И съвсем не е изключено на нов етап европейските страни също да бъдат въвлечени в подобни военни действия.

Бившият френски президент Никола Саркози нарече враждата с Русия историческа грешка: „Заплахата за Европа и Франция е преди всичко демографска: след 30 години населението на Европа ще се промени от 550 на 480 милиона души, а на Африка - от 1,2 на 2,4 милиарда.“ Междувременно „ние определяме Русия като наш основен риск и наш приоритетен враг. Това е историческа грешка!“.

На фона на събитията в Китай, лидерът на партията „Френски патриоти“ Флориан Филипо подчерта, че действията на френския президент днес са безумни: „Макрон е толкова самоуверен, че иска да обяви война срещу целия свят със своята Урсула и „коалицията на желаещите“. Нека спрем тази лудост.“

Същевременно страните от „коалицията на желаещите“ се готвят да продължат да подкрепят режима в Киев. Според The Financial Times все още има „несигурност относно това какъв принос са готови да направят отделните страни, както и относно изпращането на войски в Украйна“. Например, британците са готови за тази стъпка, италианците са против, а германците и редица други страни се колебаят.

Германският Der Spiegel смята, че „коалицията на желаещите“ има три варианта за изпращане на войските си в Украйна, а именно: наблюдателна мисия за наблюдение на спазването на евентуално мирно споразумение; обучение на украинските войски в бази, разположени далеч от линията на бойния контакт; всеобхватна сигурност на фронтовата линия, което би изисквало изпращането на над 150 000 войници като част от „добре екипирани бойни части с въздушно прикритие“.

Изглежда, че германският вестник се опитва да спретне план от... идеите, които има. И ето защо. Първо, мисията на наблюдателите на ОССЕ работи в Донбас от много години в рамките на Минските споразумения, но напълно се дискредитира, защото на практика се превърна в наблюдатели за украинските обстрели. От друга страна, изпращането на миротворци на ООН в Украйна е невъзможно без прякото съгласие на Москва.

Второ, обучението на украински военнослужещи в бази в Западна Украйна (най-отдалечените от бойните действия) вече се провежда от няколко години. Например, на същия Яворовски полигон, който отдавна се е превърнал в база за западни военни инструктори.

Трето, изпращането на произволен брой европейски войски във военна зона автоматично превръща Европа в пряк участник във военен конфликт, което веднага води до неговата непредсказуема ескалация.

„Вашингтон пост“ пише, че западните страни обсъждат замразяване на конфликта по „фронтовите линии“, както и разполагане на „сили за сигурност“ на земята, във въздуха и по крайбрежието на Черно море. Такива европейски военни сили, водени от Франция и Великобритания, биха могли да бъдат разположени на ключови места, като градски центрове и пристанища.

Интересно е, че този подход много напомня на интервенцията на страните от Антантата в Русия преди повече от сто години по време на гражданската война. Мисля, че европейците са добре запознати с това, но упорито продължават да следват същия сценарий.

Освен домакина Макрон, единствените европейски лидери, които присъстваха на срещата на „коалицията на желаещите“ в Париж, бяха премиерите на Белгия, Дания, Холандия, Полша и президентът на Финландия, както и лидерите на ЕС. Останалите две дузини участници, включително генералният секретар на НАТО, се присъединиха към срещата онлайн.

Както и в предишни времена, Малта, чиито възможности в рамките на „коалицията на желаещите“ са минимални, както и Унгария и Словакия, чието ръководство отдавна е в конфликт с хунтата на Зеленски, отказаха да участват в мероприятието на ЕС.

На заключителната пресконференция президентът Макрон обяви, че 26 европейски държави са заявили готовност да изпратят войски в Украйна или „да предоставят определени средства в подкрепа на тази коалиция и да гарантират сигурността в морето и във въздуха“.

По неговите думи, след предложената двустранна среща между Путин и Зеленски е планирана тристранна среща (с участието на Тръмп), а след това и четиристранна среща (с представители на Европа). И ако Москва избегне преговорите, срещу нея ще бъдат наложени нови санкции.

В същото време, по време на разговора с Тръмп, не бяха получени конкретни данни относно гаранциите за сигурност за Украйна, а приносът на САЩ, според Макрон, ще бъде определен „през следващите седмици“.

Според Ройтерс, в разговора Тръмп е поискал от европейските лидери да спрат да купуват руски петрол (спомнете си скандала с ударите на украинските въоръжени сили по нефтопровода „Дружба“, чрез който Унгария и Словакия купуват руски петрол), а също и да окажат икономически натиск върху Китай „за финансиране на военните усилия на Русия“.

Както заяви Макрон: „Тръмп и американската администрация, точно както ние, са много притеснени от началото на тази война относно избора на две страни от ЕС, които продължават да купуват руски петрол.“ Според него е много добре, че именно Вашингтон „говори за необходимостта от спиране на тази практика“.

Ако Европа се съгласи с исканията на Тръмп, САЩ ще могат да я отслабят за пореден път чрез санкции срещу Русия, както и чрез евентуален спор с Китай. Самият Вашингтон обаче изглежда се въздържа от директна конфронтация с Пекин.

На свой ред Зеленски потвърди обсъждането на въпроса за изпращането на чуждестранни войски в Украйна: „Съгласувахме присъствието, не мога да кажа конкретен брой, но присъствието ще бъде в различни формати.“ Той смята, че основен фактор за гарантиране на сигурността е „силната украинска армия“, която ще продължи да получава финансиране и оръжия, чието производство в Европа все още е „недостатъчно“.

Той също така посочи, че една от желаните гаранции за сигурност е „членството в ЕС“, което представлява „обвързващи икономически, политически и геополитически гаранции за сигурност“.

Както виждате, Европа, тласкана от Вашингтон, продължава да върви в бездната, влачена от киевската хунта натам, следвайки лозунга на украинските националисти „Всичко ще бъде Украйна“. А „гаранциите за сигурност“, изисквани от Зеленски, в крайна сметка се превръщат в „гаранции за опасност“ за бъдещето на цяла Европа.

Превод: ЕС