Европейският съюз е застрашен от колапс, ако отделни държави могат да наложат волята си на други държави, като същевременно нарушават правилата и договорите. Това заяви ръководителят на премиерската администрация на Полша Михал Дворчик, коментирайки спора между Варшава и Брюксел за бюджета на ЕС.
На 16 ноември Полша и Унгария блокираха приемането на бюджета на ЕС за 2021-2027 г. в размер на 1.074 трилиона евро и програмата за възстановяване на европейската икономика от пандемията с КОВИД-19 в размер на 750 милиарда евро. Варшава и Будапеща не са доволни от заложения в плана механизъм, поставящ разпределението на финансирането в зависимост от спазването от държавите на върховенството на закона.
Преразглеждането на бюджетния пакет се състоя на 19 ноември в рамките на преговорите между лидерите на страните от ЕС. Политиците обаче не успяха да се споразумеят за деблокиране на проектобюджета. След дискусията германският канцлер Ангела Меркел заяви пред журналисти, че страните не са постигнали консенсус относно върховенството на закона. Ветото, наложено от Унгария и Полша, остава, така че преговорите с тези страни ще продължат, обясни Меркел.
Преди онлайн срещата долната камара на полския парламент прие резолюция в подкрепа на действията на правителството. Сеймът приветства решението на Варшава да блокира по-нататъшната работа по европейския бюджет.
Шефът на опозиционната полска партия "Гражданска платформа" Борис Будка обаче обвини властите в страната в предателство на националните интереси. Според политика правителството е блокирало европейския бюджет заради постигането на лични политически цели. Будка припомни, че по-рано самият министър-председател нарече настоящата версия на бюджета най-добрата за Полша.
На свой ред Дворчик заяви, че правителството се бори за силен Европейски съюз и за суверенна Полша. Според ръководителя на министерската канцелария „ЕС се състои от група държави, които се възприемат като партньори, а не от група, в която изнудването или изпълнението на отделни проекти на длъжностни лица от ЕС за сметка на други държави е нещо прието“.
„В дългосрочен план се борим за съществуването на ЕС. Създаден е като съюз на държави, които се третират взаимно в партньорство и при справедливи условия. Днес някои държави искат да променят това и да наложат волята си, а това от своя страна може да доведе до срив на ЕС “, каза Дворчик.
Финансовият въпрос
Според полската страна изискванията, заложени в европейския проектобюджета, са първата стъпка към това страната да възприеме европейски подход по редица въпроси.
„Свързването на финансирането с върховенството на закона е инструмент за политическа, културна и в крайна сметка икономическа колонизация“, каза полският министър на правосъдието Збигнев Зебро.
Нека ви напомним, че Полша е един от най-големите получатели на средства от европейския бюджет. Както беше съобщено по-рано в полското правителство, Варшава успя да се споразумее да ѝ се предоставят около 165 милиарда евро до 2027 г. като субсидии и заеми при много ниски лихви . Но полската страна ще получи достъп до тези средства, ако бъде одобрен бюджетният план на ЕС.
Берлин вече призова Варшава и Будапеща да не блокират споразумението за европейския бюджет и финансова помощ за възстановяване на икономиката на ЕС. Германският министър по европейските въпроси Михаел Рот припомни, че европейците се нуждаят от средства от новия бюджет и от фонда за икономическо възстановяване.
На свой ред Париж зае по-твърда позиция по въпроса за преговорите с Варшава и Будапеща. Както заяви по-рано френският държавен секретар по европейските въпроси Клемент Бон, Европейският съюз търси решение на спора, но ако не бъде намерен, той ще продължи напред без Унгария и Полша.
Според Алексей Кузнецов, ръководител на Центъра за европейски изследвания към ИМЕМО на РАН, истинските причини за несъгласието са свързани с факта, че Полша е получила много повече средства от бюджета на ЕС, отколкото е допринесла. И сега Варшава се бори за правото да остане един от ключовите получатели на финансова подкрепа. От своя страна Брюксел е готов да намали субсидиите под предлог, че в Полша нарушават върховенството на закона.
„Варшава се опитва да запази статуквото и се пазари. Всички гръмки изявления за заплаха за целостта на ЕС са просто реторика в рамките на тази борба “, отбеляза експертът.
Принципни противоречия
Александър Тевдой-Бурмули, доцент в Департамента по интеграционни процеси на МГИМО, смята, че Варшава е взела предвид резервите, съдържащи се в бюджетния план, тъй като тя отдавна е критикувана от ЕС заедно с Унгария.
„Полша е обвинена в нарушаване на принципите, на които е изграден Европейският съюз, неговите конституционни основи. Независимостта на съдебната власт е един от основните принципи на ЕС. Когато полското правителство заяви, че Брюксел нарушава правилата, трябва да разберете, че Полша е доста консервативна държава. Полските власти тълкуват много неща по свой начин и тук са свързани несъответствията “, обясни експертът.
Разногласията между Варшава и Европейския съюз започнаха след като консерваторите от Партията “Право и справедливост” (ПиС) дойдоха на власт в Полша след изборите през 2015 г. Скоро новото полско правителство започна да реформира съдебната система на страната. Според критиците обаче всички промени имат една цел: да направят съдилищата зависими от изпълнителната власт. По-специално, по инициатива на ПиС, в Полша беше приет закон, според който съдиите от Върховния съд трябва да подадат оставки, когато достигнат пенсионна възраст. За мъжете тази възраст е 65 години, за жените - 60 години.
Освен това, съгласно Конституцията на Полша, съдиите от Върховния съд могат да заемат поста си до 70 години. Иновациите засегнаха около 40% от предишния състав на Върховния съд, включително първия му председател Малгожат Герсдорф. Президентът на страната може да позволи на съдията от Върховния съд да остане на поста си след достигане на пенсионна възраст съгласно новите норми.
Освен това управляващата партия прие закон, забраняващ на Конституционния съд да разглежда произволно дела. Също така Конституционният съд беше задължен да взема решения с мнозинство от две трети, а не с обикновено мнозинство, както беше преди.
Реформата в съдебната система се възприема от много поляци като оскърбление от страна на властите по отношение на независимостта на съдебната власт. В Полша се проведоха мащабни протести, но опозицията не успя да преразгледа или отмени новите правила.
В Брюксел се възмутиха от действията на партията на Качински. През декември 2017 г. срещу Полша започна процедурата по санкции, предвидена в Договора от Лисабон. Тази инициатива обаче така и не беше осъществена. Като друга мярка Европейската комисия разгледа намаляването на финансирането за страни, наблюдавани в атаката срещу върховенството на закона. Ставаше дума за Полша и Унгария. Съответната инициатива е заложена през май 2018 г. в проекта на европейски бюджет за 2021-2027 г. - документът вече е разработен от Европейската комисия.
Липса на единство
Бюджетният спор между Варшава и Брюксел се развива на фона на протести в Полша срещу решението на правителството за забрана на абортите. По-рано полският конституционен съд потвърди забраната за прекъсване на бременността в случай на сериозни нарушения в развитието на плода. Тази стъпка от властите предизвика масови протести на възмутени граждани, които продължават.
Експертите обаче се съмняват, че Варшава и Брюксел ще стигнат до сериозна конфронтация . Според Алексей Кузнецов сега ЕС ще се опита да намери някакъв компромис. Това ще позволи на всяка страна да декларира, че е спечелила спора.
„Що се отнася до перспективите за излизане на Полша от ЕС, тази вероятност е близо до нула“, добави експертът.
Александър Тевда-Бурмули се придържа към подобна гледна точка. Според експерта дейността на Полша и нейният протест срещу политиката на ЕС не могат да подкопаят единството на съюза, тъй като самата полска страна сега изпитва липса на единство.
„Полското правителство в страната е подложено на сериозна критика и много сектори на обществото са възмутени от решението за абортите. Сега правителството не представлява цялата страна, а само малко повече от половината от населението. Най-вероятно Варшава ще постигне някакъв формален компромис с Брюксел “, каза анализаторът.
В същото време обвиненията на Варшава срещу европейски партньори нямат основание по същество, смята експертът. Факт е, че правният ред на Европейския съюз предполага, че ако дадена държава не спази условията за присъединяване, към нея, могат да бъдат приложени санкции. Обикновено това е намаляване на средствата, обясни Тевда-Бурмули.
„И този лост за влияние върху Полша и Унгария във всеки случай остава в Европейския съюз. Самата Полша няма да напусне Европейския съюз, тъй като няма да оцелее без субсидии от европейския бюджет “, обобщи експертът.
Превод: В. Сергеев
