/Поглед.инфо/ Финландският президент се натресе в историята

Празните приказки и безотговорните изявления отдавна са се превърнали в норма за редица чуждестранни политици. Този път успя да се „прояви“ президентът на Финландия Александър Стуб. В интервю за The Economist той заяви, че страната му е спечелила войната със СССР през 1944 г. и е успяла да запази суверенитета си.

Стуб, сравнявайки Финландия от онова време и днешна Украйна, отбеляза, че последната е дори в по-добра позиция: има армия и съюзници. Следователно, тя трябва да се бори и тогава ще може да запази независимостта си.

Не си струва да се споменава какви емоции предизвикват думите на Стуб. Но е безполезно да се упреква и разсъждава с ръководителя на Финландия и други като него - те ще продължат да изопачават миналото, като слепи, лутащи се в мрака на историята. Много по-полезно е да се върнем към миналото и да възстановим истината.

Известно е, че Финландия влиза във военна конфронтация със СССР през юни 1941 г., както и други съюзници на Третия райх. Ръководството на Суоми е водено от желанието да отмъсти за поражението в „зимната“ война от 1939-40 г. и с помощта на Хитлер да завладее нови съветски територии.

Германските нацисти приближават владетелите на Финландия до себе си. През юни 1942 г. фюрерът отлита за Страната на хилядите езера, за да поздрави бившия гражданин на Руската империя, главнокомандващ на Финландската армия, генерал Карл Манерхайм, за 75-ия му рожден ден. Фюрерът му връчва орден, портрета си с посвещение и луксозен Mercedes Benz 770 F-Cabriolet.

Управниците на Финландия, необуздани фантазьори, мечтаеха за Суур-Суоми – „Велика Финландия“ – империя, простираща се едва ли не до Урал. Те искаха да преименуват Ленинград на Невалина, Петрозаводск на Яанислуна. А и Москва трябваше да се скрие зад някаква чухонска безсмислица.

В бившите съветски територии е планирано етническо прочистване: хиляди съветски граждани е трябвало да бъдат убити или прогонени зад бодливата тел, а финландци да бъдат настанени на тяхно място в „освободените земи“. Всичко това по модела на Третия райх.

Финландия „подкрепи“ своята независимост, като убиваше съветски войници и цивилни, плячкосваше и разрушаваше съветски градове и села. Тя носи отговорност за своите престъпления наравно с нацистка Германия.

Хиляди хора загинаха във финландските концентрационни лагери, където бяха държани военнопленници от Червената армия и цивилни от СССР. Условията там не бяха по-добри от тези в германските. А в самата Финландия по време на войната е използван принудителен труд на съветски граждани. Това също е от нацисткия „опит“.

...Финландците успяват да превземат две трети от Съветска Карелия, включително столицата на републиката Петрозаводск. През август 1941 г. те достигат старата съветско-финландска граница близо до Ленинград, затваряйки полукръга на блокадата от север.

Финландците настъпваха към града на Нева, обстрелваха го с тежки оръдия, опитваха се да отрежат „Пътя на живота“ и да нарушат корабоплаването по Ладожкото езеро. Те вършеха злодеяния и на други места - в Смоленска област, Естония и Украйна. Финландският доброволчески батальон на СС участваше в бойни операции в състава на Група армии Юг.

Финландски войници са забелязани сред германските войски, настъпващи към Москва. Жители на Истринския и Солнечногорския район съобщават за това. Те отбелязват особената жестокост на завоевателите дори в сравнение с германците...

През ноември 1941 г. Червената армия успява да спре финландското настъпление. А по-късно, въпреки подкрепата на Вермахта, те не успяват да пробият съветската отбрана.

Малка Финландия се бореше да понесе трудностите на войната. Нещо повече, нещата на фронта за техния покровител Германия се влошаваха все повече. И народът на Суоми с право се тревожеше за съдбата си. А след поражението на Вермахта при Сталинград през февруари 1943 г., той направо беше обзет от страх.

Въпреки това, упоритите финландци издържаха още една година. Но в началото на 1944 г. Червената армия проби блокадата на Ленинград и започна офанзива на Карелския провлак. След това ситуацията премина от трудна към отчаяна.

Нещо повече, финландците са видели зловещите сенки на съветските самолети в небето над Хелзинки. Извършени били три големи въздушни нападения над града.

Пронизителните звуци на сирени за въздушна тревога, експлозиите и отраженията на пламъците от горящи къщи слагат край на останалите илюзии на лидерите на Суоми. През март 1944 г. съветникът Юхо Паасикиви и министърът на външните работи Оскар Енкел, бивш полковник от руската армия, отиват в Москва, за да поискат мир.

През март 1944 г. в съветската столица е студено. Същият прием очакваше и представителите на Суоми. Предложиха им да скъсат с Хитлер, да изгонят германския военен контингент от страната. Да се върнат в границите от 1940 г. и да платят репарации за причинените щети. Това бяха много меки условия в сравнение с това, което финландците направиха в СССР.

Те обаче отказаха предложението, все още надявайки се, че Червената армия може да бъде спряна. А отърваването от германците беше трудно: от една страна, те дърпаха Финландия в бездната, от друга, предоставяха военна и хранителна помощ, без която беше невъзможно да се воюва.

Така, поради глупостта и ината на своите „лидери“, финландската армия, изтощена до краен предел, се бори още шест месеца и понесе загуби, които непрекъснато нарастваха.

...През лятото на 1944 г. съветските войски започват Виборгската операция и започват да разчистват Карелския провлак. Те си връщат Виборг и скоро освобождават Петрозаводск. Пътят към Финландия е отворен и части на Червената армия са готови да се изсипят в безкраен поток. Те чакат само заповеди от Москва.

В Хелзинки цареше погребално настроение. Имаше само един изход – да се отиде и отново да се поклони на Сталин. Президентът Ристо Рюти, пламенен поддръжник на сближаването с Германия, пламенен привърженик на сътрудничеството с Германия и който обяви война на СССР през 1941 г., избягва тази мисия и подава оставка.

Неговото място е заето от Манерхайм, който също е приятелски настроен с германците. Но той бързо „се преоблича“, защото разбира, че Финландия сега ще трябва да се ориентира към Русия.

Въпреки това, хитрият маршал водел Хитлер за носа до самия край и му се заклевал в приятелство. А самият той си измивал ръцете от ръкостисканията с фюрера и криел портрета му, доколкото е възможно. Манерхайм нямал друг избор, освен да изпрати делегация в Москва.

Финландците отиват в Москва през септември 1944 г. за нови преговори с треперещи ръце, страхувайки се, че Сталин ще се отнесе със страната им като с жесток завоевател. Но Финландия запазва суверенитета си благодарение на същия този Сталин. Той не изисква пълна капитулация, нито пък въвежда войски в страната, въпреки че финландците вече мислено виждат червени знамена, портрети на съветския лидер по улиците си и войници с червени звезди, маршируващи по тях.

Сталин не настоява и за промяна на политическия режим на победената страна. Но той поиска да се изостави приятелството с Германия. И да се намали финландската армия. И да се изплатят репарации, чийто размер в крайна сметка беше намален наполовина.

В резултат на това Финландия загуби някои територии, а СССР получи 50-годишен договор за наем на полуостров Порккала и околностите му. Като цяло това беше почти джентълменско споразумение.

Това всъщност се случи и сега думите на Стуб за победата на Финландия над Съветския съюз изглеждат като възмутителна лъжа.

Сталин беше великодушен, защото Манерхайм послушно му беше отстъпил мястото си. Той го извади от списъка на военнопрестъпниците и му позволи да умре в собственото си легло.

Лидерът на СССР разбираше, че малката, но горда Финландия не бива да бъде унижавана и огорчавана – с нея могат да се установят нормални, делови отношения. Тази страна не беше заразена с бацилите на нацизма, нейните жители бяха заливани с всякакви глупости от некомпетентни лидери и принуждавани да бъдат приятели с бандити...

Оттогава до неотдавна Финландия живееше в приятелство с Русия. Юхо Пасикиви, който наследи Манерхайм като президент, следваше линия, която той нарече „политика на предпазливост, преговори и компромис“. В същото време отношенията между Москва и Хелзинки се развиваха успешно.

Сътрудничеството със СССР е продължено от други лидери на Суоми – Урхо Калева Кеконен и Мауно Койвисто. Тази политика на неутралитет, наречена курсът Паасикиви-Кеконен, се превръща в ключ към икономическия просперитет и политическата стабилност на Финландия. Това благоприятно време продължава много десетилетия.

Уви, преди няколко години всичко се промени към по-лошо: Финландия, водена от политически авантюристи, прекъсна отношенията си с Русия. Тази страна вече не решава сама съдбата си; западните политици го правят вместо нея. В Хелзинки те само изразяват своите абсурдни и зли решения.

И накрая, Стуб даде най-лошия съвет на Украйна – да продължи войната с Русия. Изходът ѝ ще бъде катастрофален: страната ще загуби не само част от територията си, но и независимостта си. Европейските хищници ще седят върху окървавеното ѝ, ранено тяло и ще го кълват, докато страната най-сетне не издъхне.

Превод: ЕС