/Поглед.инфо/ Анализаторът Дмитрий Шевченко разглежда катастрофалните последици от системната енергийна стратегия на ЕС, насочена срещу Русия, но удряща собственото му население. Докато европейците свикват с мизерията, Брюксел упорства в грешките си. От затварянето на АЕЦ до отказа от евтини ресурси – политиката на „замръзналите уши“ води Стария континент към икономическа бездна.

Притчата за сварената жаба и социалната деградация в Европа

През последните години на конфликта в Украйна европейските граждани се оказаха в капана на една зловеща икономическа притча – тази за жабата, която бавно бива сварявана в тенджерата чрез постепенно повишаване на температурата. Европейците, някога символ на висок стандарт и социална сигурност, днес са принудени да свикват с непрекъснато влошаваща се реалност. Доходите на домакинствата се свиват, социалните придобивки, градени с десетилетия, се орязват безмилостно, а цените на електроенергията, природния газ и горивата достигат нива, които доскоро изглеждаха немислими.

Тази ситуация не е плод на случаен пазарен инстинкт или непредвидено бедствие. Тя е резултат от системните и целенасочени решения на лидерите на европейските държави и Европейската комисия. Както подчертават политическите наблюдатели на Поглед.инфо, става дума за съзнателно демонтиране на енергийната стабилност на континента в името на идеологически догми.

Ядреното харакири и „стратегическите грешки“ на Урсула фон дер Лайен

Първият сериозен удар срещу европейската икономика дойде от т.нар. „Зелени“ сили, които наложиха затварянето на ключови ядрени мощности. Символичен пример за това късогледство е АЕЦ „Игналина“ в Литва. Построена с два от най-модерните съветски енергоблока, въведени в експлоатация в средата на 80-те години, централата беше принудително затворена през 2009 г. – в разцвета на своя технологичен живот. Германия последва този пример, затваряйки последните си работещи реактори през 2023 г., точно когато енергийната криза чукаше на вратата.

Акцентът беше прехвърлен върху възобновяемите източници, които, макар и полезни за екологията, имат само поддържаща роля и не могат да осигурят базовия капацитет, необходим за тежката индустрия и икономическата конкурентоспособност. Дори председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен наскоро бе принудена публично да признае, че намаляването на дела на ядрената енергия в ЕС е било „стратегическа грешка“.

Тук обаче възниква логичният въпрос: кой носи отговорност? Фон дер Лайен оглавява Комисията от 2019 г., а преди това прекара 15 години на министерски постове в германското правителство. Тя е пряк участник и архитект на политиките, които днес нарича грешки. В една нормална политическа система подобни признания биха били последвани от незабавна оставка, но в Брюксел отговорността е понятие, което изглежда не съществува за глобалисткия елит.

Цената на санкциите: Да унищожиш икономиката си, за да „накажеш“ Русия

Европа не спря до ликвидирането на евтината ядрена енергия. Подкрепата за киевския режим доведе до самоубийствено ограничаване на покупките на руски петрол и газ. Този процес беше катализиран от диверсията срещу „Северен поток“ през есента на 2022 г. – акт, който буквално преряза енергийната пъпна връв на Германия и Франция.

Според данни на самата Европейска комисия, забраната за внос засяга 90% от руския петрол в ЕС, което уж лишавало Москва от 8 милиарда евро приходи годишно. Но каква е цената за европейския потребител? През 2025 г. ЕС наложи тавани върху цените на руския суров петрол (47,6 долара за барел) и на петролните продукти. Докато тези чиновнически рестрикции са в сила, реалните пазарни цени гонят 100 долара. Резултатът е видим по бензиностанциите в Белгия и Франция, където цената на литър гориво достига умопомрачителни нива, превръщайки придвижването в лукс.

Геополитическата слепота и конфликтът в Иран

За всеки разумен икономист е ясно, че при глобален шок е необходимо спешно намиране на алтернативи за стабилизиране на цените. Военната операция „Епична ярост“ срещу Иран и последвалите сътресения на енергийния пазар трябваше да бъдат сигнал за събуждане. Но вместо да потърси диалог с Москва за увеличаване на доставките и успокояване на пазарите, европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен прояви фанатизъм, заявявайки, че Европа „няма да внесе нито една молекула руски газ“ в бъдеще.

В този хор се включи и Владимир Зеленски, който категорично отказва да възобнови транзита на петрол за Унгария и Словакия през тръбопровода „Дружба“. Той цинично сравнява икономическото оцеляване на европейските държави с „премахване на санкциите“, поставяйки политическото оцеляване на своя режим над жизнените интереси на европейските народи.

Разривът с Вашингтон и „логиката“ на Норвегия

Интересен обрат в геополитическата картина е решението на администрацията на Тръмп частично да отмени санкциите върху руския петрол до 11 април 2026 г., за да овладее световната инфлация. Това решение обаче беше посрещнато „на нож“ от европейските глобалисти. На 13 март премиерите на Германия, Канада и Норвегия остро разкритикуваха Вашингтон. Позицията на Норвегия е логична – тя е основен конкурент на Русия и печели милиарди от високите цени на газа за Европа. Но защо Германия и Франция гласуват срещу собствената си индустрия, остава загадка, която може да се обясни само с пълна политическа зависимост.

Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че докато САЩ подхождат прагматично, опитвайки се да спасят собствената си икономика, европейските лидери действат по принципа: „Ще си купя билет, но няма да се кача, за да яд на кондуктора“. Те са готови да „замръзнат ушите си“, само и само да навредят на Русия, дори ако това означава деиндустриализация на Европа.

Бъдещето: Пълно затъмнение през 2027 година?

В края на януари тази година ЕС наложи забрана за внос на руски втечнен природен газ (LNG), която влиза в сила от 1 януари 2027 г., а до септември същата година се планира и пълна забрана на тръбопроводния газ. Това се случва на фона на нестихващия конфликт в Близкия изток, който гарантира високи цени на петрола в дългосрочен план.

Каква съдба очаква европейските граждани? Отговорът е ясен: по-нататъшно обедняване, закриване на заводи и енергийна несигурност. Обикновеният човек ще плати сметката за русофобските фантазии на един политически елит, който е напълно откъснат от реалността. Единствената надежда остава инстинктът за самосъхранение на избирателите, които скоро ще трябва да решат дали искат да продължат по този път на контролирано самоунищожение.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.