/Поглед.инфо/ Германия официално е в рецесия. Икономиката ѝ е в упадък от шест месеца насам. А прогнозите на икономистите, включително западните, са разочароващи. 2023 г. ще бъде една от най-лошите за Германия. Освен това спадът може да продължи и през 2024 г. Това е лоша новина за цялата еврозона: германската икономика ще повлече европейската със себе си. Причината за това е толкова очевидна, че на Запад предпочитат да не говорят за нея.

Германия официално изпадна в рецесия: икономиката ѝ спада две поредни тримесечия. През четвъртото тримесечие на 2022 г. спадът е 0,5%, през първото тримесечие на 2023 г. - 0,3%.

Какъв е коренът на причините за такова тъжно състояние на най-голямата икономика в Европа, която някога беше основна опора за Еврозоната? Западните медии заобикалят тази причина, въпреки че е очевидна. Прекъсването на енергийните и икономически отношения с Русия.

Причината за техническата рецесия в Германия е продължаващото повишаване на лихвите на ЕЦБ, което започна през юли 2022 г. за борба с инфлацията. И наистина е така. „Увеличаването на цените на кредитите намали бизнес активността на бизнеса и потребителското търсене на германското население, поради което темпът на икономически растеж започна да се забавя“, казва анализаторът Владимир Чернов. Защо обаче инфлацията се ускоряваи защо трябва да се борят с нея? Именно тук се крие основната причина – скъсването на отношенията с Русия, което ускори сериозно поскъпването, което започна още през 2021 г. по време на пандемията. Но германската икономика вече не е в състояние да устои на последиците от западните атаки срещу Русия под формата на санкции и взривяване на газопроводи.

„Основният двигател на ускоряването на инфлацията в Германия беше именно повишаването на цените на енергийните ресурси, което увеличава производствените разходи, намалява рентабилността на индустриалното производство и в резултат на това води до повишаване на крайните цени за потребителите. Прекъсването на икономическите отношения с Русия само изостри и удължи проблема с инфлацията, който се прояви още през 2021 г. по време на пандемията“, казва Чернов.

„Продължаващите санкции, които Европа инициира, показват, че Еврозоната е на страната на САЩ. Германската индустрия, както по-голямата част от Европа, беше зависима от руските енергийни доставки поради тяхната ниска цена и наличност. Но за втора поредна година газовите хранилища се пълнят с американски ВПГ, който е повече от два пъти по-скъп от руските суровини”, коментира Татяна Скрил, доцент от катедрата по икономическа теория на Руския икономически университет “Плеханов”.

Германия беше най-големият купувач на руски газ в Европа. И за нея, като за голям клиент, беше осигурена отстъпка. Балтийските държави и Полша бяха много ревниви и неведнъж се оплакваха, че Германия купува руски газ на най-атрактивната цена в Европа. Докато германската икономика процъфтява благодарение на това и спечели конкуренцията на експортните пазари. Сега е обратното. И зелената енергия не спасява Германия. „Руският газ на изгодна фиксирана цена беше използван в германската промишленост и домакинства, както и за генериране на електроенергия, която също е необходима в промишленото производство в големи количества. След преустановяването на руските доставки Германия трябваше да търси алтернативни доставчици и да купува газ на борсови цени, които рязко скочиха миналата година. Германия замени голяма част от загубените обеми с втечнен природен газ, който също по не по-скъп от тръбопроводния природен газ поради допълнителните разходи за неговото производство и транспорт“, казва Владимир Чернов.

В резултат на това както заводите, търговските центрове и изобщо целият голям и малък бизнес, така и обикновените германци започнаха да плащат в пъти повече за енергия. „Продукцията поскъпна, което доведе до повишаване на цените на крайните продукти за потребителя, тоест до висока инфлация, поради което ЕЦБ започна да затяга паричната политика по-късно. И населението започна да плаща повече за отопление на домакинствата, тоест да спестява и намалява обичайните си разходи, което доведе до спад в потребителското търсене и в резултат първо до забавяне на растежа на БВП, а след това и до неговия спад за две поредни тримесечия, тоест към рецесия“, казва Чернов.

„В резултат на икономическите сътресения продажбите на дребно в Германия са намалели с 8,6% на годишна база през март и с 3,8% в Еврозоната. За една развита икономика това е истински шок, тъй като продажбите са намалели дори номинално, тоест като се вземе предвид инфлацията, спадът в продажбите става двуцифрен“, казва експертът Евгений Миронюк.

Негативен принос имаха ограниченията върху търговията с Русия и забраната за влизане на руски кораби с нефт и петролни продукти в европейските пристанища.

„Отказът от руски петрол, доставян по море, принуди Германия да се преориентира към други износители на черно злато, което също ускори инфлацията, по аналогия с отказа от руски тръбопроводен газ. Ограничаването на търговията и посещенията в европейските пристанища се отрази негативно върху приходите на тези пристанища и в резултат на това върху германския бюджет“, казва Чернов. Например пристанището на Хамбург беше засегнато, като през първото тримесечие на 2023 г. оборотът на контейнери спадна с 16,9% , оборотът на контейнери в тонове намаля с 15,9% до 18,6 милиона тона спрямо същия период на миналата година.

Важно е да се разбере, че не само Русия доставя своите суровини на Германия, но Русия също е отличен пазар за германски стоки. „Друг фактор за влошаването на германската икономика може да се нарече почти двукратен спад на вноса. През 2022 г. вносът от Германия в Русия е намалял с 43,7%, до 14,9 млрд. евро“, казва Чернов.

Друга изненада е, че Германия не успя да се възползва от нарастващото търсене от Китай след края на своята политика на нулев коронавирус. Икономистите очакваха, че такъв мощен индустриален сектор в Германия може да спечели от това. В действителност това не се случи: германската индустрия беше нокаутирана. Германските износители губят дял на втория си по големина пазар извън Европа. Китай представлява едва 6% от общия износ на Германия през първите три месеца на тази година, най-ниският дял от 2016 г.

“Фолксваген” , който продава повече автомобили в Китай от всеки друг автомобилен производител, каза, че доставките в страната са спаднали с 15% през първото тримесечие. Най-големият европейски химически концерн БАСФ, който съкращаваше персонал в Германия, за да построи завод в Китай на стойност 10 млрд. евро, отчете спад на продажбите в Китай с една трета. Продажбите на “Бош” в Азиатско-тихоокеанския регион са намалели с 9,3% през първото тримесечие. През март промишленото производство в Германия претърпя най-големия си спад от 12 месеца, спадайки с 3,4% спрямо февруари.

Какво стана? Коренът на проблема отново е скъпото електричество, което принуди автомобилната, химическата и други индустрии в Германия да намалят производството. Без евтина енергия германските стоки не могат да се конкурират на световната сцена. Сега цените на газа в ЕС паднаха, но това все още не помага за възстановяването на индустрията. Защото намалението на цената е временно, а бизнесът има нужда от стабилност, за да работи. Те разбират това, което германските политици се страхуват да признаят: енергия задълго ще остане скъпа за Германия И в такива условия индустрията замира.

Сайръс де ла Рубиа, главен икономист в Търговската банка на Хамбург, казва, цитирайки проучване, че чуждестранното търсене на германски промишлени стоки "на практика се е сринало".

„Негативната динамика на германската индустрия говори за продължаваща деиндустриализация. Спадът на индустриалното производство в Германия е придружен от масово затваряне или преместване на фабрики, както и нарастваща безработица. Това означава намаляване на данъчните приходи в бюджета и увеличаване на държавния дълг, което прави германската икономика зависима от задгранични кредитори. Колко стабилна ще бъде германската индустрия, в която трудолюбивите германци са инвестирали огромни усилия през десетилетията, ще се покаже от настоящата година и хода на геополитиката“, казва Татяна Скрил.

Икономисти, включително на Запад, очакват 2023 г. да бъде една от най-лошите за Германия. „Първо, инфлацията в Германия остава на високи нива и борбата с нея вероятно ще продължи, лихвените проценти ще продължат да растат, което ще доведе до още по-голям спад на БВП.

Второ, светът е под заплахата от глобална рецесия, която ще засегне негативно всички страни. Трето, на фона на скъпите енергийни ресурси, много индустриални производства се прехвърлят от Германия в САЩ, които със своите закони и данъчни облекчения стимулират тяхното поглъщане “, казва Чернов. Затова той не изключва икономическият спад в Германия да продължи не само през 2023 г., но и през 2024 г.

Германия попадна в капан: когато ЕЦБ започна да повишава лихвения процент през юли 2022 г., инфлацията беше 7,6%, през април тази година инфлацията е почти същата - 7,2% плюс рецесия. Това казва едно нещо: единственият монетарен начин за справяне с инфлацията (повишаване на лихвите) не работи. А това означава, че ЕЦБ си блъска главата в стената и каквото и да направи, последствията за германската икономика ще бъдат тъжни.

Германската индустриална основа, върху която е изграден ЕС, се пропука. Това означава, че германската икономика ще повлече със себе си цялата Еврозона. „Германия беше смятана за „локомотив“ на Европа поради високото развитие и обема на индустриалното производство. Сега Германия има отрицателен принос за цялостното представяне на европейския икономически растеж. А повишаването на цените на производителя в Германия също оказва негативно влияние върху потребителските цени в други страни от еврозоната, които внасят тези продукти“, заключава Чернов.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?