/Поглед.инфо/ След като спечелва една от най-кръвопролитните битки в историята - Сталинградската битка, Съветският съюз взема инициативата във войната и не я изпуска до самата Победа. За драматичните събития от онази зима - в материала.

Картина на отчаянието

В средата на януари 1943 г. позицията на 6-та армия на Вермахта в Сталинград става критична. Войските, които попадат в котела в резултат на съветската операция "Уран", бързо губят своята бойна ефективност. Лишени от храна, боеприпаси, гориво и лекарства, войниците и офицерите на Фридрих Паулус замръзват на 30-градусовия студ. Те изяждат почти всички бойни коне, както и местните кучета, котки и дори птици. Където и да се опитват да се скрият нацистите, навсякъде са вадени с тежък артилерийски и танков огън.

До 28 януари останките от някога най-силната сухопътна армия са разделени на три части. Но в повечето случаи германците отказват да се предадат без заповед. Затова съветските военни преследват офицери, за да убедят подчинените си да сложат оръжие. Основната цел е командирът на групата.

Щабът на Паулус се намираше в мазе на разрушен универсален магазин в центъра на Сталинград. Генералът отново и отново изпраща на Хитлер радиограми с молба за разрешение да се предаде, за да спаси живота на войниците. От време на време фюрерът го забранява. Трудно е да си представим какво е чувствал тези дни един от авторите на операция "Барбароса". Редките доклади, достигнали до щаба, съобщават за нарастващите загуби на поверените му войски.

Последният щрих към картината на отчаянието е званието фелдмаршал, което Хитлер дава по радиото на своя командир на 30 януари. Повишението е придружено от кратък послепис: „Нито един германски фелдмаршал не е бил пленяван“. От Паулус изрично се изисква да се самоубие.

Това пречупва волята му. Сутринта на следващия ден той нарежда да го свържат с Червената армия за преговори за предаване.

„Фелдмаршалът лежеше на желязно легло без униформа, по риза“, спомня си старши лейтенант Фьодор Илченко, който пръв слиза в мазето на магазина заедно с преводач, радист и двама картечници. Свещ гори на масата, осветявайки акордеона, който лежеше на дивана. Паулус не поздравява, но става и сяда. Изглеждаше като болен, изтощен човек, лицето му трепна в нервен тик. След като изслушва съобщението на началника-щаба за исканията на съветските офицери, той уморено кимна с глава.

Смачкване на съпротивата

Формално старшият лейтенант не може да приеме предаването на фелдмаршала. Те се споразумяват за временно прекратяване на огъня и Илченко се връща при своите. Свързва се с командира на 38-ма мотострелкова бригада полковник Иван Бурмаков, който се свързва с командващия 64-а армия генерал Михаил Шумилов. Решават с Паулус да разговаря генерал Иван Ласкин, началник-щаб на армията.

Той се среща с генерал Росске, командир на Южната група сили и началник-щаб на 6-та армия. От името на фелдмаршала той издава заповед за предаване.

Скоро Паулус излиза при тях.

Откаран е с кола в село Бекетовка край Сталинград. Там го чака Шумилов. На същия ден, 31 януари, фелдмаршалът е разпитан и представен на командващия фронта генерал-полковник Константин Рокосовски, който предлага да се спре безсмисленото кръвопролитие. Паулус отказва, тъй като вече е пленник, а неговите генерали, в съответствие с получената директива, докладват директно на Хитлер.

Заповедта за предаване така и не е издадена. Последните огнища на съпротива са смазани на 2 февруари. Битката за Сталинград приключва.

Изземване на инициативата

Поражението на 6-та армия и особено капитулацията на нейния командващ шокира Германия. Три дни германските радиостанции излъчват траурна музика. Дори пропагандата на Гьобелс не успява да разкрие мащаба на поражението. Може би за първи път врагът ясно осъзнава, че войната срещу Съветския съюз не може да бъде спечелена.

Битката за Сталинград продължава точно 200 дни. Съветското контранастъпление е предшествано от месеци на ожесточени боеве, улица или къща понякога сменят контрола по няколко пъти на ден. От двете страни в битката участват около два милиона души, десетки хиляди единици военна техника. За Хитлер е важно да превземе града на Волга, през който минават стратегически важни маршрути. Фюрерът иска надеждно да покрие левия фланг на силите, настъпващи в Кавказ, и да отреже Червената армия от доставките на гориво.

Въпреки това до края на есента Вермахтът усеща недостиг на керосин, снаряди и храна. Тогава съветското командване решава да нанесе удар.

В операция „Уран“ участват силите на Сталинградския, Донския и Югозападния фронт – 14 комбинирани, танкови и въздушни армии. Войските се придвижват напред на 19 ноември 1942 г. Те затварят обръча около 6-та армия за по-малко от седмица. Групата е методично разчленявана на парчета, натискана с артилерийски огън. Към 2 февруари 1943 г. войниците на Паулус просто нямат с какво да се бият.

Червената армия твърдо овладява стратегическата инициатива и сега диктува волята си на нацистите. Поражението променя характера на действията на Вермахта в Кавказ, в районите на Ржев и Демянск. Съветските удари принуждават Берлин да подготви Източната стена, която трябваше да спре настъплението.

Всичко заради огромните загуби на Волга. В Сталинградския котел са унищожени 6-та армия, по-голямата част от 4-та танкова армия, 3-та и 4-та румънска армия, 8-ма италианска армия и алпийски корпус, 2-ра унгарска армия, хърватският полк - повече от 800 хиляди души.

Сериозно пострадва и материалната част. Ръководителят на икономическия отдел на висшето командване Георг Томас изчислява, че за няколко месеца Вермахтът е загубил толкова оборудване, колкото в цялата компания от 1941-1942 г.

"Поне петдесет германски и съюзнически дивизии вече не съществуват. Останалите загуби възлизат на общо още двадесет и пет дивизии", пише германският генерал Курт фон Типелскирх в мемоарите си след войната. "Престижът на Германия в очите на нейните съюзници беше силно разтърсен. Руският боен дух се засили”, допълва той.

Победата в Сталинградската битка струва скъпо на Съветския съюз. Повече от милион убити и ранени, градът е напълно разрушен. Войските обаче получават безценен опит в уличните битки, който по-късно е полезен. И генералите доказват, че през годините на войната са успели да научат много от врага.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?