/Поглединфо/ В украинската криза особена роля изигра източноевропейската политика на САЩ и ЕС. Именно упоритото желание на Запада да включи този регион в своята сфера на влияние и да я разшири за сметка на западните републики от бившия СССР, доведе до военния сблъсък с Русия, който НАТО сега води чрез Украйна.

Страните от Източна Европа се появяват на политическата карта на света в резултат на Първата световна война, когато след разпадането на Руската и Австро-Унгарската империи в този регион се създават редица нови национални държави. Появата им никак не беше случайна.

На Източна Европа, която заемаше гранична позиция между двата най-големи центъра на власт - Русия и Германия, беше отредена специална роля от действителния основател на геополитиката Х. Макиндер. В труда си „Демократически идеали и действителност“, публикуван през 1919 г., идеите от „Географската ос на историята“ са преосмислени от него.

По това време "опорната държава" - Руската империя, престава да съществува и се потапя в бездната на Гражданската война, чийто резултат все още не е бил ясен.

Въпреки това географският Хартленд като зона от водни басейни във Вътрешна Евразия, която няма "нормална" връзка със Световния океан, продължава да съществува. И Източна Европа започва да играе специална роля в достъпа до него, отделяйки Хартленда от Западна Европа.

Източна Европа и Хартленда на картата на Евразия по Х. Макиндер.

Стратегически Хартленнда на Х. Макиндер става по-широк географски и обхваща Балтийско море, Средния и Долен Дунав, Черно море, Мала Азия, Армения, Персия, Тибет и Монголия, като включва Германия, Австро-Унгария и Русия. Т

ъй като Русия като център на власт към момента на писане на книгата (1918 г.) не съществува и главният враг на Великобритания, Германия, вече не може да се държи, страховете на Х. Макиндер са свързани с възможността за установяване на контрол над цяба Източна Европа, осигурявайки достъп до географския Хартленд.

„Западна Европа, както островна, така и полуостровна“, формулира той стратегическите цели за този регион, „непременно трябва да се противопостави на всяка сила, която се опитва да комбинира ресурсите на Източна Европа и Хартленда“.

Нещо повече, германският контрол над Източна Европа, поне по това време, се оценява от него като потенциално по-опасен от политическото господство на Русия. Въз основа на тези политико-географски обобщения Х. Макиндер формулира своя прочут закон на геополитиката в "Демократични идеали и реалност":

„Който управлява Източна Европа, владее Хартленда,

Който управлява Хартленда, владее Световния остров,

Който управлява Световния остров, владее света".

Проекта на Х. Макиндер за създаване на независими държави в Източна Европа.

Един от най-големите руски геополитици В. Цимбурски подчертава на първо място антигерманския, а не антируския характер на този закон на Х. Макиндер, който е съставен в условията, когато Русия е потопена в хаоса на Гражданска война. Това обаче не омаловажава геополитическото значение на Източна Европа в други условия.

Хартленд, контролът върху който осигурява господство над Световния остров (Евразия) - е географско понятие и следователно постоянно. А възраждането на „опорната държава” в лицето на СССР само увеличи значението на Източна Европа.

Неслучайно е разпадането на съветската империя в края на 80-те години на ХХ в. То започна именно с „кадифени” революции в страните от този регион, които предизвикаха ефект на доминото и в крайна сметка доведоха до разпадането на самия СССР.

За да се предотврати обединението на Източна Европа и Хартленд, Х. Макиндер предлага създаването на пояс от национални държави между Русия и Германия. Тяхната демографска база е трябвало да бъдат седемте „негермански народа“ от „втори ранг“, живеещи в този регион – поляци, бохеми (чехи и словаци), унгарци (маджари), южни славяни (сърби, хървати и словенци), румънци , българи и гърци.

Освен това Полша, според него, трябвало да получи достъп до Балтийско море, тъй като „между Германия и Русия трябва да има пълен териториален буфер“. А германското население на Източна Прусия, което може да се превърне в плацдарм за германското проникване в Русия, Х. Макиндер смята, че трябва да бъде изселено от нея.

Всъщност той е един от първите (ако не и първият), който формулира идеята за "санитарен кордон", който всъщност беше създаден и съществуваше до началото на Втората световна война, което в много отношения предшестваше идеята за „Източното партньорство“ на ЕС, насочено към „мекото“ усвояване от западните страни на ОНД под формата на споразумения за европейска интеграция.

Показателно е, че понятието "Украйна" присъства на картата на Източна Европа на Х. Макиндер, но само като географска област в западната част на Русия, чиито граници не са ясно очертани.

Съдейки по липсата на украинци в списъка на седемте източноевропейски нации, способни да създадат собствени национални държави, които всъщност са десет, основателят на геополитиката изобщо не вижда такъв етнос.

Самата дума „Украйна“ присъства само веднъж в текста на „Демократически идеали“, където се казва, че „... в Русия верига от немски селища се простира на изток през Северна Украйна почти до Киев“.

Тоест Украйна според Х. Макиндер явно е част от Русия. Въпреки че самото й присъствие в новата Източна Европа, между границите на Полша, Чехословакия, Унгария и Румъния, така да се каже, загатва за статута на друга „източноевропейска нация“. Но най-много за създаването й са не западните геополитици, а съветското ръководство, което упорито създава от Украйна втората съюзна република след РСФСР по население, икономически и технически потенциал.

З. Бжежински в Голямата шахматна дъска (1997) отива много по-далеч от Х. Макиндер в плановете си за Източна Европа. По това време тя не само се освободи от контрола на СССР, но и се разшири за сметка на неговите бивши западни републики. З. Бжежински предлага да се вземат под контрол страните от този регион, като се интегрират в структурите на ЕС и НАТО. Освен това, това ясно показва, че и двата процеса са взаимосвързани.

„...Държавите, които са готови и са поканени да започнат преговори за присъединяване към Европейския съюз, пише класикът на американската геополитика, трябва автоматично да се разглеждат отсега нататък като субекти на вероятна защита от НАТО".

Любопитно е, че З. Бжежински предлага да започнат преговори с Киев за присъединяване към НАТО и ЕС „някъде между 2005 и 2010 г.“ – последното се падна при президентството на В. Юшченко, който ръководи Украйна след „оранжевата революция“ от 2004 г. Дали неговите американски уредници са изучавали „голямата шахматна дъска“ или просто са следвали плановете, заложени в нея, се подсказва само по себе си.

З. Бжежински предлага Украйна да се присъедини към ЕС и НАТО с още един военен съюз, който освен нея да включва Франция, Германия и Полша. На картата тези четири държави се появяват като дъга, обхващаща Европа от Пиринеите и западното крайбрежие на Франция до руско-украинската граница.

Ядрото за безопасност в Европа по З.Бжежински

По всичко личи, че този съюз е замислен от З. Бжежински като инструмент, с който Украйна може да бъде привлечена в западните военни и икономически структури. Нещо повече, Германия и Полша трябваше да влязат в него като страни, повече от други заинтересовани от контрола върху западната част на ОНД.

„Като се има предвид специалният геополитически интерес на Германия и Полша към независимостта на Украйна“, отбелязва той, „изглежда напълно възможно Украйна постепенно да бъде въвлечена в специални френско-германско-полски отношения“.

Има един интересен паралел, който пряко свързва този проект с настоящата украинска криза. Именно Франция, Германия и Полша, представлявани от техните дипломатически представители Ерик Фурние, Франк-Валтер Щайнмайер и Радослав Сикорски, бяха гаранти на споразумението за уреждане на политическата криза в Украйна, подписано на 21 февруари 2014 г. от президента на Украйна В. Янукович и опозиционните лидери Виталий Кличко, Арсений Яценюк и Олег Тягнибок.

Нарушаването на това споразумение от опозицията доведе до бягството на В. Янукович в Русия и държавен преврат, който стана отправна точка за присъединяването на Крим към Русия и началото на военните действия в Донбас. Защо точно тези три страни се оказват гаранти на споразумението, може само да се гадае, но съвпадението с проекта на З. Бжежински се оказва буквално.

Като цяло ролята на Украйна като катализатор на най-голямата криза в отношенията между Русия и Запада през последния половин век никак не е случайна от гледна точка на класическата геополитика.

Нейните източни региони граничат плътно с Хартленда на Х. Макиндер и правят възможно проектирането на сила дълбоко в неговата територия. Това улеснява, например, прекъсването на пътищата и железопътните линии, свързващи центъра на Русия с южните й райони. Всичко това се разбира добре в Москва и във връзка с което конфронтацията между Русия и Запада по време на украинската криза бързо стана непримирима.

Превод: СМ

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели