/Поглед.инфо/ „Присъединяването ни към Клуба на богатите”, без национални референдуми, както в уважаващи населението страни-кандидатки, бе предшествано от подхранването на илюзията, че в ЕС ще се превърнем в Швейцария на Балканите. Мнозинството българи се надяваха на щедра икономическа помощ от заможните европейски държави и разчитаха на Брюксел за налагане на европейските порядки, жизнен стандарт, законност, справедливост. Но, „подмяната на истината е в изключителен възход в цял свят – особено у нас”, твърди Ясен Бояджиев.

Неизкушената ни общественост прие като естествена предпоставка практиката на други постоталитарни държави предшестващо членството в НАТО с аргумента, че пък Алиансът ще обезпечи националната ни сигурност. Българската дипломация в Централна Европа, където работих тогава, се справи достойно с проучвателно-информационните предизвикателства по преговорните процеси на партньорите ни с двете централи в Брюксел. За жалост българските преговорни екипи бяха прочистени от опитни дипломати, заменени от девойчета, частично с диалектен български говор. За разлика от другите страни-кандидатки нашият главен преговарящ бе сменян 5 пъти. И резултатите от прегледа на европейското законодателство "acquis communautaire" и от самите преговори, при повишена секретност, „бяха разчетени” след години, по сектори. В знак на протест срещу неизгодни за България договорености на преговорите подаде предсрочно оставка посланикът ни в Европейската общност Никола Карадимов. И тогавашните лидери на ЕС и НАТО явно са знаели че не покриваме изцяло критериите за членство в двете организации, но ни приеха поради стратегическото ни географско положение спрямо Русия. Дванадесетте бивши колонизаторски + понастоящем с поведение на империи държави от двете страни на Атлантика я считат за свой вековен конкурент, едни от над 2 века, други от век, трети подобно. Целта им е да ограничат традиционното влияние на Русия в Балканския регион, да елиминират хипотетична православна конфигурация на Балканите под егидата на Москва. И да задоволят геополитическата потребност на САЩ от сателити по пътя на енергийните трасета от Русия към Европа. За атлантико-евро ($-€)- чиновниците и столичните им лидери не бе от значение жизненият стандарт на българите, а да изтласкат Русия и как да създадат предмостово укрепление, вкл. на наша територия за евентуален бъдещ конфликт срещу нея. Не дай Боже, но по

подобен начин екс-империята СССР „се намеси” в Унгария, ЧССР, Афганистан !

Последователно аналогичен сценарий протича и сега с усилията за привличане на държавите от Западните Балкани в НАТО, с перспектива преговори за членство в ЕС. Макар че кандидатките са по-слабо подготвени от България. Евентуалното бъдещо членство на Република Северна Македония (РСМ), Албания и под. би повишило рязко социално-икономическата нехомогенност на ЕС и неговата нестабилност. Родните измекяри на келепира изпратиха в канавката вековния национален идеал за българския характер и дух на майка Македония, защитен с кръвта на стотици комити и десетки хиляди незнайни герои от фронтовете на Балканската и Първата световна война. Все пак на 19 ноември м.г. българската делегация декларира несъгласие с проекта на рамка за провеждане на преговори за присъединяване на РСМ към ЕС поради неизпълнения от Скопие на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 01.08.2017 г. Но песимисти и шизофреничната говорилня на €-$-папагали ни внушават, че „мачът е свирен” в полза на Скопие, напр. от Байдън и антируския санитарен кордон под името Триморие. Дано сегашната консолидирана между основните институции, политически сили, научни среди и широки слоеве на обществото позиция не се окаже предизборен ход на правителството в София! Над 70 години вече е налице отсъствие на по-дългосрочен концептуален подход в отношенията с Повардарието. Неговата проекто-разработка е с предимство в дискрецията на МВнР.

Двуличието на брюкселските бюрократи в преговорите пролича месеци след приемането на България в Евросъюза. От една страна българинът бе зарадван от по-добро снабдяване в търговската мрежа с европейски стоки и много по-лесно пътуване в Европа и Северна Америка. Може да намери работа там като гурбетчия, има много по-лесен достъп до обучение в тези страни, има свобода на словото и т.н. Същевременно цените на стоките и услугите нарастнаха многократно. Голяма част от вноса е също често „made in China” и предназначен за „по-маргинална Европа по качество”, с ГМО. Оказа се, обаче, че „свободното пътуване” – с отмяната на визите - бе много по-полезно за Запада. За да ни „джиросат” залежали стоки, да ни продават амортизирани автомобили, да ни „обхванат” с банките си, да ни използват безплатно образованието и интелекта, да ни източат парите по водопроводи и електро-системи, да ни консумират женската и мъжката плът, да им мием чиниите, да събираме реколтите и подобряваме настроенията покрай магистралите. Срещу евросредства за близки до управляващите !

Още по време на преговорите у нас се оформиха 2 антагонистични ключови прослойки - политици (+ техните близки, чиновници и „сподвижници”) и народ. Първите се отличават с острия дефицит на суверенно политическо мислене, действия и поведение в духа на сателитния синдром с преклонение пред „€-$ Коран и Догма”.

Понеже „интернационализмът” на родните политици открай време надделява над интересите на собствения им народ, в духа на двойните стандарти от Брюксел към големите стари членове и пренебрегване интересите на „Нова Европа”, понесохме и много трудно възмездими във времето поражения. 1. Тотален разгром на невинаги неконкурентната икономика и селското стопанство, изоставени без протекции. 2. „Сервилно” преждевременно закриване на реакторите в АЕЦ „Козлодуй”. 3. Почти

безпардонни ограничения за външноикономическите ни търговски и други отношения.

4. Последваха хиперинфлация и безогледно престъпна приватизация и концесиониране на дълготрайни и краткотрайни активи, създадени с труда и предприемчивостта на милиони българи в продължение на повече от 1 век. 5. Корупцията и престъпността процъфтяха, както и масовото разпространение на наркотици и психотропни вещества. 6. Възцари се масова бедност и растяща разлика между доходите на бедни и богати. България е рекордьор в ЕС по доходна и имуществена поляризация. Според проф. Илона Томова, показателен е коефициентът на поляризация, измерващ съотношението между доходите на 20-те % хора с най-високи доходи спрямо тези 20% с най-ниски доходи.През 2012 г. у нас той е бил 6,1:1, а към 14.12.2018 г. - 8,2:1 (средно за ЕС е 3,6:1). Със съотношение над 8 са шепа страни предимно в Африка и Латинска Америка. В Европа -България и Русия. 7. Ускорена бе демографската криза и засилена опасността от демографска катастрофа. 8. Деиндустриализирана до 28% и 4,3% от БВП в селското стопанство Родината ни бе подложена на рядко виждано демографско ограбване чрез изтичане на мозъци и на генетичен потенциал, на масова емиграция на 2 млн.българи. За сравнение: до 1944 г. броят на българските емигранти в чужбина е до 500 000 д. Отдавна сме изплатили „свободното пътуване” с лихвите чрез безплатния износ на мозъци и квалифицирана работна ръка, чрез позлатяването на автоморгите, банките и търговските вериги от Западна Европа, генериращи чудовищни печалби на наш терен.

Според коментатори-песимисти Бългaрия нe e плeнeнa, a рaзcипaнa държaвa. Читaвaтa й прoмишлeнocт бе ликвидирана. Сeлcкoтo cтoпaнcтвo – мoнoкултурнo: с нaд 80% oт зaceти плoщи от зърнени култури. Тaм oтивaт и т.н. eврocубcидии, чиcтa прoбa икoнoмичecки рушвeт, cъcипвaщ земеделието. Зa oвoщaрcтвo с трaдициoннитe ни прoизвoдcтвa - лoзaрcтвo, рoзoпрoизвoдcтвo, зa ягoди aкo щeтe - нищo! И българи бeрaт ягoди в чужбинa, a нe у нac. Рaбoтнaтa ни cилa e ocнoвнo чиcтaчки, кaмeриeрки, шивaчки, a вмecтo eлитeн имaмe чaршaфeн туризъм. Европа се интересувала от нас в 3 сегмента: 1.Да осигуряваме евтини берачи на домати и любвеобвилни сервитьорки за пазара на нискоквалифициран труд. 2.Да държим пазарния монопол на корпоративните мастодонти, като задушаваме институционално местния бизнес. 3. Да не клатим балканския кръстопът на хора, стоки и капитали с вечния синдром на раята и гоите !

Според проф. Васил Проданов капиталистическата система у нас е много по-неолиберална,експлоататорска, клиентелистка, компрадорска и убийствена в сравнение с Европа. В недалечното миналото България бе достигнала 28-мо място в света по „качество на живот” и 29-то по „човешко развитие”като напреднала индустриална и селскостопанска страна. Сега сме на 74-76 място. Според проф.Иван Ангелов, член кор. на БАН, по най-груби оценки, ползите от членството в ЕС възлизат на 45-50 млрд.лв., а загубите на 150-170 млрд. лв. По много други източници, като изключим загубите от приватизации и 4-5 вида трикове за износ на национален доход, за 1 десетилетие към 24.04.2020 г. сме внесли в „хазната” на ЕС 24,5 млрд. €, а генетичните ни марионетки и тайфата около „Шайката”(по А.Тодоров) е „усвоила” 16,5 млрд. €.

Вишеградци (чехи, поляци, унгарци, словаци), много близко до европейското ядро, надградиха над резултатите от соца, а ние ги унищожихме и същевременно не създадохме нищо. Освен кaзионни клакьори или евроатлантическа рая, поемаща без ропот всякаква политическа, морална и дигитална плява. Вашингтонско-брюкселският Коминтерн толерира и ни натрапва колониална политическа каста от кириакстефчовци и под. нашенски подлоги от „елита”, т.е. политически башибозук, обричащ България на ориентализация, циганизация, ислямизация и чалгаризация.

Башибозукът” се събуди като правоверни «евроатлантици» с Ленин и Георги Димитров в библиотеките и дипломите. И с «подновена» терминология: предишното „братско сътрудничество и социалистическия интернационализъм”, сега се наричат глобализъм. В името на грандиозната манипулация „марксизмът-ленинизмът” бе демагогски преформулиран в „€-$ ценности”, „пролетарският интернационализъм и космополитизма” в „глобализъм”, „братската взаимопомощ” – в „солидарност”, „анти-колониалната война”= „цветни революции”, „класово съзнание” = „идентичност” и пр.

Евроскептици се шегуват с названията Подчинените Европейски щати (=ПЕЩ), КПСС – КПЕС = Коминтерновска Платформа на ЕС или Съединени Европейски щати.

В съвременната история България никога не е била така жестоко ограбвана. „Ако преди 30 години изоставахме от западноевропейските страни с 50-60 години и бяхме на приблизително равни позиции с източноевропейските, сега изоставаме с 10-15 години” (проф. И.Ангелов). Спечелили името на най-корумпираната държава в ЕС. Брюксел се крие зад скучни доклади. А слънчева България се храни с ГМО химия, в т.ч. вносно шкарто, защото внася 80% от зеленчуците и плодовете и над 70% от месото. Ароматизирана с холандска химия вместо цветя. А след като още от 1988 г. поставиха основите за сриване на здравеопазването в жалък бизнес-изнудвачество, с лекарства - вредна химия. А дивашката комерсиализация на здравеопазването е първото престъпление на „пазарната икономика” през 90-те години на м.в.„Нивото на политиката на България е креватно-вагинално, живеем в зловеща пародия на демокрация, в театър на абсурда, да ме прощават нашите актьори, но нямаме нужда от тях” - д-р Цветеслава Гълъбова //26.6. 2020 г., в-к „Златна възраст”.

България е последната държава-членка по усвояване на средства от ЕС, по износ на иновативни стоки, по енергийна ефективност и използване на зелена енергия, по човешкото развитие, по продажба на музика в Европа, управление на отпадъците, по донори на органи, по ползване на противогрипни ваксини, по качеството на здравните услуги... Това е малка част от 30-годишната война срещу българския народ, за която и самият той носи немалка вина, наричана с евфемизма „преход.

Коронавирусът оголи системните проблеми на неолибералния глобален капитализъм и постави на изпитание неговото въздействие върху солидарността и доверието в Евросъюза. Тежестта на пандемията пое публичното, а не частното здравеопазване в националните държави-членки (ДЧ). В ЕС възникнаха вътрешните разделения между пострадалата Южна и Централна и Северна Европа, между Източна и Западна; с Пестеливата четворка (Нидерландия, Австрия, Дания, Швеция); в разногласия понякога с немско-френския тандем. Почувстваха се дефицит на солидарност и вцепенение при вземането на решения в ЕС. Закъснялата реакция на Европейската комисия след първия етап на пандемията и неумението й да обезпечи достатъчни количества ваксина на втория си обяснявам със слабо компетентното ръководство на ЕК. Комисията е възглавявана от многодетна майка и кохорта други амбициозни, но с недоказани качества еврокомисар/к/и и бюрокрация, „издрапали” бюра в резултат на политически компромиси и неотстъпчивост на големите ДЧ пред страните от Вишеградската група (В 4). „Одързостени” понякога да не споделят €-$- Догма по политкоректност на Стара Европа (напр. по миграцията от Азия или на хора с по-високо телесно съдържание на меланин, по ЛГБТИQ и Истанбулската конвенция).

Забавената реакция на ЕК, Евросъвета и Европарламента за неутрализиране на ковид-19 не допринесе за укрепване на доверието на гражданите на ЕС в европейските политики и на вътрешните разногласия по миграционната политика, по солидарното финансиране на общия бюджет, дигиталната трансформация и зелената сделка на фона на влизане в сила на споразумението за напускане на Съюза от Обединеното Кралство.

България не може да бъде доволна от финансовия си дял на глава от населението в Плана за възстановяване на Европа след COVID-19, т.е. в Дългосрочния бюджет на ЕС в размер на 1,8 трилиона евро, който й отреждат партньoрските ДЧ. Публично мерките за подкрепа бяха представяни у нас като действия на правителството без да се свързват със солидарността на ЕС. Липсата на компетентна информация доведе до спад в доверието към Евросъюза в България с 13% в сравнение с преди година. Няма съмнения, че Брекзитът означава дезинтеграция на съществуващо търговско партньорство и отслабва Съюза многостранно и многопосочно. В новото търговско споразумение е предвидено запазването на условията за безмитна търговия и предпазни клаузи за лоялна конкуренция, но българският бизнес и превозвачи ще бъдат изправени пред митнически и административни бариери.

България остана единствената ДЧ, която не наруши критериите за бюджетен дефицит за м.г., но продължи да стои встрани от основните политически дебати в ЕС,

предпочитайки „да се разтвори” в общите позиции в рамките на ЕС и НАТО. Без собствен облик, профил, външнополитически приоритети и инициативи, национална визия, стратегия за развитие и предложения за общи подходи и решения.

Въпреки приемането през м. юни 2020 г. на България в ERM II и в банковия съюз на Еврозоната, няма напредък по умението за работа в ЕС и с институциите му.

Превръщането на хуманитарния проблем на борбата с пандемията и най-вече производството на ваксина, в поле за противопоставяне на политически и бизнес интереси компрометира идеята за общи солидарни усилия за справяне с тази заплаха.

Докладите за Европейския „Пролетен семестър” и Годишният преглед на ЕК за върховенството на закона в ЕС, както и Резолюцията на Европейския парламент, инициирана от български ЧЕП-ове (=евродепутати) констатират влошаване на положението с правовата държавата и корупцията в България. И през 2021 г. страната ни ще бъде подложена на нов мониторинг + Механизма за сътрудничество и проверка.

Налага се поуката, че за 13 години пълноправно членство в Европейския съюз българските политици и администрация все още не са съумяли да изградят ефикасен механизъм за работа в ЕС и с европейските институции. И механизъм за отстояване на българския интерес в Брюксел! Примери много! Като развитията с пакета „Мобилност”, когато българският интерес претърпя фиаско. По йерархията на всички български институции, „подред, със закъснения изненадани”, в Брюксел и у нас.

Т.е.,българското полит-чиновничество не съумява да идентифицира проблемите с отделните европейски актове, да дефинира интересите на България по един или друг проблем и да реагира своевременно на тях. Така се руши авторитетът на България като държава и се подхранва евроскептицизъм. Проблемите са от политически, кадрови и професионален характер (подготовка и политико-дипломатическа целенасочване и тактика). Изхождайки от презумпцията че европейската политика на България се определя във София и се защитава в Брюксел, а не обратно!

Постоянното представителство на България към ЕК в Брюксел, в което работел почти 10% от задграничния щат на МВнР, би следвало да е добре окомплектовано с компетентни представители на всички български евроангажирани институции, както бе по лични впечатления в периода 1993-2006 г. Но експертите от ПП не следва да бъдат

единственият ни инструмент за комуникация с ЕК! Те не трябва да бъдат разпилявани, а след изтичане на мандатите им в Брюксел професионалният им капацитет, следва да бъде закрепен и в отделните ресорни министерства, ведомства и институции.

Експертите не могат да заменят политиците, но последните би следвало да са по-грамотни и отговорни, да се обучават и се вслушват в мненията на специалистите. Това важи изцяло и за сегашните ни ЧЕП-ве = евродепутати, част от които се проявиха като външнополитически аматьори и би било редно „да се посамообразоват” поне малко. Да, те не са национални депутати, но както други евродепутати биха могли да допринесат за страната си в отделните политически семейства на Европарламента.

Бъдещият български механизъм за работа с европейските институции не би следвало да пренебрегва необходимостта от поддържане на активни двустранни отношения с ДЧ на ЕС, които да допринасят за разширяване подкрепата за българските позиции и за формиране на „тематични” съюзи по един или друг въпрос.

За съжаление, водещото ведомство на ПП Брюксел МВнР не служи за образец на останалите с кадровата си политика на по-нататъшно принизяване на дипломатическата служба и - с малки изключения - на небрежен или непрофесионален подбор на българските задгранични представители. През т.г. би следвало да се сменят 10 български посланици в ДЧ на ЕС и няколко служители в ПП към ЕС, но за 5-6 от длъжностите няма кандидати, особено за административно-техническите. Учудващо!

Според проф. Боян Чуков (2018 г.): При постоянното назначаване в София на външни министри тип „караоке", едва ли можем да разчитаме на гъвкава външна политика, съобразена с нашите национални интереси.

Прави впечатление, че на сайта на ПП, Брюксел вече отсъстват имената на чуждестранни сътрудници от ЕК, както преди. Единици са българите на високи позиции в ЕС, освен страдащи от властническа вакханалия и административна лакомия 2 европейски снахи. Наскоро Наталия Апостолова стана първият български гражданин, назначен да ръководи мисия на ОПСО (=Обща политика за сигурност и отбрана) на ЕС. Тя ще бъде първата жена, начело на EUPOL/COPPS,предаде БГНЕС.Извън кулоарите на ЕК тя бе известна като „съпругата на Йошката", т.е. на бившия посланик във ФРГ Николай Апостолов (от екс-партията ОХДЦ), който през 2004 г. нарани преследващ го за нарушение немски полицай с кола, а през 2000 г. на среща на посланиците ни с премиера Костов, вероятно почерпан, в ефир нарече фамилиарно германския външен министър Йошка Фишер "Йошката" и го определи като "събирач на гласове".

За разлика от положителните мнения за ЕС като форма на сътрудничество,  дейността на бюрокрацията в Брюксел се оценява преобладаващо неудовлетворително и ще е повече от полезно, ако бъде намалена. Според социологическа анкета на унгарската фондация Századvég (вж.д-р Р.Ханджиев, 15.12.м.г., „Труд”) европейците искат Съюз, изграден от силни национални държави и в нито една ДЧ няма мнозинство от респонденти, които се смятат повече за европейци, отколкото за принадлежащи към собствената им нация. Следва да се търси политическа отговорност и оставка на лидерите в Брюксел, когато не действат навременно или бездействат по време на криза!

Според европесимисти част от евробюрократите не стават за състезатели и не биха могли да спечелят избори за домоуправител, дори за касиер на жилищния вход!

COVID-19 „отложи” Конференцията за бъдещето на Европа, планирана от ЕК като двугодишен дебат за бъдещето на Съюза на тема задълбочаване на интеграцията или повече правомощия на националните държави. Вместо случайниците, докопали се до властта у нас, да лансират пубертетски оферти за промени в Конституцията, настъпва време на предоговаряне на клаузи от Договора за присъединяване!!!

А какво ли мисли по темата „харемът” от министерски „мисирки”, римувани със..., но ежедневно обслужвани от шофьори, чистачките и фризьорите на НСО ?

Дано успеем да избегнем очертаващата се децентрализация, фрагментация и денационализация на ЕС и маргинализация на НАТО! Но Париж и Берлин се опитват да натоварят сиромашка България допълнително със солидарност. А не е много ясно защо 17-те страни членки на ЕС, които са били завладявани или никога не са имали колонии, трябва да плащат „дългове“ на 10-те екс-колонизаторки в Европа и още 4-5, в т.ч. съвременни техни завидни подобия в останалия свят.

Според пеперудените трепети на родните йесмени от ПУЦ-овете/НПО на Сорос и безполезници от държавната служба, настъпва времето на дигиталния феодализъм.

На страната на могъщата клептокрация е дигиталната Инквизиция.

След последните президентски избори вероятно САЩ няма да имат вече висок

морално-политически кредит и доверие в света, обаче техният вечен „национален интерес”, вкл. на 10 631 км. от Лос Анжелис на изток, до София, нямало да пресекне! Но ние вече, според г-н Кеворкян, „сме си платили данък „Сателит” с 3 млрд. и отгоре грешна народна парá за абсолютни излишните „фантоми”. А осемте Ф 16 били толкова нужни за военните паради на Гергьовден. Мания за значимост? Остава да ги изчакаме!

В името на обществената хигиена, на Международната политическа инженерия и под звуците на трубадурите на неолибералната Аркадия. В резултат на всепланетарното налагане на неолибералната парадигма. Публично унижени, редом с колониите, резервати и протекторати от Четвъртия, ако не и Пети свят!?

„Не скопянинът Заев от Незнамкаква си Македония, а лично Франсоа Митеран определяше демокрацията като институционализирано право да се говорят глупости!”

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели